Страх от раздяла

Понеже казваш, че го обичаш, според теб има ли смисъл да работите за връзката си? Има ли начин да оправите проблема?
Защо се отчуждихте? Мислиш ли, че се фокусираш прекалено на детето си и забравяш, че освен майка си и партньор? Защо настъпи тази разлъка при вас?

Куража с парите идва, остани докато детето тръгне на градина, намери си работа и чао. При родители не можеш ли да се върнеш?

За мен има смисъл и съм готова да работя над всички кривинки и проблеми, но той отказва.. опитвала съм безброй пъти. Накрая изкарва нещата, така сякаш си създавам несъществуващи проблеми. Опитвам се колкото мога да не забравям и ролята си на партньор, но изцяло отглеждам детенце сама тъй като родителите ни са в далечни градове..никога не съм отказвала, да бъдем интимни или например когато е пожелал дори да му сготвя нещото, което иска.. нито в битов план нито в интимен мисля, че съм го “ощетила” някога.. винаги се старая да свърша всичко, което се очаква от мен..колкото ми стигат времето и силите. Не мога да си отговоря на въпроса, защо и каква беше причината да се преобърнат така нещата..когато се опитам да говоря на тази тема с него, той категорично отрича да има подобно нещо.

Мила, не си само ти.И аз съм с такива мисли от време на време.Стрес си е и за теб и за него малкото човече в живота ви
Седни и поговори с него.
Разбери,че преди да го има детето ,сте били двама и вниманието е било в друга посока.Вие сте се обичали и точно това е причината да имате детенце.Това е труден период и 100% ти идва да се засилиш на някъде,но винаги трябва да има премисляне на нещата.
Седнете си двамата някоя вечер като заспи бебо и си припомнете нещата заради които сте заедно(но не причината да е детето),а това което си имате само вие.Например : кой колко си соли манджичката и колко захар слага в кафето.Друго си е да познаваш човека до себе си до болка и да му правиш дори кафето,така както го обича само той.
Според мен просто си припомнете защо си имате светлинката в живота.Разговорите ви вечер по време на бременността за това как ще изглежда малкия човек,на кой очите да има и характера да няма.
Успех мила,ще се наредят нещата

Карай го да помага! Това дете е .и негово.

Мога да се върна при родителите ми. Те могат да ми помагат и финансово, докато започна работа отново..но не бих искала да се случват така нещата.. в този случай трябва да напусна София и той и детето да бъдат в различни градове..

Действай , не се примирявай, защото на 37 или 47 нещата вече ще са съвсем други .
Нервната система и психиката ти ще са сринати , ще си загубила най-хубавите години. Не прави компромиси със себе си, няма кой да ги оцени!

Колко малко е детето?
Просто има мъже, които ако не са въвлечени още от самото начало в грижите за бебето, изчакват да поотрасне малко, за да почнат да се занимават. Разбираемо, че това тежи супер много, защото основният отглеждащ родител е ангажиран на 100%.

Възможно ли е наистина партньорът ви да няма отношения с други жени и т.н.,  а вашите подозрения да са продиктувани от умора, липса на свободно време и нормален социален живот?

Иначе по въпроса за раздяла - на 26 животът е пред вас, ще се справите, ако това искате.

Абсолютен блокаж и отказ, като вечната причина е, че работи много за да ни издържа и му е нужно спокойствие..

А защо му осигуряваш всичко останало, но не си съгласна да му осигуриш спокойствие?

Нямам проблем с това да отглеждам детенце на 100% сама и към момента се справям, но не мога да се примиря с това, че за него спокойствие означава да не му обърне грам внимание вечер..и нямам предвид да сменя памперси или да го къпе и храни.. става въпрос да му отдели 20 минути в които да му каже нещо или да се заиграе с него под каквато и да е форма. Разбирам добре, че всеки има добри и лоши дни, но при нас това е ежедневие.

По принцип ако работата му  е стресова и ви издържа изцяло е нормално да има и малко спокойствие за него. Не можеш да му се сърдиш за това. Ако той има много стрес в работата и знаейки, че вие с детето лежите на неговия гръб, това може да доведе до нежелание за интимност. За това говорете сериозно на тази тема, за да разбереш, защо се стига до там. Аз имам позната, която е на това положение, с мъж, който по 12 часа го няма- дневни и нощни и тя му дава нужното време да си почине. Разбира се, уикендите и дните, които му се падат почивни по график той помага с детето съответно. Ако твоят мъж тотално отказва да се занимава с детето, не иска да ходите никъде заедно и всеки път се оправдава, че е защото е уморен, то тогава има причина да се ядосваш и да мислиш за раздяла. Важното е да изясните задълженията на всеки, за да няма мерене кой колко е направил и кой не. Детето ви е най-големият тест за връзката ви, за да разберете до колко можете да работите в екип.

Дори да се разделиш с него, защо трябва да се справяш сама финансово? Огромна грешка на повечето български жени е че когато решат да се разделят ,бесни на бащата взимат си детето ,съдът определя някакъв минимален контакт на бащата и издръжка и детето автоматично се зачислява на мама . Детето е и негово .Искаш от него да прекарва колкото е възможно повече адекватно време с детето,така и ти ще имаш повече време за теб , време да работиш и пр.Огромна грешка е да се изключва бащата при отглеждането на детето при развод.После когато мъжът му дойде акъла в главата и той създаде друго семейство с друга жена,първата си скубе косата че бащата не гледа детето след развода.Ако се разведете изискваш от него издръжка и да прекарва достатъчно адекватно време с детето,така по този начин ти хем ще имаш време за себе си ,хем й финансово ще можеш да се справяш при развод .Ти сама го си написала че грижите за детето ги поемаш само ти .Това ти е грешката че не си го дресирала още от рано че детето е и негово . Така че аз не виждам реално причина да се притесняваш че няма да се справяш сама ,ако се разведете.На запад при повечето разводи детето е определено ,петък , събота и неделя да прекарва при бащата , отделно се определя на кой празник с кой родител да е детето.Няма причина грижите на детето да са зачислени само на теб , освен при условие че той е алкохолик, наркоман или психопат упражняващ насилие.А , може би наистина преувеличаваш и той работи много и е изморен.В коя част на света живеете ?Ако живеете в чужбина като Германия, Англия и пр , освен за прехраната и той трябва да се трепи за наема и да имате покрив над главата,може би наистина му идва в повече.Макар че в повечето случаи българския мъж от малък се възпитава че основна грижа за детето е на майката.

Опитах се да го “въвлека”, не до толкова с грижи, колкото с просто да прекарва някакво време с него..било то гушкане или сега с игри. Детенце навърши една година, съвсем скоро.

Извън всички тези неща, които споменавате и са така заради майчинството - Не. Не съм ревнива изначално, не съм от жените, които искат да контролират или си втълпяват неща на база приказки от хиляда и една нощи.. той има контакт с много жени в работата си и никога това не е било проблем.. мисля и, че към момента разсъждавам разумно и без да драматизирам, както и преди целият стрес и умора с детенце..