Шанс или развод ?

Мъжът ти е болен и ти си му обърнала гръб. Не ми отговори дали работиш, та отговорът ми е ясен. Затова сте си щастливи тричките с децата, много време, финансите осигурени. Разбира се, че никой нищо не е длъжен да търпи. Който не си харесва живота се хваща в ръце и го променя. И се моли да не се разболее от болест на психиката... Или друга.

Авторке, а той сега вика ли те обратно? Защо си се размислила за връщане?
Тая къща с лозите на кого е - негова, ваша, на техните?

Да, каза че искал да се върна. Не му побира акъла как съм си тръгнала от този перфектен живот според него...
 Къщата е негова, то е етаж всъщност. Живеем с леля му и в другата къща е племенника му. А на 1 км от нашата къща са техните.
Всъщност се лекува, казва че е по-добре,но аз му казах добре си ама си правиш едно и също.. не иска да избяга от зоната си на  комфорт... Опитвала съм какво ли не. И хомеопат и психолог и психиатър, разходки,казах му да започне някъв спорт, че това ще му помогне за проблема, освен за визията. Не не и не.

Мъжът ти е болен и ти си му обърнала гръб. Не ми отговори дали работиш, та отговорът ми е ясен. Затова сте си щастливи тричките с децата, много време, финансите осигурени. Разбира се, че никой нищо не е длъжен да търпи. Който не си харесва живота се хваща в ръце и го променя. И се моли да не се разболее от болест на психиката... Или друга.

Мъжът ти е болен и ти си му обърнала гръб. Не ми отговори дали работиш, та отговорът ми е ясен. Затова сте си щастливи тричките с децата, много време, финансите осигурени. Разбира се, че никой нищо не е длъжен да търпи. Който не си харесва живота се хваща в ръце и го променя. И се моли да не се разболее от болест на психиката... Или друга.

Не беше така в началото. Ясно ми е , че началото винаги е супер, после идват битовизми,пари, деца, домакинство и тн. Но него наистина го мързи. Да нямаш желание за разходка дори... С децата съм постоянно сама навсякъде. Няма социален живот той, имам чувството от мързел пак. Факт , различни сме. Но нали уж противоположностите се допълват .. не е лош човек в никъв случай .  

Давам пример защо мисля за преместването..
Имаме външна чешма, и тя капеше , трябваше да се смени просто накрайника, и го помолих месеци наред .. предната събота казах пред майка му не искам баща му да я сменя, той ще я смени . Не искам  И ти да чистиш листата от лозата в нас!! Че имаше такова предложение .. и аз й казах, че Аз ще ги оправя... И на другата сутрин в 8ч сутринта какво става.. единия чисти листа, другия сменя чешмата там накрайника.. и той си е ок.. претърпях операция на коляното началото на миналия месец. Гроздето в нашия двор нямаше кой да обере .. от мързел на 5ти ден от операцията докато той си спеше, беше събота . Аз излезнах с децата с оперирания крак и го обрах.. той си беше окей. Ама три седмици това грозде падаше, разнасяхме го, едното дете падна даже...  Ето такива просто неща на пръв поглед , вече ми идват в повече. Той знае че ако не го направи един какво си време, все някой ще го направи... За това мисля, че единственият вариант за спасение е да се махнеме оттам..

Работя да. В Издателство за детски книжки. От 9 до 17ч сутрин оправям децата, карам ги на детска, отивам на работа , после ги взимам, развеждам ги ,оправям вкъщи и тн. Както повечето жени.. в момента обаче съм болничен още 5 дни, че претърпях операция както споменах малко по- нагоре.. то не е от сега тези неща, просто чашата преля...

Интересно положение
Ти си взела позицията на организатор и отговорник в сенмейство и считаш, че само ти си правата.
Всеки човек е цяла отделна вселена. Всеки има свой мироглед за света, живота и семейството. И ако двама души се обичат идеята е да изградат тяхна обща вселена в която да се чустват конфортно.
Вие явно сте далече от тази идея, опитваш да мериш кой какво е свършил и кой какво не е свършил. Мислиш, че познаваш този човек и неговите мисли и чувства, но май изобщо не е така.
Какво те притеснява баща му да смени накрайника на чешмата - или ти си прела ролята на възпитател и майка на мъжа си. И по този начин искаш нещо да му покажеш, накажеш или какво?
Докато не почнеш да живееш със съзнанието, че този човек е равен на теб. Че той може да има своите кофи и мързеливи момнети, че няма смисъл да се мерите.....живота ти ще е доста труден.
Ти го плюеш непрекъснато а очакваш от него да има по-адекватно поведение....и как точно да се случва това?

Пиша за теб а не за него, защото неговата гледна точка липсва тук. Може просто толкова да му е писнало от твоето дуднене, че нищо да не му се прави. Пък може и да си е мързелив - нещо с което ти явно не би се примирила.

Но за децата - семейството е цялата вселена. И ако все още има малко обич в твоята душа пробвай да оправиш нещата. Ако не, всеки по пътя си. Няма нужда да си тровите взаимно живота.