Страх от раздяла

Казах още в началото. Лицемерие.
Който каже че обича децата на друг колкото своите !!! или е  лицемер или е луд.
Това е мое мнение !!!!
Как кръвта да няма значение ? Твоето дете е плът от плъта и кръв от кръвта. 50% и от тебе (ДНК) . Или поне 50%.
Може да си пишем тука врели некипели, но накрая си мислим едно и също нещо.

Не е задължително да умираш за някого, само щото е твоя кръв, без значение дали е дете или не. За детето ти специално ти пука, понеже си се грижил за него с години. Ако не се беше грижил щеше да ти е все тая дали ти е дете, точно както вероятно на повечето от нас тук ни е все тая за седмите ни братовчеди или баби или не знам си кво, които не сме виждали повече от два пъти в живота си.

По същата логика за мен би било все тая дали едно от децата, които съм избрал потенциално да отгледам е биологично мое или не и съм сигурен, че след години даже няма да се замисляш, ако някога ти се случи. (важно уточнение. В тази ситуация си казал "тва нещо ще го приема за свое", иначе въобще няма да се стигне до тва да гледаш чуждо дете)

Тва не променя факта, че някои хора не искат да гледат чужди деца, де (включително и аз). Просто тва с кръвта са ми леко глупости.

[quote

Да със сигурност е така. Не го подценявам, но въпреки това, аз го разбирам, че винаги може да дадеш от себе си ако имаш желание. В крайна сметка има стотици хора с бизнеси, които не се връщат у дома и не казват “о имам собствен бизнес, след работа край.. изключвам се и съм много изморен, точка.. просто се опитвам да разбера дали моето схващане и усещане за нещата някъде куца или това е нормално и аз имам някакви прекалени очаквания и го съдя неправилно..


Очакванията ви не са прекалени. Не е нормално мъжът да не ви прегръща, да иска отделни стаи, да не обръща внимание на детето и да не ви помага в домакинството. Бременността и раждането са достатъчно напрягащи за жената, най-малкото, което може да направи мъжът, е да помага след това с отглеждането. Проблемът ви е, че се подценявате и не изисквате достатъчно. Викайте го до ви помага. Грижите по дом и дете не са по-малко трудни от работата. Само дето на едните им се плаща, а на другите не. Имам бебе на 7 месеца. Аз също върша повечето неща, свързани с детето, но я къпем заедно с мъжа ми, а той обича да я приспива. Моят мъж също работи много - за други хора и за себе си, често работи до късно нощем и въпреки всичко наглеждаше и бебето, когато все още се будеше нощем, за да мога аз да поспя. Предимството е, че моят мъж работи от вкъщи. Пиша това, за да ви кажа, че проблемът не е във вас и във вашите "високи" изисквания. Млада сте и това дали ще срещнете друг не трябва да ви притеснява и спира да искате взаимност и любов, каквито мъжът ви не ви дава. Моя приятелка с две деца, чийто съпруг почина внезапно преди време, откри нова любов и въпросният човек обожава двете и деца. А тя е поне 10 години по-голяма от вас.
Щом не сте напуснали работата в другия град, значи имате вратичка да се върнете там и да запишете детето на ясла. Извън столицата ситуацията с яслите е по-лесна. Ако мъжът ви има интерес, ще идва да вижда детето.

Авторката им много сериозен проблем, че не умее правилно да комуникира исканията си.
Вместо това често явно не казва нищо, чака той да се сети, или като говори с него веднага приема каквото той реши, без да си отстоява интересите.
И свети Петър може да й се качи на главата.
Същевременно в един момент ще натрупа злоба, защото нейните нужди никога не са посрещнати.
Всичко друго е по-добре от динамиката, която имат сега.
Дори ежедневните скандали биха били по-здравословни от това.
Авторке, започвай да се отстояваш, защото иначе много скоро ще те смачкат.
Дори мъжът ти губи интерес към теб като към жена, защото не те уважава, защото ти поставяш неговите интереси преди своите и търпиш неща, които са нетърпими.
И да, най-вероятно има любовница и тя е жена, която изисква от него - явно го ревнува, сакън да не спи с жена си и няма да се учудя условието да спите в отделни стаи на почивката да идв от нея.
И както виждаш, когато се изисква от него той изпълнява, а когато си му в кърпа вързана и нищо не искаш от него той те унижава.
Вземи се стегни.

Може и мъж да е...

Модерни времена са

Хората са различни. Аз казвам мое мнение.
Не знам вие с какви хора контактувате.
Аз детето като се роди го взех на ръце и на съм го пускал.
Стени с глава бутам заради него. Не познавам и няма в моя кръг хора, които не са дават живота за децата.
Може да има но явно моя кръг е такъв.
Обичам детето си повече от живота си. Това е. Разбирайте си го както искате.
Ако има чуждо дете, ще го гледам но няма как да го обичам толкова много.
И това да купуваш едно и също на две деца въобще не е признак на обич. Някой по-горе беше споменал.
Та така разни хора, разни идеали.

Точно. Няма как да обичаш еднакво, дори и да ги отглеждаш еднакво. Дори и да не си го признаваш пред себе си......

Пример ми е една позната , които дълги години нямаха деца, накрая осиновиха. Оказа се обаче, че точно тогава е бременна и бебето се роди с половин година от осиновеното. Ами, делеше си децата, видимо дори за страничен наблюдател.
Сега, като са големи, не толкова, балгодарение на това, че мъжът ѝ е доста заможен и могат да си позволят да изучат и задоволят и двете деца. Биологичното обаче е със сигурност било, е и ще бъде по-обгрижвано и обичано.

Ами това е типичен пример за жалка женичка с парички, която си задоволява жалките капризи. Ако нямаше свое, нямаше и да обича осиновеното, ама нали сега и се е дощяла играчка и айде.

Има. Авторката да си провери. Междувременно да почва, да си търси работа.

Незнам детайли,
може да си права, но няма как да си сигурна.
Знаеш ли какво става с деца които не са осиновени ?
Радвам се за всяко дете, което намира дом.

Какво ѝ се е дощяло, си е тяхна работа.
Плюс това детето (вече млад мъж) е доста добре подсигурено и изучено в чужбина. Така че другият вариант да е по домовете за изоставени, не е никак розов.....


Въпросът е, че няма как да обичаш и двете еднакво. В природата ни е заложено.

Авторке, а вкъщи този мъж в отделна стая ли спи, а ти с детето, или каква е конфигурацията?

Правят ми впечатление две неща.
Първо, преди детето ти си вършила цялата домакинска работа и за теб е било о.к.
Второ,мъжът ти не отказва да се включва и сега, ако му кажеш. Пример: -Премести чинията! - Мести я.

Следователно, просто му казвай какво да прави, не го жали (той сам си се жали достатъчно) и не чакай да се сети - няма как да се случи, след като така е научен още от началото. И познай кой го е научил?

Не бързай да се предаваш, защото имаш двама души да променяш, единият си ти, мила "ту би ор нот ту бе". Все пак може и да излезе "ту би".

На мен ми се струва невъзможно да обичам друго дете повече от моето. Или дори колкото моето. Не бих и осиновила. Ако нямах дете и нямаше как да имам, сигурно щях да остана без. Егоистично или не, не се виждам да обикна друго дете, това е положението. Също и никога не съм искала мъж с дете/деца.

Аз пък мисля, че щях да мога да обичам осиновено дете, то пак ще е мое. И не говора току тъй, процедурата за осиновяване вървеше докато бях бременна. За съжаление, не стигнахме до етапа да ни предложат дете за осиновяване. От приказките за кръвта, дето вода не ставала, получавам позиви за повръщане.