Педагогическо захранване - руската схема на захранване

Долните редове са превод от руски сайт за кърмене. Те са потвърждение, че дори в Русия, откъдето преди 60 години е взет сегашния ни модел на захранване, от 15 години вече не захранват така, както в България. И там основният принцип е, че захранването става, когато детето прояви интерес към храната на мама и татко, но не преди 6-месечна възраст. Намерих статията за интересна. Аз захраних бебето си на 6 месеца, когато тя видимо искаше да ни бръкне по чиниите. Макар че не мисля да й давам от общата храна, не я и насилвам да изяжда по 200 гр. Винаги я слагам на общата маса, дори да ям само аз с нея. Когато мога, и готвя подобни яденета, т.е. ако ние ядем картофи, и тя яде картофено пюре – но без толкова олио и без подправките, естествено. Старая се да ям с апетит, и никога не й давам повече, отколкото тя иска (ако не иска изобщо, просто прескачаме храненето с твърда храна). Сега яде два пъти дневно твърда храна и веднъж – настърган плод, но продължава да суче 6 пъти дневно и веднъж нощем, ако се буди. Суче преди или след хранене, но моето впечатление е, че 2/3 от кърменията преди или след твърда храна са пълни, т.е. изяжда си нормална порция кърма. Дано ви хареса, макар подходът да е доста различен от това, което знаем досега и в България и от чужбина.



Захранване с твърда храна на кърмено дете
(Педагогическо захранване - руската схема)

Всичко, написано в тази статия, се отнася само за дете, чието кърмене е организирано по естествен начин!

Кога се въвеждат твърди храни в менюто на кърмено дете?Сега има много мения по този въпрос. От някои доктори още може да се чуе препоръка да се започне с въвеждането на ябълков сок от триседмична възраст. Мнозина още продължават да настояват въвеждането на зеленчукови и плодови пюрета и каши от 3-4 месечна възраст. Срещат се и мнения, че детето трябва да се захрани, щом пробият първите зъби.
Консултантите по кърмене препоръчват да запознавате мъничето с нова храна едва след поява на интерес към нея. Такова захранване се нарича педагогическо, защото основната цел на захранването не е да се нахрани детето, а да го запознае с новата храна, да го научи да дъвче, да го научи, че храната не идва само от гърдата на мама. Примерно около половингодишна възраст бебетата започват да проявявяат интерес съм съдържанието на чинията на мама, и се опитват да го пробват, именно такова поведение се нарича активен интерес към храната и свидетелства за готовността на детето да се запознае с нови вкусове. Интересът към храната у детето не е свързан с възникнало у него чувство за глад, а с желание да подражава на мама. То иска да прави същото, каквото и тя, да взима от чинията някакви парченца и да си ги слага в устата.

Какви са принципите на въвеждане на твърди храни при естествено кърменото дете, ако майката иска да следва биологическата линия на поведението на детето? Ето ги:
Запознанството на детето с нива храна започва с въвеждането на микродози (микропроби) от продуктите, именно запознанство, без цел да бъде нахранено детето с някаква порция. Микродозата за меката храна е примерно толкова, колкото се събира между мамините възглавнички на показалеца и палеца, ако ги събере, или на връхчето на чаена лъжичка. За течни продукти – една глътка, която се налива на дъното на малка чашка.
1. Детето може на едно сядане да пробва това, което яде мама и към което то проявява интерес, в количество до три микродози.
2. В ръката на детето се дават само твърди парченца, от които то само не може да отхапе много (твърди ябълки, моркови, гевреци и т.н.)
3. Микропробите се дават в продължение на две-три седмици. За това време мъникът вече може да се запознае с много продукти, които се употребяват в семейството, и да се научи да пие от чашка.
4. Даването на твърда храна никога не замества слагането на гърдата! Детето може да се запознае с новата храна преди, след и по време на кърменето. Често децата пият кърма, докато ядат микропробите.
5. Постепенно количеството на храната се увеличава, което позволява на детето да изяде повече.
6. Необходимо е майката да съхрани интереса към храната у детето, да запази желанието да пробва. От половин година до година и половина малчуганът трябва да се запознае с всички продукти, които се ядат в неговото семейство. За да съхрани желанието му да пробва, майката е длъжна да ограничава хранителният интерес на детето до 8-11 месеца: ако е изяло 3-4 чаени лъжички от един продукт, и иска още, трябва да му се даде нещо друго.
7. От страни въвеждането на твърди храни трябва да изглежда примерно така: детето иска парченце, и мама му дава отвреме на време. В такава ситуация детето винаги с удоволствие се запознава с нови храни и не преяжда.
8. Детето трябва да се научи да си служи с приборите за хранене. До 8-11 месеца това са лъжичките (трябва да са много, понеже постоянно падат), собствена чиния детето получава, когато започне да се храни отделно, обикновено след 8-11 месеца. До тази възраст детето може да се храни седнало в скута на мама от нейната чиния.
9. Ако детето се е уморило да яде, и е изгубило интерес, трябва да се махне от масата. Въвеждането на твърди храни изисква определени знания и опит. Няма да има никакви проблеми, ако детето е здраво, кърменето му е правилно организирано, и са показали на майка му как да въвежда твърди храни. То действително трябва да се показва, както и всичко, за което трябва практика, например кърмене и грижи за детето. Ако друга опитна майка не е показала на майката как да започне да захранва, тя може да допуска някакви грешки, без даже и да подозира, че ги прави. При някои майки всичко е успешно. Това са майките, на които им е провървяло. Както им е провървяло, например, на майките, които никога не са виждали как правилно се кърми бебе, но съумели да кърмят успешно. Може да се допускат грешки, свързани не с храненето, а с поведението на детето на масата. Например, детето яде до някое време меко казано немарливо, предпочита да вземе храната с ръка, да я сложи в лъжичката и после да я поднесе към устата. Много майки смятат такова поведение за недопустимо, взимат лъжичката от детето и започват да го хранят. Желанието на детето да се храни самостоятелно пропада. На детето може много да му се харесва даден продукт, да иска още и още, и мама му отстъпва, а на следващия ден детето е с разстройство на стомаха. При правилно въвеждане на твърда храна самочувствието на детето не се понижава, коремчето не се ‘разстройва’, то продължава да се развива нормално. Ако майката знае вариантите на нормално поведение на детето, адекватно ги преценява и навреме ги коригира при необходимост, от бебето никога няма да порасте дете, което не умее да се държи добре на масата, немарливо или с лош апетит. За съжаление това, което всички жени са умеели да правят преди 150 години, сега не се помни почти от никого…
Признаци за неправилно въведена твърда храна: детето яде до някое време много добре, а после отказва да пробва и да яде нещо друго. Значи, детето е прехранено, то е преяло. Изход от ситуацията: 5 дни детето се взима на масата с мама, нищо не му се предлага и се яде с апетит в негово присъствие.
Много често майките не се справят с въвеждането на твърди храни именно защото много им се иска да нахранят малчугана с друга храна. В съзнанието на съвременните майки упорито стои убеждението, че майчиното мляко по качествен състав е не твърде надеждна течност, и е нужно да бъде допълвано с друга храна. Съвършено се игнорира фактът, че млякото е съвършеният продукт, създаден от еволюцията именно за да се изхранват човешките деца, и е абсолютно съвършен по своята усвояемост и хранителност.
Изследванията доказват, че ранното въвеждане на друга храна влошава усвояемостта на хранителните вещества от млякото, а детето започва да усвоява тези вещества от други храни едва след една година. Поведението на детето към храната не е изкуствено измислено, а е обусловено от особеностите на развитието на организма му, най-вече на стомашно-чревния тракт. Майките трявба да помнят, че задачата им е не да нахранят детето с храна, а да го запознаят с нея и да поддържат интереса му към яденето. Ако искате в бъдеще детето да има добър апетит, никога не се старайте да го храните след като е изгубило интерес към процеса на хранене. На майката, изгубила половин ден да сготви пюре, или отворила готово бурканче, й е тежко да гледа как детето бяга, след като изяло две лъжички. Иска й се да го хване, да му отвлече вниманието с книжка, играчка или телевизора, само и само да си отваря устата. Не правете това! Детето, което има възможност да суче от майчината гръд никога няма да страда от глад и жажда! Ако кърменето е правилно организирано, всичко, от което се нуждае детето, си го доставя от майчината гръд.

Какво да правя с парченцата храна, ако храната на детето не е на пюре, то може ли да се задави?
Храната на детето не трябва да се реже на ситно, но трябва да се започва с малки парченца – микродози. Ако на детето му се дава нещо, от което може да отхапе голямо парче, то трябва да седи на коленете на мама и тя да го следи, и щом отхапе голямо парче, тя със свит пръст да го извади от устата. Детето активно се учи, и постепенно се научава да дъвче със своите още беззъби, а после ‘зъбати’ челюсти.

Какво да правя, ако детето изплюва даже съвсем малките парченца, или се опитва да ги върне, вместо да ги гълта?
Много деца се държат именно така: седмица – две изплюват всички парченца и периодически се ‘давят’, после започват да плюят през едно парченце, а половината гълтат, и накрая започват да гълтат всички парченца. Майката трябва да проявява търпение и да не настоява. В това време детето задължително трябва да гледа как ядат другите хора, без да изплюват парченца.

Кога парченцата твърда храна престават да бъдат само запознанство с новата храна и започват да заменят кърменето?
Кърменето и прехода към храна от общата маса – това са паралелни процеси. Няма заместване на кърменето с твърда храна. Работата е там, че при деца над 6 месеца основните кърмения са свързани със съня. Мъниците много сучат, когато заспиват денем и нощем, търсят гърдата при събуждане денем и нощем, сучат нощем, особено рано сутрин. А запознанството с твърда храна и храна от общата маса става по време на мамините закуски, обеди и вечери. Относително големи порции ядене детето яде на възраст година и повече. Но и в тази възраст децата често могат да пият кърма по време на ядене. Детето продължава да получава достатъчно количество витамини и прочие полезни вещества от майчиното мляко в оптимални за усвояване форми, при условие, че кърменето е правилно организирано, а майката няма недостатък на хранителни вещества.

Какво да правя със солта, захарта, подправките и възможните вредни вещества (например нитрати), които се съдържат в храната на възрастните, която ще пробва детето? В детските храни няма такива неща и затова те може би са по-полезни за детето, отколкото храната от общата маса?
Храната действително съдържа сол, захар, нитрати и много друго. И в детските храни ги има. Детските храни са направени така, че детето да ги усвоява без адаптация към продуктите, които влизат в състава им. Няма адаптация на храносмилатената система нито към вкуса, нито към консистенцията, нито към съставките. Задачата на мама не е да нахрани детето с друга храна, както може да направи с детските храни, а да продължи бавния процес на адаптация на стомашно-чревния тракт на детето към друга храна. Тази адаптация е започнала тогава, когато бебето е започнало да гълта околоплодни води, чийто вкус се изменя в зависимост от храната, която е яла майката, продължил е с началото на кърменето, като вкусът на кърмата се изменя не само в течение на едно денонощие, но даже и по време на едно хранене, а мама не се храни с детски храни. Докато детето яде малки количества храна, то се адаптира към съставките й: и към солта, и към захарта, и към нитратите, а също и към другите й компоненти. А когато започне да яде значителни количества храна, то вече ще бъде съвсем готово да се справя с всичко това.

Нуждае ли се детето от допълнителни течности във връзка с въвеждането на твърди храни?
Основната течност малчуганът продължава да получава от майчиното мляко.
Обикновено детето започва да се интересува от водата и започва да я пие след една годинка. Обикновено детето се интересува от съдържанието на мамината чашка и го пробва, ако му се налее в чашка мъничко течност на дъното.

Какво да правя с дете над една година, което не проявява интерес към храната? До навършването на една година всички опити да въведа твърди храни завършваха с неуспех. Детето плачеше, обръщаше се, даже повръщаше. Сега яде много лошо и не всичко, а само определени видове храни от бурканчета. Как да приуча детето към храната на възрастните и да му увелича апетита?
Така обикновено се държат деца, които не са виждали какво и как ядат другите хора. Често се получава така, ако от храненето на детето се устройва отделен процес и го хранят със специална храна.

Трябва да престанете да храните детето отделно. Необходимо е да се слага на масата заедно с всички, или поне с мама, и да не се опитвате да го храните. На всички трябва да им е безразлично дали детето яде или не, или поне да се преструват. Нека няколко дни да гледа как се хранят другите членове на семейството. Ако започне да иска да пробва нещо – дайте му. Сложете му в чинията това, което ядат всички. В присъствие на детето трябва да ядете с апетит. Не се опитвайте да го развлечете с телевизора, книжки или играчки. Не се карайте, не го наказвайте, ако разлее или размаже нещо, само почистете и демонстрирайте, че всички ядат акуратно.

Ако детето е на почти 5 месеца, но много се интересува от всякаква храна, гледа всички в устата и иска да пробва, може ли сега да му се дава педагогическа твърда храна?

Малчуганът е развито и любознателно дете. Много му се иска да прави с храната това, което и мама. Но трябва да се помни, че стомашно-чревният тракт на детето, ненавършило 5 месеца, още не е съвсем готов да се запознава с друга храна. Ферментните системи едва започват да съзряват. Ситуацията в стомаха сега е стабилна, да се намесва човек там сега е много опасно. Задачата на мама е да защити тази стабилност от преждевременни вмешателства. Хранителният интерес на дете на тази възраст трябва да се ограничава, или просто казано, да се изнася от кухнята и да не се яде в негово присъствие. Ако такъв съвет не ви харесва, може да предприемете нещо, но само на своя отговорност. Вече сме се сблъсквали със ситуация, когато майка, дори да знае как правилно да въвежда твърда храна, проявява нетърпение в резултат на което детето получава срив в храносмилателната система, с който се наложи дълго да се борим. Ако майката има възможност да въвежда твърдта храна под ръководството на консултант по кърмене (оптимален вариант), тогава това може да се прави от 5,5 месечна възраст. Ако може да се действа само самостоятелно, не се препоръчва да се въвежда твърда храна преди детето да е навършило половин година.

Има ли особености педагогическото захранване, ако детето и родителите са алергични?
Разбира се, че има особености. При такова дете продуктите се въвеждат по-бавно, като се започва с хипоалергични, количеството на твърдата храна се увеличава много по-бавно от обикновено. Скоростта, с която се въвеждат продуктите, може да се характеризира така: “крачка напред, две назад”. Майката е длъжна да съблюдава хипоалергична диета, като изключва продукти, предизвикващи алергия или каквито да е други неудобства при нея. Кърмещата майка не бива да въвежда нови продукти в диетата на детето, ако собственото й заболяване се изостри. Всички проби на продукти трябва да завършват със слагане на гърдата. Трябва да се въвежда не повече от един продукт на ден и да се следи за реакция у детето към него поне 3 дена.

Защо деца, които ядат детски храни, на 7-8 месеца могат да изяждат по 100-200 гр пюре, а деца с педагогическо захранване не правят така?
Детето през втората половина на първата година яде малко, защото все още не иска да се наяжда. То само подражава на действията на мама. То се наяжда с мляко. Възможно е в човешкото дете да има генетически заложен механизъм, който не му позволява да яде много на тази възраст. Преди няколко хиляди години детето навярно би получило големи проблеми с храносмилателната система, ако го нахранят с 100 гр дивечово месо, донесено от татко от лов. Друга работа е, че тогава на никого не би му дошло на ум да постъпи така с дете. Дори на нашите прабаби преди 100 години, докато са готвели на печката храна за семейство от 5-10 човека, не им е идвало на ум (и не са имали възможност) от една страна да хранят детето с нещо специално приготвено отделно от другата храна, а от друга страна, не са и помисляли да дадат на малчугана повечко от общата каша или супа, за да се наяде… Детската храна е приготвена така, че детето да може да изяде много от нея. И можем да нахраним всяко дете с нея, но нужно ли е? Има деца, които до едно време ядат тази “детска храна” по много и с удоволствие, макар че наистина се налага повечето от тях да бъдат развличани в процеса на хранене, за да си отварят устите.  Много от тях се налага да ги развличат по време на хранене дълго време, някои – до предучилищна възраст. Често се среща ситуация, когато дете, ядящо с удоволствие и по много до година-година и нещо, когато порастне малко, да започне да се отказва от яденето и се превръща в злоядо дете, което е чисто мъчение за родителите, които го хранят. Такива деца съвършено не се интересуват от храната. Има разбира се и деца, които относително “благополучно” минават през етапа на детското хранене. “Благополучно” е поставено в кавички, тъй като сега започват да се изучават дългосрочните последствия от въвеждането на големи количества детска храна при детето тогава, когато то биологически не е съвсем готово за такова натоварване, и резултатите няма да са готови скоро…

Преведе от руски boo от www.yamama.ru