Защо говорите за осиновяване? Какво общо има с темата?
- Публикувана: 20 юни 2024, 22:09 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2024, 21:58 ч.
Страх от раздяла
Тя авторката първо да се погрижи за себе си и детето си, после да прреценява дали ще се разделя с мъжа си. Последна грижа и е друг мъж.
Да така е. Изобщо не съм се засилила за нов мъж, дори и да се разделим. Просто споделих разни притеснения, които имам относно раздялата. Това не е най-големият ми дерт, но ми е важно един ден ако се случи така, че да се разделим, да намеря правилен партньор за мен и правилен за детето.. в крайна сметка не бих искала да остана цял живот сама. Имах предвид друго, когато писах тези мои “притеснения”. Не ме е страх да остана необвързана или да нямам човек до себе си, ако така се случат нещата.. Имам образование и владея два чужди езика. Знам, че ще намеря работа.. който иска да работи, има опции. А за компенсациите за яслата, трябва да бъде одобрена от държавата.. а в тези отдавна места няма…
Не бих искала нещата да се случват със скандали и бягам много от това.. но наистина май трябва да опитам..
След като спрях да кърмя през 3 часа, започнахме да спим отново заедно- в една спалня, както е и до момента.
Аз имам брат и сестра от друг баща, които моят баща е отгледал, като свои. Никога не съм забелязвала разлика в отношението му или грижите за нас. Дори и да ни приема различно, ние не сме го усещали.
За да се разделиш с даден човек заради самият човек, е нужно да приемеш възможността да останеш сама. И претегляш сама или с този. И ако отговора е по-добре сама, ама не и с този, мача е свирен. Абстрахираш се от други, трети, пети. Мислиш само и единствено за този човек. Можеш ли с него или не. Можеш ли без него или не. Кое е по-добре за теб и детето. В тази посока. Други може и да има, ама може и да няма. Това не е фактор.
За да се разделиш с даден човек заради самият човек, е нужно да приемеш възможността да останеш сама. И претегляш сама или с този. И ако отговора е по-добре сама, ама не и с този, мача е свирен. Абстрахираш се от други, трети, пети. Мислиш само и единствено за този човек. Можеш ли с него или не. Можеш ли без него или не. Кое е по-добре за теб и детето. В тази посока. Други може и да има, ама може и да няма. Това не е фактор.
Мога, но не искам.. вярвам, че за детето е по-добре баща му да присъства в живота му (като изключим ако има тормоз, алкохолизъм и подобни, които при нас няма). След темата и въпросите, на които отговарях и изобщо през тези изминали дни, си дадох сметка, че искам да опитам да променя нещата. Дали ще се случи не знам.. но все пак ще опитам за пореден път.
Скрит текст:
Мога, но не искам.. вярвам, че за детето е по-добре баща му да присъства в живота му (като изключим ако има тормоз, алкохолизъм и подобни, които при нас няма). След темата и въпросите, на които отговарях и изобщо през тези изминали дни, си дадох сметка, че искам да опитам да променя нещата. Дали ще се случи не знам.. но все пак ще опитам за пореден път.За да се разделиш с даден човек заради самият човек, е нужно да приемеш възможността да останеш сама. И претегляш сама или с този. И ако отговора е по-добре сама, ама не и с този, мача е свирен. Абстрахираш се от други, трети, пети. Мислиш само и единствено за този човек. Можеш ли с него или не. Можеш ли без него или не. Кое е по-добре за теб и детето. В тази посока. Други може и да има, ама може и да няма. Това не е фактор.
[/quote]
Разбирам те. Патова ситуация. Все пак и ти си човек. И ти имаш право на щастие.
Авторке, аз мисля, че можеш да промениш нещата. Просто си объркана, изморена и с малко странни представи.
Като цяло промяната трябва да дойде, заради партньорството, а не заради детето. Хубаво, че детето е приоритет, обаче след 20 години то ще изхвърчи от дома. И тогава с тоя мъж ще се разбираш ли, ще бъдете ли екип, двойка или ще страдате от синдрома на празното гнездо?
Също така не очаквай, че с мрънкане ще постигнеш нещо. Мъжете не чуват като дуднеш, обичат кратки и лесни инструкции.
Примерно: моля те да вдигнеш масата и да измиеш чиниите. Грешно е: офф, Петреее, има ли ден в тоя живот, в който ти ще се сетиш, че тая маса сама няма да се вдигне???
Аз също не бих ти казала бягай с 200, зле си научила мъжа си да е готованец. Просто ще трябва с действия да му покажеш, че трябва да се включи в другите грижи. Особено лесно ще стане, ако тръгнеш на работа и вече не си по цял ден у вас с детето.
Продължавам да смятам, че частната ясла не е непоносим доход за младо семейство с едно дете и мъж, който уж изкарва пари.
Като цяло промяната трябва да дойде, заради партньорството, а не заради детето. Хубаво, че детето е приоритет, обаче след 20 години то ще изхвърчи от дома. И тогава с тоя мъж ще се разбираш ли, ще бъдете ли екип, двойка или ще страдате от синдрома на празното гнездо?
Също така не очаквай, че с мрънкане ще постигнеш нещо. Мъжете не чуват като дуднеш, обичат кратки и лесни инструкции.
Примерно: моля те да вдигнеш масата и да измиеш чиниите. Грешно е: офф, Петреее, има ли ден в тоя живот, в който ти ще се сетиш, че тая маса сама няма да се вдигне???
Аз също не бих ти казала бягай с 200, зле си научила мъжа си да е готованец. Просто ще трябва с действия да му покажеш, че трябва да се включи в другите грижи. Особено лесно ще стане, ако тръгнеш на работа и вече не си по цял ден у вас с детето.
Продължавам да смятам, че частната ясла не е непоносим доход за младо семейство с едно дете и мъж, който уж изкарва пари.
[quote author=hechicera_ link=topic=1668011.msg48211434#msg48211434
Като цяло промяната трябва да дойде, заради партньорството, а не заради детето. Хубаво, че детето е приоритет, обаче след 20 години то ще изхвърчи от дома. И тогава с тоя мъж ще се разбираш ли, ще бъдете ли екип, двойка или ще страдате от синдрома на празното гнездо?
Точно казано. Колкото и банално и далечно да ти изглежда сега, това ще се случи. И ако вие обитавате едно жилище, но живеете в различни светове, не правите нищо заедно и разговаряте само формално, то ще ти бъде много тежко, а ще бъде и по-зле, ако бащата не успее или не иска да изгради емоционална връзка с детето. Видях го при моя приятелка, макар и в един град, вече порасналото им дете ги посещаваше много рядко заради него. Е тя се разведе на 48 г. и сега се вижда редовно със сина си. При нея нищо не помогна, нито галене с перце, нито люти скандали, мъжът й си остана апатичен към семейството, което е създал.
Изобщо не съм на мнение, че умората е причина да не отделя време за теб и детето, това дори трябва да му действа отпускащо. Ти не искаш от него кой знае какво, просто внимание, не тежък физически труд. Ще дам за пример нашето семейство. Мъжът ми работи много, и за себе си, и за други, но всяка свободна минута прекарва ефективно с мен и децата( 4г. и бебе на 4м.), помага и в домакинството и нито веднъж не е казал, че трябва да си почива защото много работи. Но започнах да го въвличам в грижите по детето и дома още след раждането на първото, за да разбере, че и на мен не ми е лесно,и аз не лежа по цял ден. Имаше известен отпор, но за кратко. Сега и с второто сме като добре смазана машина.
Чакала си твърде дълго, мъжете рядко се сещат сами, понякога трябват по-радикални мерки за да се осъзнаят и ако държат на семейството си ще положат усилие, ако не, значи не им пука.
Успех и дано нещата да се получат както ги искаш
Като цяло промяната трябва да дойде, заради партньорството, а не заради детето. Хубаво, че детето е приоритет, обаче след 20 години то ще изхвърчи от дома. И тогава с тоя мъж ще се разбираш ли, ще бъдете ли екип, двойка или ще страдате от синдрома на празното гнездо?
Точно казано. Колкото и банално и далечно да ти изглежда сега, това ще се случи. И ако вие обитавате едно жилище, но живеете в различни светове, не правите нищо заедно и разговаряте само формално, то ще ти бъде много тежко, а ще бъде и по-зле, ако бащата не успее или не иска да изгради емоционална връзка с детето. Видях го при моя приятелка, макар и в един град, вече порасналото им дете ги посещаваше много рядко заради него. Е тя се разведе на 48 г. и сега се вижда редовно със сина си. При нея нищо не помогна, нито галене с перце, нито люти скандали, мъжът й си остана апатичен към семейството, което е създал.
Изобщо не съм на мнение, че умората е причина да не отделя време за теб и детето, това дори трябва да му действа отпускащо. Ти не искаш от него кой знае какво, просто внимание, не тежък физически труд. Ще дам за пример нашето семейство. Мъжът ми работи много, и за себе си, и за други, но всяка свободна минута прекарва ефективно с мен и децата( 4г. и бебе на 4м.), помага и в домакинството и нито веднъж не е казал, че трябва да си почива защото много работи. Но започнах да го въвличам в грижите по детето и дома още след раждането на първото, за да разбере, че и на мен не ми е лесно,и аз не лежа по цял ден. Имаше известен отпор, но за кратко. Сега и с второто сме като добре смазана машина.
Чакала си твърде дълго, мъжете рядко се сещат сами, понякога трябват по-радикални мерки за да се осъзнаят и ако държат на семейството си ще положат усилие, ако не, значи не им пука.
Успех и дано нещата да се получат както ги искаш
Авторке, бих се притеснила сериозно ако съпругът ти рязко е изменил отношението си към теб /прегръдки, гушкане, домакинстване/ след раждането и 1 година по-късно все още не може да се "възстанови". В противен случай - просто си е такъв. Което не значи, че не може да "израсне" като баща и съпруг.
Мъжът ми е от сдържаните хора - не е по външните изяви. Аз съм също доста "обрана" в това отношение, включително и към децата. Също така не е и по приказките и по "обсъжданията".
Но винаги съм разчитала на 100% на него, че ще ни подкрепи - мен и децата - финансово, с труд, емоционално. Доказал го е многократно. Обаче, не разчитах сам да се сети. Сега за ежедневните неща си знае - рутина е. Няма проблем, обаче, да споделя какво ми трябва, какво предлагам - в повечето случаи се получава. Никога не съм се съмнявала, че може да ми изневери. Сигурна съм, че ако чак толкова не би могъл да се справи с "тръпката" би приключил с брака ни първо.
Сега - за децата. Самата аз не съм изисквала да ги повива /в допамперсовата ера са/, да ги храни. А и съм "това го мога най-добре". Къпехме заедно. Разхождахме се заедно. Опитах се да си осигуря нощен сън т.е. да го оставя сам с бебето. Той проблем нямаше, ама аз чувах от другата стая и не ме сдържаше, та не се получи. Започна да им обръща повече внимание, когато се "очовечиха" - да погъделичка, да ги подхвърля, да оценява "постиженията" им. Стана незаменим, когато летяхме по градини, училища, спортове. Аз съм тази, която следях уроците, избирах дрехи, училища, извънкласни занимания, лекари. Споделях с него, вслушвах се в мнението му, но знаехме, че съм по-компетентна. Той осигуряваше парите за курсовете, спортовете, лагерите.Той си има неговите компетентности - ремонтите, техниката вкъщи, мазето, къщата в провинцията, колата.
Сега с внуците е супер дядо! Няма да играе на Уно или на Добле с тях, но пък може да люлее дъъълго, да майсторят нещо. Дори пропява от време на време! И те, и той са щастливи заедно! Със сигурност е бил щастлив и с децата ни, но може би аз не съм го отчитала , докато съм била "на въртележката". А и не съм си задавала този въпрос.
Що се касае до отделните стаи на почивка - предпочитала съм да имаме двустайно жилище. Точно за да не ни се налага да се свираме на терасата, когато децата заспят.
Съвет - успокой се. Започни да делегираш отговорности. Ама не "от днес ти ще изхвърляш боклука", а "би ли го изхвърлил, когато излизаш". И така, по-честичко. И гледай да си доволна от начина му на работа. Мъжът ми честно си каза, че няма нищо против това да простира, но моята система не може, а и не иска да я схване. Ами, простирам си, като неговото ми боде очите.
Осигури си някакво занимание само за теб /спорт, хоби, среща с приятелка/ и оставяй детето редовно 1-2 часа с него. Какво ще правят заедно не е твой проблем - едва ли ще е точно това, което си представяш. Времето само за теб е безценно за психическото здраве!
А ако след някоя и друга година, особено след като се върнеш на работа, все още нещата не вървят - продължаваш по пътя си /поне донякъде подсигурена финансово, със съзнанието, че си опитала да спасиш брака си/ и се стараеш да запазите добри отношения.
Мъжът ми е от сдържаните хора - не е по външните изяви. Аз съм също доста "обрана" в това отношение, включително и към децата. Също така не е и по приказките и по "обсъжданията".
Но винаги съм разчитала на 100% на него, че ще ни подкрепи - мен и децата - финансово, с труд, емоционално. Доказал го е многократно. Обаче, не разчитах сам да се сети. Сега за ежедневните неща си знае - рутина е. Няма проблем, обаче, да споделя какво ми трябва, какво предлагам - в повечето случаи се получава. Никога не съм се съмнявала, че може да ми изневери. Сигурна съм, че ако чак толкова не би могъл да се справи с "тръпката" би приключил с брака ни първо.
Сега - за децата. Самата аз не съм изисквала да ги повива /в допамперсовата ера са/, да ги храни. А и съм "това го мога най-добре". Къпехме заедно. Разхождахме се заедно. Опитах се да си осигуря нощен сън т.е. да го оставя сам с бебето. Той проблем нямаше, ама аз чувах от другата стая и не ме сдържаше, та не се получи. Започна да им обръща повече внимание, когато се "очовечиха" - да погъделичка, да ги подхвърля, да оценява "постиженията" им. Стана незаменим, когато летяхме по градини, училища, спортове. Аз съм тази, която следях уроците, избирах дрехи, училища, извънкласни занимания, лекари. Споделях с него, вслушвах се в мнението му, но знаехме, че съм по-компетентна. Той осигуряваше парите за курсовете, спортовете, лагерите.Той си има неговите компетентности - ремонтите, техниката вкъщи, мазето, къщата в провинцията, колата.
Сега с внуците е супер дядо! Няма да играе на Уно или на Добле с тях, но пък може да люлее дъъълго, да майсторят нещо. Дори пропява от време на време! И те, и той са щастливи заедно! Със сигурност е бил щастлив и с децата ни, но може би аз не съм го отчитала , докато съм била "на въртележката". А и не съм си задавала този въпрос.
Що се касае до отделните стаи на почивка - предпочитала съм да имаме двустайно жилище. Точно за да не ни се налага да се свираме на терасата, когато децата заспят.
Съвет - успокой се. Започни да делегираш отговорности. Ама не "от днес ти ще изхвърляш боклука", а "би ли го изхвърлил, когато излизаш". И така, по-честичко. И гледай да си доволна от начина му на работа. Мъжът ми честно си каза, че няма нищо против това да простира, но моята система не може, а и не иска да я схване. Ами, простирам си, като неговото ми боде очите.
Осигури си някакво занимание само за теб /спорт, хоби, среща с приятелка/ и оставяй детето редовно 1-2 часа с него. Какво ще правят заедно не е твой проблем - едва ли ще е точно това, което си представяш. Времето само за теб е безценно за психическото здраве!
А ако след някоя и друга година, особено след като се върнеш на работа, все още нещата не вървят - продължаваш по пътя си /поне донякъде подсигурена финансово, със съзнанието, че си опитала да спасиш брака си/ и се стараеш да запазите добри отношения.
След пускането на моята тема, започнах да чета форума и да следя някои теми и видях, че в повечето подобни никога няма обратна връзка, какво аджеба се е случило… та реших да пиша ъпдейт.. така за хората, които са си отделили по няколко минути да ми дадат мнение или съвет.
Започнах постоянно да го “напътствам”, какво ми липсва, какво искам (дори ако става дума за прегръдка или целувка, когато се събудим и тн.) По-рязко започнах да показвам кое ми харесва и кое не. И о чудо! Има промяна и то голяма:) Отделно от нашите отношения, неговите с детенце много повече се промениха към това, което исках. Аз го отдавам на факта, че вече е по-голям и комуникацията им е много по-лесна. Вече играят заедно и общуват много по-лесно и повече.
Вечният стрес и умора заради работата пак си ги има..но ми помага в домакинството активно.
П.С бяхме на почивка……. в една стая
Започнах постоянно да го “напътствам”, какво ми липсва, какво искам (дори ако става дума за прегръдка или целувка, когато се събудим и тн.) По-рязко започнах да показвам кое ми харесва и кое не. И о чудо! Има промяна и то голяма:) Отделно от нашите отношения, неговите с детенце много повече се промениха към това, което исках. Аз го отдавам на факта, че вече е по-голям и комуникацията им е много по-лесна. Вече играят заедно и общуват много по-лесно и повече.
Вечният стрес и умора заради работата пак си ги има..но ми помага в домакинството активно.
П.С бяхме на почивка……. в една стая