Съгласна съм, и аз съм далеч от перфектна жена. Имам си кусури, нервна съм, избухлива , импулсивна. Но съм търпяла много , може би видя че се примирявам и реши че може да ме изгони"" без това да има кой знае какъв ефект, но ето че ми преля. Казах му, дай да се скараме, да не бях права, окей, но веднага да ме изгониш е малоумно. Аз пак ви казвам и отрова което ме съветвате за мен друг изход освен смяна на работата му и местоживеенето не виждам за някакво бъдеще за нас. Тази среда според мен го подтиска и вместо да се оправя той си е заложил на спокойния за него живот, без усилия за кой знае какво. Защо трябва да се пъне за нещо, като ние всички около него ще го свършим в крайна сметка.. аз да съм от хората които обичат да действат, да организират да се случват неща. Аз не мога да си седя просто така. А той вече е точно обратното. Едно време бяхме на една вълна ... Ноо сега дори не знам кой на каква е..
Ти обаче си човекът, който решава за себе си какво е най-доброто. Приеми, че мъжът е такъв, какъвто е. Нежеланието за активност е част от заболяването му, но гоненето на майка с деца от къщи не е. Депресивните не правят така! Това е част от характера му - от новия му характер.
Ако аз бих била изгонена, повярвай, никога, НИКОГА нямаше да се върна. Още повече, че у вашите се чувстваш добре и там ТИ си в зоната си на комфорт. За какво ти е пак да отиваш там, където не ти е добре?
Това беше няколко месеца след раждането на първото ни дете. Мен ме биеха хормони та не е истина. Сега от позицията на годините ни съвместно съжителство смея да кажа, че ако наистина ме беше удари тогава просто нямаше да стана от земята. 
я дебелия и у лево