Страх от раздяла

Мислила ли си да дадеш детето на ясла, да се върнеш на работа и да опиташ да си по-балансирана? Така ще имаш възможност и ти да работиш.

Той не обръща внимание и на детето, и на теб! Правилно ли разбирам? Той на колко години е? Не е ли знаел, че когато имаш рожба, си длъжен да го обгрижваш? То не може да се грижи само за себе си!Пък и ти не си робот, имаш нужда от внимание.
Хайде отвреме навреме да го оставяш ама всеки ден!!!
Аз навремето имах такъв подобен индивид… Дадох му пълно 100%-во спокойствие!😆😆😆

Мисля си, че повече те е страх от самотата, смисъл да нямаш мъжка подкрепа до себе си!? Първо си дай сметка, че можеш да живееш и сама!!! Не можеш ли да започнеш работата, ако не цял ден, поне няколко часа... подкрепа от твоите родители?

Звучите така, сякаш не е имало обич между вас. Може би се оженихте заради детето и сега той се е дистанцирал?..
Само предполагам.
Но думите ви звучат като планиране, пророкуване как ще ви приемат мъжете, ако се разделите с него.. Още повече че го планирате отдавна, по думите ви.
Дори изразите "самотна жена с дете", "дали ще намеря половинка в бъдеще" показват, че има много рацио, няма чувства, и най-вече, че не се чувствате самостоятелна личност, а функция.. Съпругата на..., майка с дете..

Липсва ви и смелост, по същата причина,  затова и темата ви е  как да съберете кураж, как са минали другите през това.
Не знам дали е само вътрешна неувереност или И, и най-вече възпитание (манталитета на онези малки градчета, където сякаш функцията на жената се изчерпва с това да си намери съпруг и там свършва).

Защо ми се струва така? Защото не видях и дума за детенцето и израстването му без бащата, за желание да работите, да търсите работа. Няма и грам желание да разберете какво кара мъжът ви да се държи така - болен ли е, темеруд ли е, забъркал се е в нещо ли..
Изобщо живеете с един човек, а сякаш не се познавате, сякаш сте се разделили още преди да се срещнете.
Дано да не съм права.

tobeornottobe7, появата на дете е огромен стеес в много двойки и се случва това, което описваш. Не мисля, че мъжът ти има друга. Пишеш, ще се прибира редовно. Кога да е с другата?

И аз виждам изтриване на връзката. Пишеш, че го обичаш, обаче се кахъриш дали ще намериш друг. Друг лесно ще намериш, но какво ще правиш ако се окаже същия, но вече имаш не едно, а две деца? Самотните майки често са магнит за убитаци и насилници когато покажат, че търсят неистово връзка. Майка ми ме отгледа като самотна майка. Излизаше с мъже, но докато не станах пълнолетна и не заминах другаде не живя с мъж. После да. Оставала е у мъж, но той да остава там, където съм аз - не. Новата половинка може да се окаже по-лоша от старата, но като не живеете заедно и нямате общо дете, поне раздялата е лесна. Мъжете ценят повече жените, които се дърпат и не напират да хващат парцала и да живеят с тях. Вече си видяла битовизмите след детето. Забелязах още като дете, че самотните майки изглеждаха по-добре от живеещите с мъже и дечуря и имаха по-висок стандарт при равни други условия.

Разводът и липсата на баща у дома се отразяват зле на момчетата, но появата на пастрок се отразява още по-зле. Сигурно има изключения, но това е положението.

На твое място бих изчакала детето да тръгне на ясла или градина без да изисквам секс, да се занимава с детето итн. Идея е да му кажеш, че искаш време за себе си, да излезеш сама 20 минути или половин час като се прибере. Поне няма да сте си на главите.

Имаш ли приятели наоколо? Излизаш ли с хора на твоята възраст?

Да знаеш, че някои мъже се сърахуват от бебета и малки деца, но като се очовечат, започват да играят с тях и да ги извеждат. Моят беше такъв.

Не бързай да се развеждаш с толкова малко дете, далече от родители и без лични доходи! Добре обмисли нещата.

Щастие ви желая и дано всичко да се нареди както го искаш! 💐

Значи що не искаш да си с него се разделяйте. Не да стоиш да те издържа.

Тук ти е грешката. Бащинските чувства не са вродени, не се появяват от нищото, когато бебето се роди, както е при майката, която е имала 9 месеца, за да обикне детето си.
А родителската обич възниква в процеса на грижите. Когато се грижиш за малко, безпомощно същество – без значение дали е дете, или животинче, постепенно се привързваш към него и го обикваш. Когато си лишила таткото или поне не си настоявала достатъчно да поеме част от грижите, ти на практика си довела до неговото отчуждаване. За него бебето е чуждо същество, той не може да го възприеме още като свое, като обект на грижи и извор на забавления.
Но не всичко е загубено. В момента, когато детето се поочовечи, когато започне да общува с баща си, да го търси и да си изисква общуването с него, може нещата да се оправят и резервираният баща да се превърне в любящ татко за пример. И колкото повече расте детето, толкова по-силно да укрепва връзката помежду им. Виждала съм такива случаи.
А може и да не се получи и бащата да остане равнодушен и отстранен. Зависи от много неща – от характерите ви, от отношенията в семейството, от твоето държание...
Струва ми се, че не всичко е загубено. Може да се опиташ да промениш нещата, но не със скандали, а тихо и кротко. Опитай се да оставяш детето на баща му – първо за по-кратко време, постепенно увеличавай, докато таткото стане адекватен родител, който да може да се грижи пълноценно за детето си.
Сигурно имаш някакви здравословни неразположения – то днес кой няма, може да се възползваш и да оставяш детето, за да отидеш на зъболекар, на изследвания, профилактични прегледи... После и на фризьор, козметик... Навън с приятелки. Оставяй детето на баща му при всяка възможност. Колкото повече общуват, толкова повече бащата ще се привързва към него. А и детето към баща си. Едва ли има човек, който да може да устои на грейналите от любов очички на малкото дете, което го посреща на вратата след работа.
Пък ако не стане, не стане. Но имаш още време да се опиташ да промениш нещата. Скоро детето ще тръгне на ясла, ти на работа. Динамиката в семейството ви непременно ще се промени. Може пък и към добро, от вас зависи.

Винаги можеш да се върнеш при родителите си. Но помисли – това ли заслужават? Отгледали са те, поела си вече по пътя си и в един момент се връщаш, че и с дете – още едно същество за отглеждане. Да, хубаво е човек да може да разчита на всяка възраст на родителите си, но не е зле и да се замисли какво им причинява с това. Ако се върнеш, нека това да е временна спирка, докато стъпиш на краката си и отново станеш самостоятелна. Но не и спирка между единия мъж и следващия. Защото тогава никой няма да ти гарантира, че няма пак да се върнеш при тях след време, но вече с две или три деца.
Просто искам да кажа, че трябва да се стремиш да бъдеш по-самостоятелна, а не да се поставяш в зависимост от мъжете или родителите си. Ти вече не си детето, за което да се грижат, ти си майката, която трябва да осигури най-доброто за собственото си дете.

За съжаление, в 80% от случаите, това е профилът на българския мъж, току-що станал баща - нежелание да върши домакинска работа, нежелание да се занимава с детето си, нежелание за интимност, но пък огромно желание за диван, бира, телефон, телевизия или приятели-ергени. И мантрата е все една и съща: "Работя и ви издържам."
Ще кажеш, че българската жена - още от социализма - не е свикнала да работи редом с мъжа, пари да носи, деца да гледа и къща да върти.
Имам дъщеря и се моля да не попадне на такъв лешпер, който да я превърне в Баба Илийца с кола, а тя жертвоготовно да "спасява" брака си.

Много е трудно за решение. Отстрани е едно, друго е, когато трябва да вземеш решение не само за своя живот, но и за този на детето си.
Първо, прецени ТИ какво искаш, но огледай ситуацията отвсякъде. Доколкото разбрах, си правила опити за коригиране на отношенията. Говорила ли си директно с него, т.е. направо да му кажеш - ако нещата не се променят, ще се разделим?
Говори с родителите си. Прочетох, че могат да те приемат при тях и да ти помагат. Това е много важно, понеже в момента си зависима - с малко дете, без доходи, а животът струва пари.
Вариант е да се преместите, за да осъзнае той, че не сте му по подразбиране.....

Ами съжалявам, мило момиче, но той няма да се промени. И след като се върнеш на работа, пак всичко вкъщи ще чака теб, и за детето също. Ти просто си "самотна омъжена майка". Аз бях в подобна ситуация. БНД ми обещаваше, че като се върна на работа, щял да започне да се включва в дома.... Е, изчаках го около 2 години след това, ми все така си беше. При мен обаче имаше и други неща към това. Ти поне не пишеш да те тормози нещо... Ако не те тормози, изчакай да запишеш детето на ясла, да се върнеш на работа и тогава чак се раздели. И се пази да не направите второ през това време. Не разчитай той да те пази, защото има мъже като усетят на къде отиват нещата, правят второ, за да те вържат съвсем. Също спри да дуднеш да се включва, остави го, живей си все едно го няма и чакай да дойде моментът, в който ще си събереш силите и куража за раздялата. И също не мисли за други. Научи се да зависиш само и единствено от себе си. Мъжете като усетят зависимост и им излизат всичките кривини. Бъди самостоятелна и независима. Всеки сам е отговорен за своето спасение. Прегръдки

Много зависи от това дали наистина е смазан от работа или просто го ползва като оправдание да не се занимава с вас. В почивните дни излизате ли заедно с количката, на разходка, до някой мол, магазин или нещо друго, как прекарва той свободното си време, и тогава ли не обръща никакво внимание на теб и детето?
Както ти писаха, бащините чувства се събуждат по късно, когато проходи, когато проговори, при някои по- рано, при други по късно, за съжаление при трети въобще не възникват. От това което си написала като че ли е охладнял съвсем към теб, но е трудно да се каже категорично по начинът на предаване на информацията. Опитай се да го включваш, да му оставяш детето за малко - час два докато идеш до магазина или някаква друга работа, карай го да го извежда сам, да излизате заедно на разходка, може и някоя екскурзия или почивка за ден два с детето или без, и подобни. Ако нищо не поема и държи да не го занимаваш изобщо, значи няма шанс и не си струват усилията, следвай съветите от другите мнения.

Еми.. тя в буквалния смисъл не може да живее сама. Или ще виси на гаджето което не харесва, или на техните - все тая. Добрата новина е, че потенциално ще е само временно.

 Не е нужно да изневерява, може да е наистина уморен. Ако тва е случая - нормално да не се случва работата. А привързването наистина си идва с времето и то едва ли само при мъже. Аз деца нямам, иначе обичам като ми се отвори възможност да гледам нова животинка. Като някаква Антоанет Пепе съм, сякаш перманентно трябва да съм в майчинство Жената от друга страна е точно обратното. Уж с голямо желание ги прибира (то даже, все тя ги прибира, аз само си ги дундуркам), а после се преструва, че не съществуват с месеци, докато свикне с тях. Същото си го представям и с бебетата за някои хора, едва ли се ражда и на момента си казват "баси якото, бих умрял за него".

Детето вече може да ходи на ясла, тя да работи и да не виси на техните.

Ако има ясла наблизо, ако има места в яслата. В квартала, където живея се записват за място в яслата още като разберат, че са бременни и пак няма място за всички. Наскоро затвориха ясла в съседния квартал. Няма персонал.

Аз не бих се връщала при родители. То е от трън на глог, а и родителите имат установен ред и изисквания.

Извън София има места по яслите, но с малко дете не е като да се върнеш (или започнеш) на пълни обороти на работа. В яслата се разболяват често, трябва някой да го гледа. При родителите ще получав все пак някаква помощ. Ако е в София сама, без работа, няма как да ѝ се случат нещата. Или ще търпи положението с мъжа си, или ще се върне при техните. Няма голям избор.