Редно ли е детето да се отдели от родителите след завършване?

Около мен има купища примери, че е по-добре да се измъкнеш рано от родния дом.  Много мои познати (вече към и над 40-така) живеят с родителите си и според тях това е причината да нямат сериозна връзка, камо ли семейство. Не че се натискат много - животът им е толкопва удобен, къде ще живеят сега с чужд човек. 
Някои от домашните духове все пак се ожениха и знаете ли какво? През ден са си "у дома", при тате и мама.

"за" отделянето съм; от 8ми клас сама се справям - мама и тате живееха далеч; както мога; е, финансово дава рамо, но до там.
Като станах на 18 и финансите спряха - не е чак толкова страшно бачках, учех и така.
Смятам така да процедирам и с децата

Тц, не е съвсем така, или аз попадам все на младежи и девойки в по-млада и по-напреднала възраст, на които изобщо и не им минава през ума да напускат дома на родителите. И никак не бих ги определила като "несамостоятелни" или "незрели".
Американският манталитет, доколкото го усещам, се свежда до това да вършиш разумното и практичното. Наемите тук са безумно високи, няма финансов интерес да харчиш пари, които ще ти трябват по-късно, като създадеш собствено семейство.

Самостоятелността се развива от преди първата годинка.

Има самостоятелни хора живели при мама до женитба и лигави дечица на по 30-40 дето са учили и живели на далеч от мама...
Не винаги е разумно изнасянето.. като учиш в същия град, защо да си на общежитие или в квартира с още 4ма, като може да си си в къщи. Това не само не изключва, но и задължително налага участие в семйните задължения, и финансово - ако работиш.../това е друга тема, но доста хора работят и живеят при мама, от което мисля, че само печелят/
Разни хора, разни идеали...
Като се изнесеш чак  преди брака пестиш от квартира, ток и т.н... защо човек да си усложнява живота? Само за да се удари после в гърдите?!
Но всичко това за периода на следването, най-вече...и фазата от живота - връзка, семейство...

Спирането на финансирането на 18 е прекрасно, но зависи следва ли детето и какво, защото в България не е като в щатите, а и доста родители на самостоятелни деца искат да им подарят още някоя и друга година безгрижие, което е въпрос на избор.

Не знам какво точно имаш пред вид със сравнението между двете страни. За Щатите мога определено да кажа, че на 18 години финансирането от страна на родителите в повечето случаи не само не спира, ами достига кулминацията си заради плащането на такси за колеж.

Имах предвид, че ако не учи детето почва работа, а не се помайва.
А ако учи пак може да работи, нищо че му плащат за образованието, кафето и пастите се опитват да изкарват децата и им се предоставят възможности .
Но не съм се изразила достатъчно ясно. А под ралично имам предвид, че при нас или учиш редовно и работиш като попретупваш ученето или ходиш да се учиш и няма какво да работиш.

Разбира се, че зависи, но според мен ако няма пречки (финансови или други) е по добре отделянето.
Не съм съвсем съгласна, че ако живееш и учиш/работиш в същия град няма смисъл да се изнесеш от родителите. Пак казвам - изключвам ситуациите, в които това опира изключително до пари.
Аз на 19 се заинатих и се изнесох. Първата година живеех през два номера от родителите си. Трудно ми беше, даже много трудно понякога. Трябваше буквално "изведнъж" да се науча да балансирам между ученето (задочно), работата и дома. Да не говорим, че в началото не давах на родителите ми да ми помагат под каквато и да било форма - от пробутването на сготвени манджи до пари. Ако са ми давали в момент на "закъсвация", винаги съм им ги връщала. Но получената самостоятелност е повече от сладка.
И да уточня, че и аз не съм била в цветущо финансово състояние - през първата година с приятелят ми тогава имахме общ доход от 500 лв, при 200 лв наем.

Дълго стана, но все пак още нещо - имам няколко познати на 35-40 години, които живеят при родителите си. Възрастни, уж независими хора, които казваха "не те разбирам, това е такава отговорност, да мислиш за сметки, ток, вода всеки месец". Е, и аз не ги разбирам...

Редно/нередно не са най-точните думи.  За себе си отчитам като голям минус, че учих висше в родния си град. Отделих се отнашите на 25, късничко... Мъжът ми е напуснал техните на 16, та му е трудно да проумее привързаността ми ли... как да го кажа, към родителите ми и обратното.

Не е редно, задължително е 

И аз да се повторя с останалите - не става въпрос за редно или нередно, не може така да се постави въпросът. Опира до желание, възможност и необходимост. Всичко е нормално и приемливо в отношенията деца:родители (без патологиите, разбира се) 

Силни думи, според мен. Едно бедно семейство и дори семейство със средни и нормални доходи, къде и как да пратят детето си? Да му купят апартамент? Да му вземат под наем? Да му търсят партия с жилище и доходи? Не може така да се говори, особено за ситуацията в България. С какво ще се плаща наем (купи апартамент), с какво ще се поемат безбройните разходи.... Може да е желателно (ако има желание), но чак задължително.... 

Хайде стига с тези конкретизации.Няма редно-нередно.Има-според зависи.Истории всякакви, съдби различни...Понякога се налага да се отделиш рано, друг път е доброволно, трети път е насилствено изгонване даже.Има хора, които се чувстват добре, развиват се и се подкрепят в семейството-родители, деца, баби...вуйни-всички са задружно семейство и живеят мирно под един покрив, ако се налага.Има и такива, които за декар земя се колят...

      Самостоятелна във вземането на решения съм от 12-13 някъде... А се изнесох на 15, един ден докато нашите бяха на работа... Ако мога да върна времето, пак така бих постъпила...
      П.П. Бях в прекрасни отношения с родителите си и следварително те одобриха решението ми...

О, веднага ще ти отговоря какво имам предвид.
Всеки човек има различен потенциал, но освен генетичния такъв, голямо влияние оказват и обстоятелствата, за това дали един човек ще се реализира или не. Ако получаваш наготово точно толкова, колкото ти е необходимо, няма да имаш стимул да направиш по-голямо усилие и да видиш, че би могъл и повече.
А едно бедно семейство има още по-голяма нужда да възпита детето си в самостоятелност и оправност. И това определено няма да стане като му дадат апартамент наготово. Липсата на пари и работа, особено в България в момента, може да е пречка за един възрастен човек в провинциален град, но за млад човек с перспектива и възможности, не може да е оправдание. По-скоро желанието му за самостоятелност трябва да е стимул за него да постигне повече, а ако няма такъв вътрешен стимул, то ще е добре ако родителите му помогнат, като спрат да го издържат изцяло.
Защото получаването наготово възпитава в готованство и в един момент имаш човек, който цял живот е стоял до полата на майка си, има жена и дете, но не изкарва достатъчно пари, че да издържа семейството си, затова живее в жилището на родителите си и получава от тях месечна издръжка.
Но в един момент родителите остаряват и не могат да осигуряват същите доходи, тогава какво се случва?
Винаги съм мислела, че преди човек да създаде семейство, трябва да може да се грижи достатъчно добре за себе си (съвсем самостоятелно). Но за да го може, трябва да му се даде шанс да се научи.
Съгласна съм, че не е лесно, но пък нещата, които не са ни трудни, не развиват уменията ни.

Не мога да кажа  какво бих направила. Да, много ми се иска децата да се отделят самостоятелно като завършат, но ако нямат тази възможност няма да ги оставя на улицата. Аз се омъжих доста рано, което наложи да се отделя още в самото начало на следването . Трябваше да съчетавам домакинство, с гледанена на дете, работа и учене и ако имам възможност бих помагала поне финансово на децата си, за да им спеста този гърч.