Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 340 943
  • 7 493
  •   1
Отговори
# 7 200
  • Мнения: 10 715
Куриозните марки имаха голяма стойност.
Част от класьорите ни са от близък роден 1930 г.
Отдавна не съм ги разглеждала и не знам как да постъпя с тях.

# 7 201
  • Мнения: 15 036
Една част и от моите марки,трябва да стоят все още. Ще ги потърся тези дни и ще ви ги покажа.
Чакаме.

# 7 202
  • Мнения: 7 447
Ако не се интересувате от марки и не искате да ги задържите, може да ги продадете в eBay или catawiki.com. Но за неспециалист ще е невъзможно да прецени реалната им стойност.

# 7 203
  • Мнения: 4 156
Марките в наши дни са изключително обезценени. Особено такива, издадени след средата на 20 в., не само че имат смешна стойност, но и на нея никой не проявява интерес да ги купи. Стойността им се определя в специални каталози, като реалните сделки стават на не-повече от 30 % нея.
Ето този сайт за продажби може да ви даде някакъв ориентир. Вдясно е годината на издаване и по нея търсите марката. Това е цена на продажба обаче, за изкупуване би била още по-ниска. http://philatelicmarket.com/bulgaria/bg/year.php?data1=1969&data2=1978

Една много показателна дискусия как стоят нещата в тази сфера - Дир.бг, отпреди 15 години, но ситуацията никак не е променена:
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=kolektioneri&Number=19454 … b=5&part=all&vc=1

# 7 204
  • Мнения: 5 471
Преди години и аз колекционирах марки, но след като присъствах на официално събитие за валидиране на серия пощенски марки от "Филателия и нумизматика" ми стана ясно, че моето е събиране на серии катринки , а колекционерството е съвсем различно нещо.
Изискват се специални условия на съхранение и определено отношение, напр. никога пощенските марки не се пипат с голи ръце - обгрижването е само с ръкавици и пинсети.

# 7 205
  • Мнения: 2 940
Бях се отписала от темата, но изрових архиви. Близо 30 години оттогава.

# 7 206
  • Мнения: 8 348
Бях се отписала от темата, но изрових архиви. Близо 30 години оттогава.
Скрит текст:

Ееех, дори аз гледах по онова време футбол. На един от мачовете подскочих така, че счупих фотьойла на комшията. После ги канех само у нас да гледаме, да не оставя хората без мебели, че още мачове имаше Simple Smile

# 7 207
  • оттам, откъдето започва България
  • Мнения: 12 872
Беше едно невероятно горещо лято. След всяка победа на центъра излизаше читалищният оркестър и се играеха хора. Даже можеше да закъсняваме за работа, че мачовете бяха в малките часове.

# 7 208
  • Мнения: 12 675
Е, културна работа, хорá играли хóрата, аз по София помня изпочупени навеси/колонки/пейки по спирките на ГТ, бутнати кофи и пр. убавини - все от радост...

# 7 209
  • София
  • Мнения: 20 648
Аз бях в първата си сесия. Още не знам как си взехме изпитите. 😆

# 7 210
  • Мнения: 3 537
Ееех, лятото на '94.
Гледахме по няколко семейства в един дом. И макар и с деца излизаме със знамена по улиците на София. Беше красиво с шествия от автомобили и радостни възгласи. Беше обединяващо и вдъхновяващо.
Беше...

# 7 211
  • Мнения: 9 138
Толкова хубави емоции ни подариха момчетата тогава! Малкият ми син беше на месеци, бързахме да го изкъпем , да го накърмя и да седнем да гледаме мача. А аз изобщо не съм фен на футбола, впрочем. Събирахме се със съседи и приятели и беше такава радост!

# 7 212
  • София
  • Мнения: 17 409
Аз бях в първата си сесия. Още не знам как си взехме изпитите. 😆
За единият изпит знам 😂 професорът беше в невъзможност да дойде да ни изпита след един от мачовете и всички минахме при асистента. 😃 Иначе онзи правеше касапница на всяка сесия.

Последна редакция: вт, 26 сеп 2023, 10:19 от yovanka

# 7 213
  • Мнения: 6 626
ММ беше от посрещащите ги на летището фенове. Журналистите се надпреварвали да набутат микрофон пред Пената и да му привлекат вниманието към себе си. ММ се провикнал: Мите, Митенцее!!!.., сякаш се познават и са първи приятели, и Пената веднага се огледал кой го вика Simple Smile Имаме плакат с афтографи от тогава. А на мен любимец ми беше Илиян Киряков

# 7 214
  • Мнения: 4 156
Бях на националния стадион за посрещането на футболистите през 94. От самолета ги докараха направо на стадиона, за да им се порадват хората. По Цариградско шосе също беше пълно с хора, които ги приветстваха. На стадиона имаше страхотни емоции. Всички си имаха по някой любимец, на който най-много се радваха. До мен стояха три жени на средна възраст, които викаха "Трифон! Трифон! Ний сме триото на Трифон!"

Общи условия

Активация на акаунт