Лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат
Не знам дали Айнщайн го е рекъл, ама който и да е, бил е прав. Коя по ред е тази токсична връзка? Като чета, май ти харесва ролята на спасителката дето жертва себе си в името на "ближния", падаш си по показността в различните и проявления (стилът на 1я пост може да засрами писателка на Арлекини, спомням си и приятеля, който не сваляше луната и звездите всеки ден, та го изпрати по живо, по здраво). Така ще си я караш, мила и ще се гордееш със себе си, че каквото си преживяла, друга жена едва ли би могла (цитирам по смисъл)
Не виждам кога съм направила два пъти едно и също нещо? Излях нездравите си мисли тук, с целия коктейл от болки , за да бъда обвинена в "показност" в анонимния ми профил
Тази е втората ми такава връзка и, както си личи, не съм в нея.
Аз пък не си спомням за момчето, което не ми било сваляло звезди и съм отпратила, моля припомнете.
И не, няма да си я карам така и Вие не можете, дори да Ви се иска, да определяте съдби. Има кой да ги отсъжда тези неща.
Да се гордея със себе си - разбира се, че ще се гордея, но не с това, което съм преживяла, а с това, че съм се запазила като личност, ВЪПРЕКИ това, което съм преживяла.