Всяка четвърта жена в страната е жертва на домашно насилие, това означава, че има огромен шанс някои от коментиращите да са го преживели и 100 % шанс да са го преживели техни майки, баби, сестри, приятелки... В този смисъл това не е нещо специално (в негативен смисъл го казвам), а просто много грозно, травмиращо и обратното на обич и уважение.
Според мен това, което потребителите се опитват да ти кажат обаче е, че сякаш ти искаш да изживееш драмата на жертвата, романтизма на яростната ревност, водеща чак до насилие... Защо? Защо този патос?
Казваш, че си изключително състрадателна, че е "част от теб", в следващ коментар обясняваш, че ако можеше щеше да помагаш на другите... Винаги са ме съмнявали такива жертвенически словоизлияния в стил Майка Тереза. Има някакво нарцистично разстройство в цялата работа и то не е само у бившия ти. Коментирай и това с психолога ти.