Редно ли е детето да се отдели от родителите след завършване?

ами отговорът май не може да бъде друг, освен 'зависи'.

различни жизнени ситуации, различни хора, цели, места и тн.
след средното е безумно да излезеш, ако живееш в университетски град и искаш да учиш.
аз съм от софия, следвах в СУ. каква квартира да търся.
после започнах работа, живеех в центъра на софия, не виждах смисъл да се изнасям на квартира. като се омъжих пък заминах за италия и логично заживяхме отделно.

по принцип мисля, че искам детето ми да учи и ако е удобно за него не виждам лошо да се 'отдели' по-късно. ако иска да работи докато учи  и да се издържа самостоятелно  - свободна воля. май несвободната воля е само за нуждата от образование. висше образование 

Зависи. Не винаги само желанието е достатъчно. Необходима е и финансова стабилност на родителите.
 
Аз лично живея  самостоятелно то 16 годишна възраст. Завърших гимназия и ме приеха да уча в Москва. Там също живеех самостоятелно. Но през цялото време баща ми ме издържаше. Беше ми забранил да работя и да уча. За което съм му много благодарна, защото успях да завърша с отличие, при това от едно време натам учех две специалности едновременно.
Затова пък в момента в който се дипломирах, кранчето спря. Думите на татко бяха: " Имаш къде да живееш, имаш и специалност в ръцете- дали ще работиш по нея не е моя работа, достатъчно си голяма вече, оправяй се. " За което съм му безкрайно благодарна.

Редно е
Аз така направих  

Редно е. Аз така съм направила, очаквам го и от децата си. Имат си застраховки. Като станат на 18 дано си имат достатъчно акъл, за да ги вложат в образованието си. Ако не - за тяхна сметка си е.

Кой знае?
За кого дали е редно?
За детето ли? Е, вярно вече не е дете, но си мисля, че е добре да се отдели. Това, че може да се помага с пари/издръжка не означава, че няма отделяне. Все пак само ще си мие чиниите и ще пере чорапите. Това е добре, като старт в живота.
А за родителите? Доста често те имат нужда повече нужда от присъствието на децата си от самите деца. В този смисъл и за тях е добре. Друг е въпросът, че го изживяват, като да не е добре. уффф. смотано, а?

М-да. И като ти свърши някой светъл ден тоалетната хартия, ще се сетиш, че тя не отива в тоалетната сама, а се купува, а после се поставя на мястото й.
Навиците, които се създават при едно такова отделяне са за цял живот.

Спомням си кога ми се наложи за първи път да дам пари за паста за зъби... Бельото си перях и миех чиниите, много много преди да се отделя.

Зависи от ситуацията! Но някак си не ми допада този американски манталитет - като стане на 18 и изхвърча.

Отговорът е "зависи"    Ако можех преди години да тегля студентски заем, за да стана самостоятелна, щях да го направя. Не че нашите са имали нещо напротив да ме издържат. Но такава опция не е имало.
Ще искам синът ми да стане самостоятелен, но не да му покажа вратата на 18-ия му рожден ден или с цената на жертви, които няма да са нужни. Ще се постарая да има опции и да вземе сам решението си - относно образование, къде ще живее и т.н.
Пък ако до 30 години още не му се става самостоятелен, значи някъде в цялата схема съм се провалила с възпитанието и ще си го приспивам цял живот, ще им влизам в спалнята да проверявам жена му да не му е издърпала одеялото 

дали е редно детето ми да отиде в друга къща и да си пълни хладилника със свои пари
или
дали е редно да оставя детето си самостоятелно да взима решения, да поема отговорност и да следва целите си

за кое от двете става въпрос?

истинското отделяне според мен е гласуване на доверие и в този контекст смятам, че е редно децата ми да се отделят, когато собствената им зрялост изисква да го направят. а прането и чиниите въобще не са на дневен ред в нашето семейство.

Като човек от другата страна смятам, че е редно.

Аз напуснах мама преди половин година, омъжена с дете на почти 2 год, незнаеща как се пуска фурна и пералня (съвсем сериозно, колкото и да ме излага това).
Като и преди това тя цял живот не работеше, съответно си беше в къщи и вършеше всичко.

Влиянието върху мен беше пагубно, все още не съм влязла напълно в час, но имам желание и воля и засега се справям много добре.

Умма, точно за тоалетната хартия се сетих, като го писах, ама ме домързя

Редно е. Но е и редно човек да е подготвен от родителите си за това. Идвайки като студентка в Германия, бяхме 20тина българи в едно общежитие. Еми 20 пъти съм показвала как се ползва това чуду на техниката наречено пералня. Както казва една приятелка - все едно една майка ги е раждала и дундуркала до припадък.

Според мен не е редно родителят да настоява това да стане, но не е редно и да спира детето си, ако то има такава възможност.
Единственото редно, както и картофчо е казала, е през последните години на пубертета да бъде подготвяно за самостоятелния си живот и да знае, че скоро ще дойде ред само да взема решения за себе си, едно от които е отделянето от родителите.

Около мен има купища примери, че е по-добре да се измъкнеш рано от родния дом.  Много мои познати (вече към и над 40-така) живеят с родителите си и според тях това е причината да нямат сериозна връзка, камо ли семейство. Не че се натискат много - животът им е толкопва удобен, къде ще живеят сега с чужд човек. 
Някои от домашните духове все пак се ожениха и знаете ли какво? През ден са си "у дома", при тате и мама.

"за" отделянето съм; от 8ми клас сама се справям - мама и тате живееха далеч; както мога; е, финансово дава рамо, но до там.
Като станах на 18 и финансите спряха - не е чак толкова страшно бачках, учех и така.
Смятам така да процедирам и с децата

Тц, не е съвсем така, или аз попадам все на младежи и девойки в по-млада и по-напреднала възраст, на които изобщо и не им минава през ума да напускат дома на родителите. И никак не бих ги определила като "несамостоятелни" или "незрели".
Американският манталитет, доколкото го усещам, се свежда до това да вършиш разумното и практичното. Наемите тук са безумно високи, няма финансов интерес да харчиш пари, които ще ти трябват по-късно, като създадеш собствено семейство.

Самостоятелността се развива от преди първата годинка.

Има самостоятелни хора живели при мама до женитба и лигави дечица на по 30-40 дето са учили и живели на далеч от мама...
Не винаги е разумно изнасянето.. като учиш в същия град, защо да си на общежитие или в квартира с още 4ма, като може да си си в къщи. Това не само не изключва, но и задължително налага участие в семйните задължения, и финансово - ако работиш.../това е друга тема, но доста хора работят и живеят при мама, от което мисля, че само печелят/
Разни хора, разни идеали...
Като се изнесеш чак  преди брака пестиш от квартира, ток и т.н... защо човек да си усложнява живота? Само за да се удари после в гърдите?!
Но всичко това за периода на следването, най-вече...и фазата от живота - връзка, семейство...

Спирането на финансирането на 18 е прекрасно, но зависи следва ли детето и какво, защото в България не е като в щатите, а и доста родители на самостоятелни деца искат да им подарят още някоя и друга година безгрижие, което е въпрос на избор.

Не знам какво точно имаш пред вид със сравнението между двете страни. За Щатите мога определено да кажа, че на 18 години финансирането от страна на родителите в повечето случаи не само не спира, ами достига кулминацията си заради плащането на такси за колеж.

Имах предвид, че ако не учи детето почва работа, а не се помайва.
А ако учи пак може да работи, нищо че му плащат за образованието, кафето и пастите се опитват да изкарват децата и им се предоставят възможности .
Но не съм се изразила достатъчно ясно. А под ралично имам предвид, че при нас или учиш редовно и работиш като попретупваш ученето или ходиш да се учиш и няма какво да работиш.

Разбира се, че зависи, но според мен ако няма пречки (финансови или други) е по добре отделянето.
Не съм съвсем съгласна, че ако живееш и учиш/работиш в същия град няма смисъл да се изнесеш от родителите. Пак казвам - изключвам ситуациите, в които това опира изключително до пари.
Аз на 19 се заинатих и се изнесох. Първата година живеех през два номера от родителите си. Трудно ми беше, даже много трудно понякога. Трябваше буквално "изведнъж" да се науча да балансирам между ученето (задочно), работата и дома. Да не говорим, че в началото не давах на родителите ми да ми помагат под каквато и да било форма - от пробутването на сготвени манджи до пари. Ако са ми давали в момент на "закъсвация", винаги съм им ги връщала. Но получената самостоятелност е повече от сладка.
И да уточня, че и аз не съм била в цветущо финансово състояние - през първата година с приятелят ми тогава имахме общ доход от 500 лв, при 200 лв наем.

Дълго стана, но все пак още нещо - имам няколко познати на 35-40 години, които живеят при родителите си. Възрастни, уж независими хора, които казваха "не те разбирам, това е такава отговорност, да мислиш за сметки, ток, вода всеки месец". Е, и аз не ги разбирам...

Редно/нередно не са най-точните думи.  За себе си отчитам като голям минус, че учих висше в родния си град. Отделих се отнашите на 25, късничко... Мъжът ми е напуснал техните на 16, та му е трудно да проумее привързаността ми ли... как да го кажа, към родителите ми и обратното.

Не е редно, задължително е 

И аз да се повторя с останалите - не става въпрос за редно или нередно, не може така да се постави въпросът. Опира до желание, възможност и необходимост. Всичко е нормално и приемливо в отношенията деца:родители (без патологиите, разбира се) 

Силни думи, според мен. Едно бедно семейство и дори семейство със средни и нормални доходи, къде и как да пратят детето си? Да му купят апартамент? Да му вземат под наем? Да му търсят партия с жилище и доходи? Не може така да се говори, особено за ситуацията в България. С какво ще се плаща наем (купи апартамент), с какво ще се поемат безбройните разходи.... Може да е желателно (ако има желание), но чак задължително.... 

Хайде стига с тези конкретизации.Няма редно-нередно.Има-според зависи.Истории всякакви, съдби различни...Понякога се налага да се отделиш рано, друг път е доброволно, трети път е насилствено изгонване даже.Има хора, които се чувстват добре, развиват се и се подкрепят в семейството-родители, деца, баби...вуйни-всички са задружно семейство и живеят мирно под един покрив, ако се налага.Има и такива, които за декар земя се колят...

      Самостоятелна във вземането на решения съм от 12-13 някъде... А се изнесох на 15, един ден докато нашите бяха на работа... Ако мога да върна времето, пак така бих постъпила...
      П.П. Бях в прекрасни отношения с родителите си и следварително те одобриха решението ми...

О, веднага ще ти отговоря какво имам предвид.
Всеки човек има различен потенциал, но освен генетичния такъв, голямо влияние оказват и обстоятелствата, за това дали един човек ще се реализира или не. Ако получаваш наготово точно толкова, колкото ти е необходимо, няма да имаш стимул да направиш по-голямо усилие и да видиш, че би могъл и повече.
А едно бедно семейство има още по-голяма нужда да възпита детето си в самостоятелност и оправност. И това определено няма да стане като му дадат апартамент наготово. Липсата на пари и работа, особено в България в момента, може да е пречка за един възрастен човек в провинциален град, но за млад човек с перспектива и възможности, не може да е оправдание. По-скоро желанието му за самостоятелност трябва да е стимул за него да постигне повече, а ако няма такъв вътрешен стимул, то ще е добре ако родителите му помогнат, като спрат да го издържат изцяло.
Защото получаването наготово възпитава в готованство и в един момент имаш човек, който цял живот е стоял до полата на майка си, има жена и дете, но не изкарва достатъчно пари, че да издържа семейството си, затова живее в жилището на родителите си и получава от тях месечна издръжка.
Но в един момент родителите остаряват и не могат да осигуряват същите доходи, тогава какво се случва?
Винаги съм мислела, че преди човек да създаде семейство, трябва да може да се грижи достатъчно добре за себе си (съвсем самостоятелно). Но за да го може, трябва да му се даде шанс да се научи.
Съгласна съм, че не е лесно, но пък нещата, които не са ни трудни, не развиват уменията ни.

Не мога да кажа  какво бих направила. Да, много ми се иска децата да се отделят самостоятелно като завършат, но ако нямат тази възможност няма да ги оставя на улицата. Аз се омъжих доста рано, което наложи да се отделя още в самото начало на следването . Трябваше да съчетавам домакинство, с гледанена на дете, работа и учене и ако имам възможност бих помагала поне финансово на децата си, за да им спеста този гърч.

luluto ме подсеща, че най-много платилите за самостоятелността, най-много  пазят децата си по един или друг начин.
От погледа на моите и от приятелски родители съм за белязала, че родителите започнали семеен /пък и самостоятелен/ живот сами, рано или трудно, помагат на децата си много повече от тези дето са живели като млади при "старите" или са им гледали децата. И с пари и с дума и с гледане на дете за час.

Готовността да се отделиш е по-важна от това дали ще го направиш, помня случей на жена която ходеше всеки ден да чисти и готви в квартирата му , през два блока, ексик му и отделянето му и чудото.
От друга страна аз бях готова за домакинстване и взимане на решения за всичко отнасящо се за дома, здравето и бюджета, преди да навърша 18, но това е защото се налагаше да се грижа за брат си и сестра си, които са по-малки и съм изпадала с тях във всякакви ситуации.

Зависи и какво учиш, защото при моето образование например,който учеше и работеше общо взето не завърши, също и момичетата, които родиха по време на следването, абе гадна работа, ама пак си зависи...

Аз се преместих точно в началото на последната година от средното. И нито за секунда не съм съжалявала въпреки че родителите ми 2 месеца не ми говориха. На мен лично най-много ми пречеше липсата на самостоятелност - винаги всичко те могат да направят по-добре, няма смисъл аз да се захващам, да ми помогнели....и в 1 момент става все едно аз сама не мога примерно да отида до магазина...
Вече, честно казано, ми е много по-спокойно. Вярно, ако можех да работя щяхме да живеем по-добре, но и сега се справяме. И не мога да разбера защо родителите трябва да купуват апартамент на децата си /прочетох го в предходни постинги/? И мислите ли, че някой, който е получил всичко наготово /апартамент, кола.../, може да оцени това същото всичко както този, който е работил за да го постигне? Образно казано, хора различни.
Малко изместих темата, но само малко

На мен си ми е добре при мама и тати , а дали е редно ...сега ми се е паднало

А, то това няма много общо с привързаността и аз като много други от 14-та си година бях на 4 часа път от родителите си и така и не успях да се завърна в бащината къща, ама и моят мъж не може да проумее мойта потребност да съм близо до нашите пък било то и виртуално.

А иначе по темата мисля, че по- скоро трябва да е избор на детето- самостоятелният живот носи със себе си както благинки, така и отговорности, с които не е лесно да се справяш, но по мое лично мнение пък си заслужава.

Желателно е.

Аз се изнесох на 19, защото отидох да уча в София. Избрах по-нежеланата специалност само и само да съм по-самостоятелна. Ми не се получи съвсем както го мислех, от първи курс се мъча да се издържам сама, ама не става. Получава се нещо като репликата на Асса.И все пак, наблюдавайки себе си и приятелките ми в Пловдив, които останаха при родителите си - има голяма разлика в поведението и начина на мислене. И то аз съм се променила
Не знам аз самата къде ще живея точно, но ако детето ми избере университет в града, в който живеем, ще излезе на квартира, ще работи и ще учи. Нищо че като гледам това са проекти са след 20 години

 Много зависи!(отново )
 
  Ние сме трима и сме точен пример за "зависи-то"

Аз съм излязла на 18 год. от къщи - отидох студентка в друг град. В къщи винаги много са ни карали да работим, ангажирали са ни с най-различни неща и са се стремели да бъдем самостоятелни, но като отидох сама на друго място се оказа, че нещата са по-различни.
За пример - настаняваме се в общежите в петък, 3 броя момичета установяваме, че лампата в коридора не свети и се вайкаме - колко е неудобно. Събота и неделя стоим в тъмното и чак в понеделник ни идва на ум да пробваме да не би да е изгоряла крушката(естествено това беше)
Родителите са ми давали пари, но това не ми попречи да стана самостоятелна(в действията си, във вземането на решения и т.н.) и като завърших вече окончателно се изнесох да живея самостоятелно.
Сестра ми на другата крайност - категорично отказа помощ от моите родители(а те искаха да помогнат) - изнесе се на квартира на 18, учеше, работеше, но мизерстваше - много често не са и стигали парите и за ядене.Обаче пуста гордост...
 В момента и двете сме еднакво самостоятелни, отговорни, работещи и гледащи семейства. Само, че при мен всичко стана много по-плавно, а при нея с много трудности(но тя е инат и никога няма да си признае).
 Брат ми отиде студент в друг град на 18, сега живее самостоятелно с жена си, работи - финансово е самостоятелен, но не е самостоятелен във вземането на решения(все чака ние със сестра ми да му помогнем, да му кажем, да го посъветваме, при най-малкият проблем - звъни).
 Смятам, че не е задължително отделянето на 18 - зависи и от индивида, и от семейството, и от финансовите възможности като цяло.
 
 
 

"....Ако получаваш наготово точно толкова, колкото ти е необходимо, няма да имаш стимул да направиш по-голямо усилие и да видиш, че би могъл и повече...."

Не е съвсем така.Това е хипотетично, а ипотетично погледнато-познавам чудесно реализирали се хора, дърпащи все напред и вдигащи все по-високо летвата, а до момента, когато започнаха-получаваха всичко на готово, осугурено им беше едно охолно доволство за годините им/17-18-19-20/, то пък им  даваше сигурност и стабилноист , а не се лашкаха във версии как, какво и от къде да скалъпят.Имам и познати, които пък по ред причини се отделиха също като мен-рано.Едни се пребориха, други до ден днешен роптаят и оплакват съдбата си.Но това, че са били самостоятелни не ги е направило по-борбени, по-можещи, по -целящи се в нещо, даже напротив-карат го ден за ден.
Така че-пак е според зависи...

Ако дъщеря ми желае да се отдели след завършването(след 2год.)и да работи,няма да я спирам.Никога не съм я спирала-пожела да работи още преди 16-никакъв проблем.Каква обаче ще е тази работа,дето ще й даде възможност да си плаща квартира и т.н.?Ние не сме нито САЩ,нито Запада,където каквото и да работиш,все ще си осигуриш насъщния.Засега решава да следва и беше започнала да си избира специалност по това кой град най й харесва,въпреки,че същото се изучава и в нашия град.Обясних й,че заради нейните капризи няма да лишавам семейството да й плащам квартири и издръжка,и ако държи да се мести в друг град,ще се финансира сама.Нека да се отдели когато е добре за нея,няма нужда от геройства.Научаваш цената на парите за сметка на мизерията и стреса.

не знам дали е редно, но е много препоръчително, особено за момчетата.
Като махнат сега и казармата, няма друг начин да станат мъже

Едва ли е съвсем американски, защото там пълнолетен ставаш на 21 години. А до тогава вече е твърде вероятно да учиш в колеж и да живееш в общежитие. За след това вече не знам.

А това с ученето в университет и работенето, за да се издържаш изобщо не го разбирам. Какъв е смисълът? Какво ще научиш?

Зависи какво работиш. Аз съм студентка от понеделник до петък на обяд. Петък вечерта, събота и неделя работя. Не ми пречи на ученето.

Така е, зависи. Просто лично аз не бих се хванала да работя вечерта ако става въпрос за персонал на заведение или нещо подобно.

Ами ако няма как да си платиш обучението иначе...? По-добре да работиш, отколкото да не учиш изобщо нали.

Не съм сигурна как бих постъпила, но ако мога да си намеря работа може би бих предпочела да работя. Просто не виждам как бих могла да съчетая двете неща пълноценно. Предпочитам или да работя или да уча, но да се справям добре.