Честно казано нямам идея. Голямата ни дъщеря - с нея много говорех, кое как и защо, обяснявах...сега вече е на 10 г. и когато й кажа че не трябва да прави нещо, ме пита Защо. Е, имали сме и нашите си моменти на крайности, и аз много се карам и викам понякога. И съм я наказвала, сега също се опитвам, макар че много много мразя да наказвам, защото не смятам, че лишаването от нещо е начин да дадеш пример. Винаги, когато съм наказвала е било за кратко и е било последвано от разговор и обяснения. Когато съм допуснала грешка, се извинявам. Смятам, че за да накараш детето да приеме даден подход, то трябва да го вижда спрямо себе си.
Оказва се, че е много опърничава, предполагам, че тук идва личния пример, защото май прилича на мен. Винаги съм се опитвала да я накарам да мисли, да й дам друга гледна точка и переспектива да разчупя стандартното мислене. Около мен всички казват, че е добро и възпитано дете, но аз си знам каква е вкъщи.
С малкото ни дете, момче, което е сега на три, ами....то просто расте покрай сестра си. Като нрав няма нищо общо с нея, много е добър, винаги усмихнат и послушен. Та....ще видим.
Оказва се, че е много опърничава, предполагам, че тук идва личния пример, защото май прилича на мен. Винаги съм се опитвала да я накарам да мисли, да й дам друга гледна точка и переспектива да разчупя стандартното мислене. Около мен всички казват, че е добро и възпитано дете, но аз си знам каква е вкъщи.
С малкото ни дете, момче, което е сега на три, ами....то просто расте покрай сестра си. Като нрав няма нищо общо с нея, много е добър, винаги усмихнат и послушен. Та....ще видим.
Бащата е за развлечение и разкош, черешката на тортата един вид. 
Особено "на Запад". 