Фантазира... и сега?

# 15 13 дек. 2006, 09:35 ч.

Мнения: 4 806

Моята е на 2 години и малко.
Говори слабо, отделни думи.
И това се наблюдава при нея от един -два месеца.
Непрекъснато прави "сценки" - най-различни.
Дава интервюта (сяда върху краката ми, все едно е на стол в студио), бърбори и жестикулира, говори по телефона, готви, пазарува, изнася цели представления.
Не ме притеснява, даже напротив.
Надявам се, като проговори по - чисто, монозолите и да станат по - смислени.

# 16 13 дек. 2006, 09:52 ч.

Мнения: 5 877

супер е това, Иса, какво по-хубаво.
Според мен в този момент можеш да пиеш един въображаем коктейл в чест на умното си дете.

Бу, точно същата ситуация имахме вкъщи. Най-много се смях, когато й купих ново гърне, малко по-голямо от старото, и двете веднага бяха обявени за "майка цукало и бебе цукало" Joy

Ще излезе от това, не се притеснявай. В най-добрия случай ще успее да го запази и ще го канализира като творческа енергия, каквато по принцип е.

# 17 13 дек. 2006, 11:17 ч.

Мнения: 6 315

На мен този период от живота на детето ми е страшно забавен и интересен и играя с него.... Според Йоан пък таванът вкъщи е кухо дърво с мед вътре и така.

# 18 13 дек. 2006, 12:05 ч.

София
Мнения: 2 249

Иса, зареди се с търпение за още няколко години Simple Smile

. Ради месеци наред беше Диего, а аз "Дора". Поправяше ме като се обръщах към него: "Ради,..", регистрираше се в комп. игри с Диего, трябваше да му надписвам рисунките с "Диего", чувах на площадките как се представя като Диего, разигравахме историите със спасяването на животните до безкрай... Най-смешното беше, че когато излизах някъде ми казваше: "Дора, ти като си по-малка от Диего, как така ти позволяват да излизаш сама? Laughing

Напоследък, обаче, май стига до реалността Laughing

: "Мамо, ти все пак не си Дора", "Тази птица, която държиш все пак не говори, ти говориш", "Тези подаръчета, които джуджето оставя, ти ли ги остави Laughing

# 19 13 дек. 2006, 12:50 ч.

Мнения: 668

И моят син е на 2 г. и 6 м. и също много фантазира - на мен ми е много забавен и участвам в неговите игри, дори понякога аз също "влизам в роля".
За мен това е начинът, по който децата развиват своето въображение.
Имитирането на поведението на възрастните също - Люс винаги играе баща си, говори като него, ходи като него, кара въображаема кола, натиска спирачки, аз и брат му се возим отзад и като спре слизаме. Laughing

Лови въображаема риба с въображаема въдица, после я чисти, пържи я във фритюрника и ни дава да ядем. Laughing

И все такива въображаеми игрички играем от скоро време.

# 20 13 дек. 2006, 13:38 ч.

София
Мнения: 1 352

Няма абсолютно нищо обезпокоително. С второто дете вече няма да ти прави никакво впечатление.
Аз се забавлявам съвсем искрено. Най-весело ми е когато Митко ми обясни че аз съм "заяка" а той "кум вълчо" от Кум дъ га ди /в превод Ну погоди/ и ще ме яде.

# 21 13 дек. 2006, 13:52 ч.

sofia
Мнения: 8 938

При нас е малко по-различно - Имаме бебета патета и майка патица и така всички плюшковци, които са в комлект голямо и малко (в т.ч. и Мики маус) и си говорят. Неприятното е, че и аз участвам в театъра Wink

Друго, което ме впечатли: става от сън и го питам: "Искаш ли да отидеш при баба?" (с тайната надежда да се съгласи) - категорично НЕ.....идва баба му след 1 час и го пита защо не е отишъл днес при нея - "Мама не ме пусна" Shocked

изтрещях....

# 22 13 дек. 2006, 23:39 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Gercho в ср, 13 дек 2006, 13:38

....Кум дъ га ди /в превод Ну погоди/

Умрях от смях.

Благодаря на всички за мненията. Не мислех, че е чак толкова разпространено фантазирането сред децата...

Причина:

Причина: