Болката след... Насилието

Всяка четвърта жена в страната е жертва на домашно насилие, това означава, че има огромен шанс някои от коментиращите да са го преживели и 100 % шанс да са го преживели техни майки, баби, сестри, приятелки... В този смисъл това не е нещо специално (в негативен смисъл го казвам), а просто много грозно, травмиращо и обратното на обич и уважение.
 
Според мен това, което потребителите се опитват да ти кажат обаче е, че сякаш ти искаш да изживееш драмата на жертвата, романтизма на яростната ревност, водеща чак до насилие... Защо? Защо този патос?

Казваш, че си изключително състрадателна, че е "част от теб", в следващ коментар обясняваш, че ако можеше щеше да помагаш на другите... Винаги са ме съмнявали такива жертвенически словоизлияния в стил Майка Тереза. Има някакво нарцистично разстройство в цялата работа и то не е само у бившия ти. Коментирай и това с психолога ти.

Не пишеш дали си подала жалба, което значи, че не си. Такива изроди не бива да остават чисти. Длъжна си за себе си и за всяка следваща жена, да го посочиш този изрод, да има следа, да има действия срещу такива. Не да си ходи свободен и необезпокояван, търсейки следващата жена, която да яде шамари. Признавам, че съм афектирана от статия, която четох вчера за изрод, който убил жена си и детето си. Коментарите отдолу бяха отвратителни, какво била направила тя????? Търсят с какво да му оправдаят зверството. Защото хората винаги си мислят, че има причина за реакция, но при насилниците, такава не е нужна. Може да ти разбие ченето само, защото дишаш. Никой няма право да бие, тормози, убива. И никоя постъпка не опрадвава насилието.

Пожелавам ти живота никога повече да не ти поставя такива препятствия. Почни терапия, бори се с демоните си. Но също така, подай жалба в полицията.

Наистина трябва да попадеш жалба. Аз с жалби се отървах.

От къде е тази информация, че всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие? Според мен това е прекалено и много силно преувеличено.
Всъщност в България няма официална статистика колко жени са пострадали от домашно насилие - източник тази статия:
https://news.bg/society/3057-ogranichitelni-zapovedi-2500-zheni- … shno-nasilie.html

Имах смелостта да изразя какво изпитва една жена, след като е преживяла такъв шок с всичките му извратени мисли, които могат да я сполетят. Сигурна съм, че Не съм само аз. Не знам защо отвориха усти някои, след като си позволих да кажа и че съм добър и състрадателен човек, сякаш ме познават и твърдят, че лъжа, но няма да доказвам на никого нищо, не затова съм тук! Ето затова хората се скриват в черупките си и спират да споделят не само тук във форума, Ами и в живота сте такива съдници някои. Не помагате така със сигурност, не вярвам че ви е и това целта, колкото и да си разсъждавате.

MarenaS ще отговориш ли на този въпрос?

Отговорих на лично , писах и в съседна тема, можеш да прочетеш, не за друго, а за да не се натрапвам. Но, ако решите, ще го копирам и тук.

Пиши тук,моля!

Започна като приказка, всеки ден бяхме заедно, много бързо започна да остава при мен всяка вечер. Получавах цветя без повод, всеки ден слушах как съм най-прекрасната жена и най-хубавото нещо, което му се е случвало. Бързаше да заживеем заедно, искаше да имаме деца. Не се отделяше от мен. Дойде моментът, заживяхме и започна постепенно да прави проблеми за някои неща: за работното ми време, за социалните ми мрежи, за мъжете по улицата. Започнаха и критиките към мен като в колко часа ставам или ако има две чинии в мивката. Заради работното си време понякога съм готвила късно вечер като се прибера и не ми оставаха сили да си измия съдовете, та ги оставям за следващия ден или ако съм цял ден на работа, той да ги измие. Последните седмици всичко беше проблем, търсеше се причина за скандали и обиди. Допуснах да започне да ме обижда, куп извинения после, но обидите зачестяха много бързо. Обвиняваше ме, че флиртувам с клиентите, че някой е идвал вкъщи, че мириша на мъжки парфюм и подобни ненормалщини. Мислех, че ще разбере, че няма такива неща и ще се успокои. В никакъв случай не ми мина през ума, че нещата ще ескалират така...:
Една привидно спокойна вечер, отивайки до другата стая, той ми взима телефона. Връщам се и ме посреща зверски шамар. Обвинена съм в изневяра, защото пролетта съм звъняла на мъж! Този мъж е брокер и той ми даде неговия номер, но не помни. Започва ровене в телефона ми, открива стари чатове и оттам се започва психически тормоз, редуван с физически. И така до сутринта. Шамари, ритници, заплахи, шамари, ритници, стискане, плюене, шамари...На следващия ден се озовавам без ключ, без телефон, без документи и без пари. 
Като се наспа, явно се замисли, че не може да ме държи под ключ дълго време, а и аз го убедих да се обади на родителите ми, защото, ако не ме чуят само една вечер, ще издерат земята, за да ме намерят!
Звъннах от неговия телефон с довод, че моят от нищото се е счупил, майката си е майка, усетила е нещо и намери начин да ми изпрати телефон. На следващия ден той отиде на работа и вече нямаше как, трябваше да ми отключи. Намерих сили, станах, събрах по най-бързия начин 2 чанти и изчезнах.

И аз съм сигурна, че не си само ти, но и искрено се надявам да не сте много. Това да търпиш седмици тормоз, при положение че дори не ти е за първи път ... е, наистина нямам думи да продължа. Всъщност имам, но нямам смелостта да се изразявам тъй романтично по такива теми, защото и тези с по-острия тон не живеем под купол. И по-добре, наистина, да пожелая успех в лечението ... Дълъг път трябва да извървиш и на доста неща да помахаш за сбогом - включително страдалчеството ти към отрепки и тяхното прикриване.

Марена, имаш късмет, че си се измъкнала жива. Прочети за love bombing. Това, което описваш в началото на отношенията ви, е като по учебник. Манипулационна техника, с цел да те привлече, и после, когато вече ти прилага насилие, да си мечтаеш, че тези времена могат да се върнат.

Има си причини затова, че не реагирам, както се очаква, но не желая да ги коментирам.
Стискам зъби и се надявам по-бързо да се възстановя. Наистина е трудно да останеш с акъла си.

Ще ти мине.
Само не схващам защо не те е заключил отвън?

Върна ми дори ключа, за да мога да излизам. Предполагам, че си е мислел, че всичко вече е наред и ще продължим постарому.

Пази боже, какво си преживяла... Нали си се отървала и близките те подкрепят.