Има ли вариант след развода къщата да остане само за мен и децата?

Попринцип разклатен брак не се скрепява с бебе. Но си права, не е по темата. Визирах това, че баща ѝ е теглил кредит, който е с доста голям размер и не е вписан като собственик. Ако беше, къщата щеше да е с по-малка собственост на мъжа ѝ,нямаше да е 50/50.

Защо свекървата не може да си тръгне? Да не е, защото мъжът ти е продал другата къща и жената няма дом?

  Здравейте, самата Ви стартова позиция е напълно погрешна, ако искате да осигурите добър начин на живот и спокойствие за себе си и децата си. Щом не можете да отделите средства за консултация с адвокат за едно от най-важните и сложни решения в живота си, значи няма да можете да се справяте и с останалите по-дребни и ежедневни житейски предизвикателства като самотна майка! От написаното по-горе оставам с впечатление, че не сте в толкова тежък финансов колапс и родителите Ви са склонни да помагат. Осмислете добре ситуацията, и ако наистина сте твърдо решена на развод, то задължително ползвайте  адвокат. Не е логично и сериозно да очаквате да разрешите такъв проблем чрез съвети от този форум. Пишете ми на лични, ако няма начин да избегнете развода-непоправими несходства или някаква форма на домашно насилие (има органи и организации, които реагират и съдействат в такива случаи). Ще потърсим кадърен и не много скъп адвокат във Вашия регион. Само засега задръжте положението и не се изнасяйте от семейното жилище, освен ако не сте в опасност и оставането Ви там не застрашава здравето и живота на децата/Вашия.

Да, няма дом, но къщата, която мъжа ми продаде му беше наследство от бащата му тя въобще нямаше дял. Само да кажа, че тя има още деца, които не искат да я приемат в домовете си, защото когато са били малки ги е изоставила с баба им и е трябвало от много малки да работят и да се оправят сами в живота. Та мъжа ми се чувства длъжен да я гледа и помага, разбирам го и съм направила всичко по силите си да се разбирам с тази жена. Нещата вървяха добре, докато отново нещо не и захлопа дъската и започна да ме обижда в собствената ми къща. Относно долния коментар посегял ми е няколко пъти, но в момента не го прави, единствено постоянно крещи и аз и децата все сме му виновни, дори, че дишаме. Постоянно се кара на голямото дете, в повечето случай без причина, тя станала много изнервена и наплашена. Дори сама без някой да и казва няколко пъти си взима нейния малък куфар, събирам играчки и дрехи и казва, че повече не иска да живее с баща и.. И не не ме е чувала да го казвам аз това, доста е умна и сама взима решения. Старая се, когато се караме тя да не е наоколо именно да не чуе нещо, което ще и повлияе. Дори сама няколко пъти казваше на баща и, махни се от тази къща, тя е за мен и мама и бебето... Зная, че ще ми трябват финанси и помощ от адвокат, но с едно майчинство в момента няма как, а родителите ми имат финансови затруднения в момента. Ще се опитам да издържа още време тук, докато намеря пари. Просто исках да чуя дали все пак имам шанс нещата да са в моя полза.

Колко алабала, за да кажеш, че мъжът ти е лишил родната си майка от жилище, за да има за тебе, а сега ти искаш да изгониш и двамата и да се шириш в дом, за който ти лично не си дала пари, дали са мъжът и баща ти.

Айде по-спокойно, а!
Да седи и да крещят на нея и на децата е правилният вариант в случая, така ли?

Напълно съм спокойна, а авторката може да иде при родителите си, като не ще да седи.
Много започна да променя версии. Съпругът в предишните мнения много, ама много я обичаше и ù се молеше. Сега внезапно започна да крещи и посяга, когато ù зададох въпрос колко хора са се жертвали тя да има къща. Дотук - трима - мъжо, свека и тати. Тя самата нищо не е вложила, въпреки че говори в множествено число. Е, всъщност дотук не е вложила, в следващия пост по всяка вероятност внезапно ще изникнат няколко хиляди нейни пари, въпреки че мъжът вече е дал 20, а тати 45 бона за къща за 60.
На нея не ù е удобно да е на тясно, обаче ù е удобно да изгони хора, които са ù осигурили широтата. Не е нужно да си нервен, за да видиш кой е проблемен.

Аз попитах тези 20 000 изплатени ли са или мъжът ги плаща още. Ако той се съгласи да се изнесе тя очаква ли той да продължи да плаща заема или може да ги поеме тя, щом иска къщата да е за нея. Може ли да му наплати неговите 10 000?
То хубаво иска къщата за себе си и децата си, но трябва да може да плати дела на мъжа си, дори и да не е 50%.
Без да съм юрист, мисля, че, ако продадат къщата да кажем за 100 000, то първо ще трябва да върнат парите на банката 45 000 + 20 000. След това мъжът си взема неговите 10 000 и остатъка делят на две. Ама остатъкът ще е едни 30 000, защото те и по продажбата ще имат разход. И накрая ще се окаже, че тя има 15 000, той - 25 000. Разбирам я защо не иска такъв вариант. Но, за да остане всичко на нея, тя трябва да може да плати тези 10000 на мъжа си и да поеме заема, който той е теглили на свое име.
Авторке, ако мъжът ти приеме да се изнесе, той няма да плаща квартира, заем и издръжка на децата Ви и да има от какво да живее. Изнесе ли се, заемът остава за теб. Направи си сметката ще можеш ли да го плащаш с издръжката, която ще ти дава за децата.

Много зле ми звучи цялата история. Реално авторката с две малки деца живее в къща, за която тя лично май не е дала нищо кеш (това, че баща й е дал не означава, че тя е дала). Но търси начин да изхвърли мъжа си и майка му за да лапне цялата къща.

В никакъв случай не оправдавам мъж насилник, ако този е наистина такъв. Но тя има къде да отиде, а въпросният мъж и свекървата нямат. Въпреки това се търси начин да бъдат натирени. Някак несправедливо ми се струва. Да се изнесе тя, да го осъди за издръжка, да й плаща той наем за частта от къщата, която е нейна, ще си взима майчинството и детските. Всичко това прави един нелош доход, с който ще може да живее нормално с двете деца, а и ще има кой да я подпре в лицето на родителите й за чисто физическото гледане на децата. По-нататък ще почне работа, ще взима заплата плюс детски, плюс издръжка, плюс евентуален наем от мъжа за къщата и пак ще е добре финансово. Нейният дял от къщата не се губи.

На мен в тяхната ситуация не ми се струва добър вариант или по-скоро изпълним, да се изнесе единият от двамата. Другият ще трябва да плаща заема за жилище, в което не живее + наем за жилище, в което да живее.
Щом заплатите на баща й и мъжа й позволяват заем, то всеки да си взема неговото, да тегли нов заем и да си купи. Е, няма да е двуетажна къща, а двустаен апартамент, но кой колкото може да си позволи, в това живее. И аз искам четиристаен, ама мога да си позволя двустаен и то с ипотека, затова живея в такъв.

Значи никъде не твърдя, чв аз лично съм дала средства единствено, че половината вноска по кредита на мъжа ми я заплащам аз. Баща ми тези пари дори не иска да му ги връщаме, защото му е много болно, че не е могъл да ми осигури самостоятелно жилище. Сега отчитам като грешка, че не го записахме него като втори собственик, а настоявах да съм аз като така или иначе щях да имам половината от мъжа ми. Нещата щяха да изглеждат по-добре... И да, на мен също ми се струва невероятно, но твърди, че ме обича, той приема цялото нещо като изпитание дали ще издържи любовта ни. Което е супер абсурдно.
Кредита все още го изплаща и да готов съм да се лишавам, но да го доизплатя аз в името на това къщата да е за мен. Но той доброволно няма да се откаже. Дори и всичките 30хил. да му намеря и дам, които той е вложил.
Много на вътре влезнах в темата, получих като отговор това, което ме интересува, благодаря ви.

Такъв е животът. Много често няма справедливост... За нея справедливо ли е да се чуди къде да иде и какво да прави с две малки деца?!
Значи е честно той да си остане в къщата с майка си, тя да се изнесе с децата?! А тя като е градила заедно с него и това е толкова неин дом и на децата, колкото и негов, м??!
В крайна сметка не виждам работещо решение, справедливо и за двамата.
Виждам, но мъжът трябва да реши кое му е семейството - жената и децата му или мама. Когато порасне достатъчно и го осъзнае, когато бъде на страната на жена си и децата си, може би нещата ще бъдат наред. Ама това я се случи някога, я не. Ако се случи след 20 години, както впрочем се случи при мен, тя дотогава ще е останала без нерви и съвсем ще се е озлобила срещу него...

Не мога да съжалявам жена, която сама се е поставила в такава позиция. Нещата не вървели, ама тя забременяла… в 21 век би трябвало да сме наясно с контрацепцията. Бебето не лекува пропукани отношения.

Баща ти ти дал 45 хиляди за къща, мъжът теглил кредит… ако си мислила на време, баща ти щеше да е с дял и сега щеше да е по-лесно. Нито щеше да си с невръстно бебе, търсейки спасение. Реално баща ти дава пари за къща, мъжът ти дава пари за къща, а ти какво?

Можеш да искаш делба и да настояваш къщата да се продаде, като щом е придобита по време на брака имаш 50%, ако не се докаже по-голям принос.

На мястото на мъжа нямаше да позволя някой трети да е съсобственик на семейното ми жилище точно поради разказаната тук история.
Авторката доста волно говори в първо множествено как изплащат, но вметката, че не може да си позволи консултация със специалист, и възрастта на децата показват, че тя всъщност няма пари, но и не иска да се свие. Затова и всякакъв вариант тя да плаща нещо не е опция. Оттам и въпроса на темата, който по същество е има ли как да ги изгоня.

Нарциса, така е, но все пак бащата е дал най-много пари. Реално мъжът ако не е съгласен да се пише къщата с дял на бащата, ами да даде той всичките пари. Малко става грозно, тъстът плаща почти цялата къща, накрая какво става.

Така е като младите не са изцяло самостоятелни. От една страна тъстът дава пари, а свека живее с тях и явно има напрежение.

Тя с две деца ако няма 50 лв за консултация с адвокат,  не знам как ги гледа.. за всичко ли ще чака на баща си?