Едни от първите ми снимки са от това "именуване" в ритуалната зала. Всъщност именно, за да замести църковното кръщение, е въведен този граждански ритуал „именуване”, но както е видно не сработва. Мен всъщност по - рано са ме кръстили в един манастир, също тайно явно. Знам от майка ми, че младите семейства трябва да бъдат „официално поканени“ от общината да вземат участие в ритуала, който се провежда в ритуалната зала, когато детето стане на определена възраст. "Именуваното" дете получава поздравителен адрес, герба на града и няколко писма / всяко от, които да отвори, когато навърши съответно пълнолетие, встъпи в брак и тн. /вече не помня/. Бяха красиви, запечатани пликове /аз естествено, от любопитство, ги отворих много по- рано 
/ с празнични пожелания и обяснения за дълга пред родината и пр.
/ с празнични пожелания и обяснения за дълга пред родината и пр. 
