Страх от раздяла

  • 8 004
  • 192
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 35 371
И все пак човек не би могъл да знае, докато не му се случи.
Ако имаш само осиновено, то ще си е твое и ще даваш всичко за него, обаче ако имаш осиновено и биологично на една възраст, нещата може и да са различни.
Може пък и да е обратно - да си си мислела, че ще има разлика в чувствата ти към тях, а всъщност да няма.....

# 166
  • Мнения: 1 364
Аз пък мисля, че щях да мога да обичам осиновено дете, то пак ще е мое. И не говора току тъй, процедурата за осиновяване вървеше докато бях бременна. За съжаление, не стигнахме до етапа да ни предложат дете за осиновяване. От приказките за кръвта, дето вода не ставала, получавам позиви за повръщане.
Всеки си има право на мнение.
Ти си така аз съм онака. Няма прави.

# 167
  • Мнения: 1 364
На мен ми се струва невъзможно да обичам друго дете повече от моето. Или дори колкото моето. Не бих и осиновила. Ако нямах дете и нямаше как да имам, сигурно щях да остана без. Егоистично или не, не се виждам да обикна друго дете, това е положението. Също и никога не съм искала мъж с дете/деца.
Доста смело  .... и според мен честно мнение.

# 168
  • Мнения: 7 349
Така го усещам.

# 169
  • Washington,USA
  • Мнения: 2 090
Аз пък нито мое бих обичала, нито чуждо 😂.
Вижте колко е шарен живота.

# 170
  • Мнения: 1 364
Аз пък нито мое бих обичала, нито чуждо 😂.
Вижте колко е шарен живота.
Харен колко да е шарен ?
Аз преди да се роди детето имах уплах от децата.
То това деца ли са ? Крещят викат. Бият се, ударят се....... размазват се с колелета.... абе ужас.
И си викам сега това като се роди какво ще го правя ?
Ама то това сладкото, като се роди и като ми стисна лицето с малките ръчички....... и край.
Чуждите деца още си ме дразнат .... моето не.

# 171
  • София
  • Мнения: 18 212
Имам 5 деца. Най-малкото е с ДЯ и биологично уж не е мое.
Обичам всички еднакво. Не мога дори да помисля да ги деля. Единствено вниманието ми се разпределя различно, защото са на различна възраст.

# 172
  • Мнения: 35 371
Ама ти си го родила, нали? Ако ти дадат съседското дете на същата възраст като твоето, тогава ще има разлика.....(може и да няма де, зависи си от човека)

# 173
  • Мнения: 5 060
Ако съседското ми го дадат за винаги, вероятно няма да правя разлика. Все ще си е мое. Ако трябва да го гледам от време на време, няма как да няма разлика. И пари за гледането ще искам.

# 174
  • Мнения: 35 371
Аз си мисля, че дори да ми дадат съседското завинаги, пак ще има лека разлика. Мисля, че няма да съм толкова пряма, както с моето, просто защото не е мое. За обич - колкото и да се привържа към него, пак няма да е моето. Дори и да успея да направя така, че да не личи - еднакви грижи, еднакви правила, но любовта към детето ти е нещо, което няма как да се обясни, да се предизвика или да се накараш да го изпитваш. Според мен просто е вродено чувство. Може и да е различно за всеки, тъй като пък има родители, които си неглижират, тормозят и убиват дори децата. (все пак трябва да изключим подобни психопатии....)

Също смятам, че повечето хора стоят в недобри семейства в името на децата. Защото знаят, че друг няма да обича детето им така, както родителите му.

# 175
  • София
  • Мнения: 18 212
Ако ми го дадат завинаги, сигурно ще е същото.
Такова ми е отношението към племенниците ми и към кръщелниците ми.
Чужди деца обаче не обичам. Само тези, които са свързани с мен по някакъв по-специално начин.
Аналогично би било с дете на любим партньор, но нямам пряк опит, а само наблюдения над мъжа на сестра ми, който никога не е делил нейната дъщеря (отгледа я почти от бебе) и общата им.

# 176
  • Мнения: 35 371
Пак искам да уточня - не става въпрос за грижи и отношение, а за чувството на обич към биологичното ти дете. Това ти е природно заложено за продължение на гените. Вероятно при някои хора е по-засилено от при други. И все пак се проявява, когато човек е поставен в точно такава ситуация. Разтягане на ластици от рода на - "при мен ще е еди как си, ако...." са ми малко като тези без деца да казват, че като имат техните няма да правят еди какво си, а ще бъдат добре възпитани....хахахах

# 177
  • Мнения: 1 364
Аз си мисля, че дори да ми дадат съседското завинаги, пак ще има лека разлика. Мисля, че няма да съм толкова пряма, както с моето, просто защото не е мое. За обич - колкото и да се привържа към него, пак няма да е моето. Дори и да успея да направя така, че да не личи - еднакви грижи, еднакви правила, но любовта към детето ти е нещо, което няма как да се обясни, да се предизвика или да се накараш да го изпитваш. Според мен просто е вродено чувство. Може и да е различно за всеки, тъй като пък има родители, които си неглижират, тормозят и убиват дори децата. (все пак трябва да изключим подобни психопатии....)

Също смятам, че повечето хора стоят в недобри семейства в името на децата. Защото знаят, че друг няма да обича детето им така, както родителите му.
Така е.
Моето може да яде шамари. Друго не бих ударил.
Няма база за сравнение.

# 178
  • Мнения: 1 517
Мисълта на авторката беше дали друг мъж би я приел нея с дете. Защото очевидно в техния случай може бащата да не си обича нито своето дете, нито нея.

# 179
  • Мнения: 5 060
Тя авторката първо да се погрижи за себе си и детето си, после да прреценява дали ще се разделя с мъжа си. Последна грижа и е друг мъж.

Общи условия

Активация на акаунт