За огромните очаквания на родителите

За да учиш в чужда държава трябва наистина да го искаш... Още след първия семестър много от българите тук се върнаха в България. Чужбината не е за всеки, както и тежката програма, изпитите на чужд език и т.н. Ако човек наистина идка да завърши и да продължи напред, трябва да знае къде иска да отиде и затова напредва. Коментарите за това как някои деца нямат възможност, пък авторката я пропилява, са изключително тъпи. Ако на всички деца се даде възможност да напуснат България и всички поискат, какво става?
В авторката не виждам плам към бъдещето. Не виждам перспектива. Имасамо един страх от родителите и целта й е да избегне поредния скандал в близкото бъдеще.
Като дете на изискващи родители бих казала, че на първо място по пътя към самостоятелността и запазените отношения е финансовата независимост. Така че ако не й се учи, да се хваща на работа, да остави университета, и като се поуспокои и устрои и като се уталожат страстите около разочарованите родители да реши накъде. Или ще търси вариант да се върне в Бългатия и да се опита да започне от някъде, или ще види, че с нискоквалифицирана работа е трудно и ще се мотивира да си завърши образованието.
Насила хубост не става.

Като човек учил в избрана от мама и тате гимназия, в която прекарах 4-те най-лоши години в живота си и не се махнах само защото "ама как ще разочаровам нашите" напълно разбирам авторката. Ако родителите ми се бяха наложили и за висшето ми, сигурно щях да скъсам всякакви отношения с тях и до ден днешен да не си говорим. Баща ѝ може и да си мисли, че настояването му да следва в Австрия е за нейно добро (разбирам го напълно), но едно е мрънкане и лигавене на тинейджър на който му е трудно че е останал сам, друго е наистина да се чувстваш ужасно на някое място и да живееш в непрекъснат, унищожителен стрес.
Човек понякога трябва да тропва с крак и да си прави каквото той иска, защото и да сгреши, собствените грешки се преживяват по-лесно от наложените със сила чужди. Така че моят съвет към момичето е да се прибере и да се запише да следва каквото и където ѝ харесва.

Съученичка на сина замина за Лондон с огромен мерак. Желана дисциплина, в желания университет. Върна се след първия семестър, беше си взела изпитите с прекрасни резултати, но отключи паник атаки, не се оплакваше от натоварването, а от носталгията... Та бяха психолози и чудеса, пропусна годината, кандидатства в СУ на следващата, завърши си и... замина за Лондон за магистратурата. Ама вече беше друго. Изкара си детето, работи обаче от България за чуждестранна фирма, надявам се и вярвам, че е добре (все пак вече не са съученици та нямам пресни впечатления) Та не е за всеки и като не ти е ок, търсиш и измислени причини (храната, как изглеждат хората, помпозни сгради...)

Не е проблем дали авторката учи във Виена, Париж или Шумен. Има проблем, че не може адекватно да каже какво желае от бъдещето си, има проблем, че не разговаря директно с родителите си.

Не всички искат да напуснат България, така че да коментираме такава хипотеза също е тъпо.
Авторката , благодарение на родителите си, е в много добра позиция и може да работи в България на прилично място и за добри пари и без да има висше, докато ù изкристализира какво иска да прави с живота си. Аз наистина не виждам никакъв повод за драми, стига да е готова да започне работа. Да не се окаже само, че не е готова да си заработи свободата, че ще е леко неуважително.

Авторката е жертва на психически тормоз и жалко, че не се разбира от повечето, вкл от майки. Голяма работа, Австрия, ще рече човек, че е раят на земята. Ами за нея не е, но това очевидно трудно се разбира от всички. За един е добро едно, за друг-друго. По-горе имаше сравнение с шивачка, да, възможно е шивачка та да е по-пълноценен човек от лекаря, адвоката, финансовия експерт.
Не са един и два добрите университети и в България, не са една и две възможностите за пълноценен и щастлив живот.Дали с висше, дали без.

Абе да няма някое гадже в България, та оттам да е драмата?

Да, родителите имаме изисквания, в следващ етап очаквания.
Можем да бутаме, да даваме насока, когато отсреща няма съпротива.
Случва се, когато си инертен.

В темата ти само обвиняваш, но не пишеш какво искаш. Ти не си застанала зад свое желание,мечти и да покажеш ясно пред родителите си.

Лошото е, че в бъдеще, това ще ти е само негатив.

Имам дете на твоите години, но спори с аргументи и защитава идеите си.

Благодаря за мненията.
Първо, няма гадже в България, не е имало и за близко бъдеще не планирам, само то ми е криво в момента.
Второто, да, имам много ясен план как точно искам да станат нещата, искам 2 висши, едното инженерно и другото филология като застраховка, защото ми се удават сравнително езиците и не ме мързи да ги уча, и още 2 чужди езика за всеки случай. После малко на чуждо да видя как стават нещата и искам да си направя моя фирма, защото тате си има инженерна, но в друга сфера, и имам поглед как стоят нещата. А ако не стане, с филологията и четирите езика винаги има много възможности, от които да не остана гладна и без покрив.
Мисля, че понеже тате като малък просто не е имал толкова възможности, а сега има, иска да даде всичко максимално (както го разбира за добре). Някак по пътя обаче линията и границата на здравословното за двама ни много се разми и не можем да се пресечем. Не го виня, просто ми натежа и исках да си кажа малко да ми олекне.
Разбирам, че ми дава много добра възможност както той го вижда, обаче някак малко я идеализира тая чужбина и не приема, че може да не е хубава или да не е за всеки Обетованата земя. Мисля, че идеята му как даже да се прибера в България, ако съм с чужда диплома, ще ми е много по-добре, ама 1. Имам чувството, че толкова ще се озлобя към живота и професията си, докато я взема, че никак не виждам как ще ми е добре 2. То зависи как се реализираш в последствие с нея, тя не ми е гаранция за разкошно бъдеще

Не искам да си разваляме отношенията, семейство сме все пак и си ги обичам, ама са си навили само своята идея и край, няма други опции. Аз даже повече го виждам бакалавър в България, докато се разберем и се успокоят нещата, и после за магистър/ специализация за 1-2 години все ще устискам (инженерните специалности повечето са цели по 5 години, не са разделени), ама "Не е същото!!!!!!!" И после се започват онези безкрайни лекции за негови приятели как децата им отказали да идат и сега след 10 години много съжалявали... Ама те и да бяха отишли, нямат особена гаранция сега как щеше да им е, просто в момента не са добре нещата и си въобразяват, че ако някога в миналото са взели някакво различно решение, сега ще е по-добре.

Трябва да сложиш граници между теб и родителите си, едно, че те не правят добре като са толкова обсебващи, друго, че си в 'съревнование' със сестра си, трето, пълнолетна си вече и можеш да се опиташ да вземеш някакво отговорно решение за бъдещето си.
Всеки човек е различен, уникален, и трябва повече да вярваш в себе си, не се срванявай с никой, сега са успешни, утре може да не са . Благодари на родителите, че са ти осигурили толкова интересни неща за развитието ти. И нататък се развиваш сама. Свободна си да правиш избори.
Ако Австрия не е твоята страна, иди в друга страна, то се усеща. Попитай се "Това ли е моето?, знаеш отговора и само той е правилен за теб.

Прочетох авторката и се замислих, колко прави са западняците да оставят една година за размисъл, събиране на опит и порастване, без да продължават с ученето директно след гимназия.

Това непрекъснто да си търсиш оправдания защо не се чувстваш щастлива от живота не е особено успешен подход.

Не знам да оставят такава година по правило. А иначе за някого може да е добро това, но за друг да е пропиляна година. Но и всеки е свободен да си решава.

Нима някой плаща, за да учиш в Австрия немска филология? И изобщо филология и инженерна специалност толкова нямат нищо общо, че наистина искам да си представя толкова всестранно развита личност...
Като се върнеш от Австрия с немска филология пак ще станеш учителка по немски или преводачка.

И ако се върнем на първия пост, в който авторката искала да запише едно, явно инженерна специалност, но се забавила две седмици и записала друго, филология, тази тема не е просто пързалка, а направо обидна за четене.
Ей така човек се записва в университети в специалности без връзка, от чужбина, че и до последно септември се куми... А ние тук сме паднали от Марс...

С тази план - програма виждам, че ще се учи до 30 г.