А има ли поетеси сред нас?

  • 19 140
  • 259
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 7 087
Срам, не срам Mr. Green

Депресивно (09.11.2003)


Преобръщам.
Душата си.
Наопаки.
И разкъсвам.
Душата си.
С нокти.
Заострени.
Разпъвам я.
На кръст.
Боли!
Плаче.
Душата.
Аз се смея.
С кръв.
Изгарям.
Душата си.
Преобръщам.
Разкъсвам,разпъвам.
Горя.
Крещя.
Мълча.
Смях.
Кръв.
Смърт!

Тва е след един адски депресарски имен ден. В коридора на блока. Докато купонджийте вътре си танцуваха, а аз се сдухвах,сдухвах Rolling Eyes
Това е, което ми заприлича на горното на Кончето Simple Smile

# 106
  • Добрич
  • Мнения: 1 720
Еовин, определено има прилика със стиха на Кончето, но твоето е малко по-крайно, ако така мога да се изразя. По-скоро си използвала по-силни думи или пък аз така го усещам, не знам. Харесва ми!  Hug  bouquet Дай още, може и по-весели.  Wink  Hug Не, пусни каквото искаш.   bouquet

# 107
  • Мнения: 749
Тъй... Ео пише за чувства, тя чувства и пише в този случай, а аз рисувам с думи, играся с тях така, като ме е научил живота. Разлика има. Последният ми стих е игра, не изваден от чувстителността ми. Двата са съвсем различни.

# 108
  • Мнения: 7 087
Ето. Не е весело, но поне е положително Joy

Ключът

Бавно в дните ми сини се прокрадна,
на нощите черни ключа открадна.
И непоканен в сърцето ми влизаш,
без да почукаш,без да попиташ.

Лягаш.Коси в косите се вият.
Целуваш ме.Устни устните пият.
Докосваш ме.Пръсти в пръсти се вплитат.
Искам те!Тяло тялото покрива.

Зората сутрин до тебе ме буди.
Ти още ме искаш - нежен и бурен.
Излизаш.Ключът на масата стои.
Ще чакам нощта.С отворени врати.


2004 год. Първата ми любов  Crazy

Имам едно много смешно, весело, обаче го нямам в електронен вариант, трябва да го издиря по тефтерите. Следобед ще го пусна, ако не е в Пловдив.

# 109
  • Добрич
  • Мнения: 1 720
Еовин, това определено ми харесва повече. Много страст, много нещо! Супер! Аз от първата си любов имам куп спомени от сълзи.  Mr. Green Е, не само, ама те са в повече, та затова.  Laughing

Това е от преди малко докато приспивах детето:

Самота!


Отдавна на вратата никой не хлопа
И телефонът мълчи.
Отпускам душата в голямата стая,
Празнотата горчиво и гръмко ечи!

Отдавна никой цветя не дарява,
Ни пролетно клонче дори.
Нахранвам сърцето с разходка из парка,
Но скитам самотна в мойте мечти!

Отдавна никой усмивки не праща,
Приятелски поглед дори.
Душата копнее за мъничко близост,
Но празно и пусто е в нея....уви.

09.05.2007г.

Последна редакция: ср, 09 май 2007, 14:10 от kadrokosa

# 110
  • Мнения: 7 087
Тъжно  Cry
Ето ти цветенце   bouquet

# 111
  • Добрич
  • Мнения: 1 720
Тъжно  Cry
Ето ти цветенце   bouquet

Мерсииии!  Hug

# 112
  • Мнения: 749
Не си мисли,
че можеш да ме разиграваш.
Не си мисли,
че можеш да ме вземеш.
Не си мисли,
не мисля аз за тебе.
Когато слънцето залезе,
няма да ми липсваш.
Не си помисляй
как ще ме догониш.
От теб избягах.
Няма да се върна.
Ни спомен няма да  завърнеш.
Светът ми в черно преобърна.
Не си мисли,
че можеш с мили думи,
в душата моя да проникнеш.
Не си мисли,
че помежду ни отново
нещо ще избликне.
Светлина за тебе
веч не пазя.
Опозори я. Няма да ми липсваш.
И моля, без словата плиткоумни.
Не ме настигай,
няма да се върна.
Сърцето с друга музика живее.
Изсвири твоята,
а не разбра, че ме отблъсна.
Не си мисли,
че пак ще ме събориш.
И ще позволя да обрисуваш ме,
да заблуждаваш същността ми.
Не си мисли,
аз няма да се върна.
Затворих. После всичко преобърнах.

# 113
  • Мнения: 11 571
Ако на някой му се четат мои работи - тук
http://www.hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_ … name=arwenundomel

# 114
  • Добрич
  • Мнения: 1 720
Вечерница, прочетох някои от творбите ти. Интересно пишеш. Поздравления!  Hug  bouquet

# 115
  • Мнения: 3 760
Мацки, много благодаря за отзивите и коментарите!!!  Heart Eyes
Ама го писах в началото на 1992-ра  Embarassed  Тогава вътрешният ми свят беше.... интересен  Mr. Green
Голямо удоволствие ми доставя да ви чета!!! Страхотни неща!

Вървиш в нощта по булеварда
градът сега е глух и ням.
Вървиш напред, не изоставаш,
за да си с времето във крак.

Приятели развеселени
нестройно смеят се зад теб.
Удавен в своите проблеми
със тях си, но пред тях... Напред.

Като войник със алебарда,
като на някакъв парад....
Ти си елитът, авангардът
на хората във този град.

Вървиш в нощта по булеварда
градът сега и глух и ням.
Ти може би си авангарда...,
а може би си просто сам...

     *   *    *

Тъй тиха, нежна е нощта,
навсякъде е бяло, бяло...
И два рубина паднали в снега
притихнали са. Времето е спряло...

Рубини като две сърца,
червени от изгарящия пламък.
Но разделени... гасне любовта
затворена във леден замък.

Тъй тиха, нежна е нощта...
Навсякъде е бяло, бяло...
Брилянти два лежат върху снега -
тъй ледени, че времето е спряло...


Трябва да си изнамеря записките, защото почти нищо не си спомням  Embarassed

Последна редакция: сб, 12 май 2007, 03:20 от Мъни

# 116
  • Мнения: 7 087
Това с авангарда ми хареса. Аз още съм така, вечно отцепена от компанията, пък уж с нея Rolling Eyes
Мале, хората стихове писали, а аз съм била втори клас Joy

# 117
  • Мнения: 742
досега не съм се престрашавала, ама ето ви едно и от мен. Е, не мога да се меря с преждеизписаните   bouquet:

на Стеди

Седиш край прозореца, с блеснали къдри,
край тебе прашинки във танц се въртят.
Ръчичките-малки, очичките-мъдри,
в потоци от слънце те къпе денят,
а аз, занемяла, те гледам и сякаш
без въздух оставам от тази любов-
уж цял живот търсиш и вечно я чакаш,
а дойде ли, носиш я сякаш покров.
Кърви ми сърцето, че утре ме няма,
за всяка минута без теб ме боли.
И пак съм виновна, че друг вместо мама
вечерната приказка ще мълви.
След ден ще се върна. А ти ще си друга.
Дали ще стопиш с поглед тая вина,
която разкъсва душата ми грубо,
задето за ден те оставям сама?



# 118
  • Мнения: 1 770
Ellyst, много ми хареса!

Като си говорим за дъщери, това написах за моята, преди доста време обаче. Простичко, но е едно от първите неща, които някога съм писала.

НА ДЪЩЕРЯ МИ

Слънчице мое,
дете на утеха.
Мисли безброй
очакват пътека.

Искам да намеря
правилен начин
теб да закрилям,
теб да откривам.

Сърцето ти детско
в мъдрост е порасло.
Привидно е лесно
бързо да израснеш.

Но в болката дива
и трудности нелеки
кураж се намира,
ставаш по-силен.

Прости ми, че знаех,
че имаш копнежи.
Но в своята слабост
допусках метежи.

Сега съм решена
да намеря посока.
Ще те водя към Бога,
в мир и в тревога.

Моята ласка няма да е чужда.
Ще намеря и усмивки.
Защото твоята нужда
е да бъдеш щастливка.

# 119
  • Добрич
  • Мнения: 1 720
ellyst, страшно мило стихотворение! Поздравления! Много, много ми хареса!  Hug  bouquet
Yvette, и твоето е хубаво!  Hug  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт