Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 340 046
  • 7 493
  •   1
Отговори
# 7 395
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 572
В Пловдив към обредния дом имаше още една зала - за именуване. Там сме правили такъв ритуал за дъщеря ни. Връчваха едно удостоверение - поздравление от общинския съвет и медальон на верижка - с гравирани имената на детето и датата. А кръщенето - в църквата.

Последна редакция: чт, 12 окт 2023, 13:46 от 𝒀𝒂𝒏𝒂𝑫𝑮

# 7 396
  • Мнения: 10 638

този правя аз и е баш като от едно време

# 7 397
  • Мнения: 10 565
Ензим,
и аз имам "кръщене" в местния общински/партиен съвет. За съжаление снимките са ми в България. Отделно баба ми ме е кръстила и в църква, ама по-късно.

# 7 398
  • Мнения: 12 640
Не знаех, че е имало такива "кръщенета" - един вид - подготовка за "партията-майка" от най-ранна възраст... 🤫😜

Малко от "Стара София":



# 7 399
  • Мнения: 523
И мен баба ме кръсти тайно през лятната ваканция. Нашите не бяха против, ама като партийни членове можеше да имат проблеми, предполагам. Баба и аз отидохме в селската църквичка, да съм била на 10-12 г. Беше едно такова тайнствено - хареса ми!

# 7 400
  • Мнения: 10 565
Никаква подготовка. Просто заместващ ритуал, та да не ходят хората в църквата да кръщават децата. Искат кръщене - ето. Както има граждански брак, така е имало гражданско кръщене.

# 7 401
  • Мнения: 12 640
Гражданско кръщене? В какво те кръщават, ако смея да попитам? Кръщелно получаваш ли, че си кръстен в някоя вяра?

# 7 402
  • Мнения: 15 052
Аз съм живяла в соца, но гражданско кръщене не съм виждала. Явно е било местна инициатива. И защо не, купон да става.
А който си е искал в църква, си го е правил в църква.

# 7 403
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 572
Аз вече писах, не е кръщене, а "именуване". Поне така го водеха в Пловдив. Но снимките, медальона и картичката не са при мен, за да покажа какво е било.

# 7 404
  • Мнения: 10 565
Дават ти име просто. Има ритуал като при гражданския брак, няма купели и води. Да не е класическо кръщене, но си има ритуал пред роднини и приятели и почерпка. Медальонът, поканата и подаръкът албум за снимки са ми в България.

# 7 405
  • Мнения: 12 640
Да, явно не е било популярно навсякъде, аз не бях чувала за такъв ритуал - досега, а съм живяла в соца цеели... 14 години. 🙂
Кръстена съм в Христовата вяра известно време след това, по собствено желание.
Всъщност не са били забранени истинските кръщенета, нали така, просто не се е гледало с добро око... Мъжът ми, Светла му памет, беше кръстен като малък.

# 7 406
  • Мнения: 9 191
Не беше особено популярно това "именуване". И аз не съм била на нито едно, но си спомням, че се предлагаше такъв ритуал. То аз и на гражданско погребение не съм била, но още си го има ритуала..
Именуване дали има?

Последна редакция: чт, 12 окт 2023, 19:23 от Dincho

# 7 407
  • Пловдив
  • Мнения: 28 004
Аз съм била на именуване. Даже на няколко.

# 7 408
  • Мнения: 9 191
Янтра, това след 1989 или преди това? Сега има ли ритуал именуване?

Ензим, нямаше официална забрана за никой религиозен обичай, но можеше да си навлечеш неприятности. Особено за членовете на партията наша. Може би само за опелото се гледаше малко по-олекотено. Сага бабата искала да я опеят.... ми стара е, съобразили са се с желанието й. Моят свако беше партизанин и знам, че е стоял пред църквата на опелата на баба ми и дядо ми, иначе си е бил на погребенията. А и на венчанието на родителите ми пак стоял пред църквата. Моите родители са се венчали в неделя по обед в централна столична църква с всичките гости на сватбата.
Повечето хора се кръщаваха и венчаваха тайно.

# 7 409
  • Мнения: 1 411
И аз съм кръстена партийно в София през 70-те. Помня че беше в районото читалище. По-късно ме кръстиха и църковно.

Общи условия

Активация на акаунт