Не мога да отговоря.Живеехме в една къща с едната ми баба,но нямам много спомени от нея,беше с няколко инсулта,първият от които е получила,когато съм била на месеци.Почина когато бях дете.Другата ми баба е жива,виждам я и винаги съм я виждала рядко (като ученичка-само през ваканциите,живее на 350-400км от родния ми град).
- Публикувана: 11 дек. 2006, 19:05 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 00:03 ч.
И двете ги обичам, но...
Оби4ам и двете си баби.Като малка оби4ах пове4е баба ми по май4ина линия.Но след това се привързах много към баба си по баЩина линия.Тя за съжаление ве4е не е сред живите.
Много голям 4овек беше,на много неЩа ме нау4и и на нея споделях вси4ко.От друга страна пък аз и братов4ед ми й бяхме любимците измежду 6 броя внуци.
Сега с майката на майка ми се среЩаме по необходимост.И аз не знам как се от4уждихме толкова,но е факт.Другото,което ме у4удва е,4е не съжалявам за това и ми е все едно.
Но истинския ми фаворит е баЩата на татко.И аз на него.Имаме неписани споразумения с него и винаги сме си помагали и уважавали много.
Много голям 4овек беше,на много неЩа ме нау4и и на нея споделях вси4ко.От друга страна пък аз и братов4ед ми й бяхме любимците измежду 6 броя внуци.
Сега с майката на майка ми се среЩаме по необходимост.И аз не знам как се от4уждихме толкова,но е факт.Другото,което ме у4удва е,4е не съжалявам за това и ми е все едно.
Но истинския ми фаворит е баЩата на татко.И аз на него.Имаме неписани споразумения с него и винаги сме си помагали и уважавали много.
Винаги съм обичала повече едната си баба (майка на майка ми), но тя ме отгледа почти, а и сме си били подкрепа, след като мама ни напусна 
. Накрая аз я гледах, този месец стават 4 месеца откакто си отиде и тя, дано е по-добре при близките си, там горе 
Другата ми баба, Бог да я прости и нея, ме обожаваше, но нея виждах по-рядко и за кратко, така че не изпитвах някаква силна връзка с нея.
. Накрая аз я гледах, този месец стават 4 месеца откакто си отиде и тя, дано е по-добре при близките си, там горе Другата ми баба, Бог да я прости и нея, ме обожаваше, но нея виждах по-рядко и за кратко, така че не изпитвах някаква силна връзка с нея.
Майка ми е от Русия. Виждала съм баба и дядо последно на 7 годинки 
Баба ми почина /Бог да я прости/, а дядо е болен сега. Винаги ще съжалявам, че не съм имала възможност да ги опозная. Само детски спомени и никакво съзнателно общуване с тях. Баба ми по бащина линия сега ми помага с гледането на джуджето. Много е готина, но критическата я държа повече от нормалното и по едно време не я обичах много. Винаги ще съм и благодарна за всичко, което прави и е правила за мен. За съжаление няма как да преценя коя баба обичам повече. И двете са ми еднакви, просто защото не съм имала възможност да общувам с едната достатъчно. Обръщайте внимание на старите, защото някой ден ще съжанявате, че не сте успяли да разберете човека, от който произлизате. 
Баба ми почина /Бог да я прости/, а дядо е болен сега. Винаги ще съжалявам, че не съм имала възможност да ги опозная. Само детски спомени и никакво съзнателно общуване с тях. Баба ми по бащина линия сега ми помага с гледането на джуджето. Много е готина, но критическата я държа повече от нормалното и по едно време не я обичах много. Винаги ще съм и благодарна за всичко, което прави и е правила за мен. За съжаление няма как да преценя коя баба обичам повече. И двете са ми еднакви, просто защото не съм имала възможност да общувам с едната достатъчно. Обръщайте внимание на старите, защото някой ден ще съжанявате, че не сте успяли да разберете човека, от който произлизате. 
Бабите ми - да са живи и здрави! - са толкова ралични като хора, че често съм се хващала, че едната обичам като майка на родител, а другата като близък наистина човек... така са се изградили отношенията ни... като детето едната ми беше просто баба, а другата баба + името...
Да ги пази Господ и да са ми живи и здрави!
Да ги пази Господ и да са ми живи и здрави!
Бабите и дядите ми са живи и, дай боже, здрави. Имало е моменти на скарване и на разбирателство (с едната рядко). Като по-малка си мечтаех как ще им мъстя и няма да ги виждам и пр, и пр. Но сега като ги видя-преди бяха исполинки, около два метра, а сега и кинта и пейсе не хващат, като люспици. Всичката ми непримиримост се стапя и давам най-доброто от себе си да имаме нормален контакт (с едната, почти невъзможно 
)
Само към единия си дядо съм непримирима и следвам политиката на семейството на невиждане.
) Само към единия си дядо съм непримирима и следвам политиката на семейството на невиждане.
Това е съвсем нормално.Аз също обичах повече едната си баба,нещо повече - тя беше най-близкия ми човек на тая земя.Загубата и никога няма да преживея...(почина преди две години) А другата - ами тя ми е малко чужда,никога не успя да стигне до сърцето ми (за разлика от милото ми бабче което живееше там,в сърцето ми )
) 
Привързана съм повече към едните, защото винаги са били край мен, докато другите съм виждала рядко като дете, а сега един път годишно, просто живеят много далече от нас, а и са съвсем различни като мислене и начин на живот от другите ми баба и дядо. Може би и защото са по възрастни, пак ги обичам, но не ги познавам толкова добре.
Ами и аз така....
Като гледам децата ми и при тях ще е така, защото едната баба хич не прави труд да комуникира с тях често и те са видимо привързани само към майка ми (не че не харесват да се поглезят и на другата, но отношението е съвсем различно).
Нямам предразсъдъци. Бабата, която обожавах почина (Бог да я прости) доста преди да узрея достатъчно, за да ме разочарова по някакъв начин. Другата ми баба ме вбесява напоследък. То до човек си опира, просто е много властна и егоистична жената. Нямам съмнение, че ме обича по особен свой начин, но е тип характер и човек, който не харесвам и който дори ми е неприятен в повечето случаи. Последният пример беше като се раздра да ходя да я видя бременна в 7 месец, с едно бебе и едно дете на около 500 км път от нас, защото тя не можела да пътува и не се знаело дали ще ни види живи пак и т.н. Беше голяма грешка, че се вслушах и пътуването ми се отрази доста зле. Изобщо всякакви манипулации от сорта вече сякаш не ми минават, откакто катастрофирахме с цялото семейство и знам, че кой кого ще види последно жив, въобще не е аргумент.
Понякога си мисля,че може да не съм особено справедлива, защото имам доста промит мозък от майка, която от както се помня ме настройва срещу свекърва си, но сигурно и на нея й е прикипяло до толкова, че трудно се сдръжа пред децата си.
Като гледам децата ми и при тях ще е така, защото едната баба хич не прави труд да комуникира с тях често и те са видимо привързани само към майка ми (не че не харесват да се поглезят и на другата, но отношението е съвсем различно).
Нямам предразсъдъци. Бабата, която обожавах почина (Бог да я прости) доста преди да узрея достатъчно, за да ме разочарова по някакъв начин. Другата ми баба ме вбесява напоследък. То до човек си опира, просто е много властна и егоистична жената. Нямам съмнение, че ме обича по особен свой начин, но е тип характер и човек, който не харесвам и който дори ми е неприятен в повечето случаи. Последният пример беше като се раздра да ходя да я видя бременна в 7 месец, с едно бебе и едно дете на около 500 км път от нас, защото тя не можела да пътува и не се знаело дали ще ни види живи пак и т.н. Беше голяма грешка, че се вслушах и пътуването ми се отрази доста зле. Изобщо всякакви манипулации от сорта вече сякаш не ми минават, откакто катастрофирахме с цялото семейство и знам, че кой кого ще види последно жив, въобще не е аргумент.
Понякога си мисля,че може да не съм особено справедлива, защото имам доста промит мозък от майка, която от както се помня ме настройва срещу свекърва си, но сигурно и на нея й е прикипяло до толкова, че трудно се сдръжа пред децата си.