Занимавах се, но когато бях без работа. После вече нямах време. Но много си ги харесвам, от цял свят, всеки ти написал няколко мили думи, много е приятно.
Е, шиехме дрешки със съседското момиченце на онези мънички куклички, които се продаваха по сборове те и се събираха в шепите ни. Аз носех моята у тях, тя нейната у дома и падаше голямо шиене. Моята (Мимето, но не онова глезеното от Асен Босев 
) още си я пазя. Ще ви я покажа в следващ пост. А с плетенето стигнах до лента за главата. Мама също не беше по шиенето и плетенето, защото работата й беше свързана със стоене на бюро и предпочиташе да се движи. Баба като всяка баба умееше и двете. Наблюдавах я как плете на една кука и ми изглеждаше вълшебно, но така и не се пробвах. Имам какви ли не съкровища от нея. Някога имаше и мода на ръкавици на една кука и оплете на мен и сестра ми, измъчи се с тези на сестра ми, защото бяха черни, а черното по-трудно се вижда и си викаше:'Нашето кьори шие, пори и мърмори. " Пазя си и ръкавиците и кученцето - шише от коняк. 
Препоръчани теми
