Загубихте ли близък от Ковид-19?

  • 6 842
  • 53
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Здравейте. Пиша тук с въпрос към всички, загубили близък от Ковид-19. Конкретно ме интересува темата за хора, които са били в болница. Имате ли съмнения за лечението там? Бихте ли споделили в коя болница са лекувани близките Ви?

Аз загубих мой близък в голяма столична болница, със съмнения съм за лечението и отговорността, която е поета. Искам да знам дали някой е търсил повече информация след трагичния случай? Ако да, по какъв ред?

Ако бях допуснала, че е възможно да се пренебрегне някой, никога нямаше да допусна да се влезе в болница. Само че много мои познати пък имаха близки в болница, които бяха изписани живи и здрави. Ако имате какъвто и да било опит с Ковид в болница, моля споделете с имена на лечебните заведения.

Благодаря Ви.

# 1
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 4 730
Загубих 2-ма. В рамките на 3 дни. В голяма областна болница, не в София.
Поискаха да подпишем декларация за отказ от претенции...не сме...но все тая.
Кремирахме ги. Имам вътрешна информация. Но няма значение.

Не са виновни лекарите. Правиха, каквото могат, колкото могат, в период на тотална истерия и психологически натиск.

# 2
  • Мнения: 3 911
Аз загубих дядо си. Майка ми лично, лекар, се грижеше за него в болница. Всичко по силите си направиха всички, просто органите му отказаха. Не беше чак толкова възрастен, но това е положението.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 481
Загубих баба ми, съвсем скоро. Влезе в болница по друг повод и там персоналът я зарази. Изписаха ги всички пациенти по-рано заради болния персонал. После ходих за документи и говорих с лекуваща лекарка, тя каза, че се е разболяла баба, понеже не носила маска. Тя носеше, всъщност, маска. Сподели й че, всички са били много разсеяни, забравяли да махат системи и пр, измъчили са пациентите. Аз я взех  направо от улицата изписана, а в документите пишеше, че я изписват с подобрение...знаете как е. Имаше три игли. Болница в провинцията. Не се разправяхме, понеже няма да има никакъв резултат.

# 4
  • Мнения: 1 143
Не, но заради сбъркан бърз тест, искаха да вкарат мама в ковид отделение. Там към заболяването й щеше да се добави и ковид и щеше да почине още по-бързо. Заради това й забавиха лечението. Най-вероятно щяхме да я загубим така или иначе, но това, което стана, беше престъпление.

# 5
  • Мнения: 11 337
Да, имам добра приятелка която вечерта ми се обади и каза, че е добре и и дават кислород през тръбичка на носа, но се чувства много добре. А на сутринта ми се обади дъщеря и, че е починала.
Няма я вече! И не виждам какво ще се промени, каквото и да докажем. Няма смисъл да я безпокоим, там където е ...
Още много ми липсва!

# 6
  • Мнения: 758
Загубих баща ми. И не само, че имам съмнения за качеството на болничното лечение, а съм сигурна, че беше безобразно.Казаха ми, че нищо няма да постигна, лекарите се пазят един друг. Разсипаха го в Пирогов. За справка на 55 години.

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 567
1 от ковид и 2ма от последствия. За това "от последствия" само подозирам, но ... логически е така. Всички за 2 месеца.
2мата в една и съща нощ с няма и час  разлика.

# 8
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Българските болници са ужасно мръсни и неподдържани. Не се знае, като влезеш да те лекуват за едно, дали няма да те заразят с друго.
Майка ми мина на косъм заради усложнения. Зарази се в болница.

# 9
  • Мнения: 12 760
Да, темата е мъчителна. Няма полза, каквото и да се говори и пише.

# 10
  • Мнения: 113
Да, загубих мама през м. март 2021г. в болница Еврохоспитал гр. Пловдив. Там беше интубирана, органите й отказаха накрая. Не получих никаква информация и документация от там. Не се разправяхме, понеже след 3 дни почина и баща ми от друго заболяване и бяхме в шок от двете загуби. Все още ми е трудно да говоря, дори и да пиша по темата.

# 11
  • Мнения: 20
Благодаря много на отговорилите до момента. Съжалявам за загубите ви…

Ясно е, че връщане назад няма за нас, но какви уроци можем да вземем от случилото се? Аз си задавам някои въпроси:

1. Трябва ли да имаш “връзка” в лечебно заведение, за да се отнесат сериозно към теб?
2. Наивно ли е да се разчита на болнична помощ? По-добре ли е да се лекуваш вкъщи, дори при влошаване (висока температура >39 градуса, спадане на сатурацията, пневмония)? Ако да, как?!
3. Има ли възможност да се наеме доктор, който да лекува в домашни условия?
4. Възможно ли е да се влиза в болницата с придружител, който да стои до теб и да помага при нужда?
5. Има ли болници, за които знаете, че докторите там са съвестни и може да им се има доверие?

Как бихте постъпили, ако отново трябва да вземате решение в същата ситуация?

Задавам си всички тези въпроси, за да помогна на други хора, които ще попаднат в същия труден избор. Ако аз знаех кой е правилният път, щях да го поема. Надявам се, че можем да помогнем на други хора.

Не на последно място, ще се радвам да споделите и добри примери за болнична помощ, в които лечението се е развило благополучно. С какво ви помогна престоят, кога и защо потърсихте помощ?

# 12
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 4 730
Имах връзка във въпросното заведение. В същата ситуация въпросният служител на болница отказа категорично да постъпи за лечение там. Явно е имало причина....
Имам лекар, който пое мен, децата ми, мъж ми, когато бяхме болни. Педиатър, лекуващ децата ми от години. Преглеждаше ме всеки ден, защото бях зле, проведе и адекватно лечение - и физически, и психически. Обучаваше и лекари от Пирогов. До колкото знам няма загубен пациент от Ковид.

# 13
  • Мнения: 20
Имах връзка във въпросното заведение. В същата ситуация въпросният служител на болница отказа категорично да постъпи за лечение там. Явно е имало причина....
Имам лекар, който пое мен, децата ми, мъж ми, когато бяхме болни. Педиатър, лекуващ децата ми от години. Преглеждаше ме всеки ден, защото бях зле, проведе и адекватно лечение - и физически, и психически. Обучаваше и лекари от Пирогов. До колкото знам няма загубен пациент от Ковид.

В какво се изразяваше лечението Ви, бихте ли споделили? И какви бяха оплакванията Ви? Моите наблюдения са, че при леки случаи без засегнати дробове вирусът минава независимо от терапията. В случаите с ниска сатурация и засегнати дробове вече е друго - и всъщност там идва болничното лечение.

# 14
  • Мнения: 11 337
Разбирам, че всеки ще търси да се спасява поединично. Разбирам, че пишем как няма смисъл да търсим правдата за грешките им ....
Но ни е нужна цялостна промяна! Цялостна!
Имаме кадърни лекари в България, можем да понесем и липсата на условия, но ОТНОШЕНИЯТО е просто кощунствено. Работещите в здравната свера дори и не разбират какво имаме предвид. Това да чакаш изнемогващ и припадащ с часове да бъдеш приет, саниратки да те увикват, сестри да се гаврят с теб, да не може да поговориш с лекар какво и как планират да лекуват /редно е да ти разяснят и искат разрешението ти, а не да дойде най-кривата администраторка с листи за съгласие и да ти крещи "като не искаш това - отивай си"/, да се държат с близките като с навлеци с емоционални проблеми. Отношение! Това е главният проблем в нашите зведения. Ние не сме пациенти, а клиенти в търговски дружества, клинични пътеки и суми, които планират да източат....
Не искам да ме гушкат и полюшват, когато отида в болница, но след като съм била в чужди болници просто е поразяващ дизонанса с нашите.
Дори няма да коментирам пълната липса на организация и ред и стреса, който създава това.
Поговорете с украинци, които сега са тук - потресени са от нашето здравеопазване. Не преувеличавам. Поговорете с чужденец попаднал в наша болница - потресени са! 

Общи условия

Активация на акаунт