И аз не знам, защо точно отварям тази тема… на 26 години съм с малко детенце. От доста време насам мисля за раздяла с мъжа ми, който без съмнение обичам, но нещата за мен не вървят. Не съм щастлива, не съм си представяла живота си по този начин. Страхувам се от супер банални неща, като например, че към момента завися изцяло финансово от него… дали ще намеря половинка в бъдеще, мъжете страхуват ли се от жени с деца и тн. и тн. Напълно осъзнавам, че аз няма да съм първата самотна жена с дете…но въпреки това се страхувам от това. Той не се включва в никакви грижи за детенцето ни, освен финансово. Причината да искам да се разделя с него не е само тази. Почти не сме интимни вече, предполагам, че той има странични връзки/забежки или подобно… всичко това се случи след като родих.. много бих искала да чуя съвет/мнение на жени минали през такава ситуация. Как събрахте кураж, как преминахте през това нещо и как се чувствате сега?