Киберхондрия – когато болестта е на един клик разстояние

  • 1 318
  • 7
  •   1
Отговори
  • Мнения: 139
Киберхондрик (англ. сyberchondriac), една от новите думи в нашия език, означава човек, който постоянно използва Интернет, за да диагностицира различни здравословни проблеми. Киберхондрията всъщност е модерна разновидност на хипохондрията – състояние, при което здрави хора страдат от натрапчиви мисли за болести и ужасяващ страх от смъртта. Повече от десетилетие изследователите активно изучават този психологически феномен на пристрастяване към търсене на медицинска информация в интернет. Все още няма консенсус сред учените относно медицинския статус на киберхондрията, но всички те предупреждават за опасността от нейното развитие и необходимостта от профилактика и лечение.

Склонността към хипохондрия е заложена в почти всеки от нас. Обикновено хората търсят в интернет своите симптоми с желанието да се успокоят. Те искат да се избавят от притеснението и да изключат вероятността от сериозно заболяване. Но много често потребителите попадат в психологически капан – заради намерената информация и евентуалната диагноза тревожността може да се усили. А това ги подтиква да търсят още повече информация, за да се успокоят и намалят стреса. Ако се превърне в прекомерно и неконтролируемо, това поведение може да доведе до повишена тревожност и необосновани разходи за медицински услуги. Липсата на медицински знания и настойчивото търсене на онлайн информация за болести често води до това, че хората си поставят несъществуващи диагнози и си предписват неправилно лечение.

Освен че предоставят големи количества полезна информация, някои медицински сайтове позволяват на хората според симптомите, които изпитват, да получат списък с болести, които им съответстват. От една страна, медицинската информация в мрежата може да помогне на хората да открият свой здравословен проблем на по-ранен етап, но от друга, това може да доведе до погрешни заключения и излишни притеснения заради сравнително незначителни симптоми.

За съжаление, не съществуват точни статистически данни за броя на хората, пострадали от неправилна самодиагностика и самолечение. Днес всеки човек се изживява като лекар. А това е много опасно.

Най-често със самодиагностика се занимават излишно самоуверените хора. Те считат, че няма никаква полза от консултациите с лекар. Описание на подобни на техните симптоми винаги може да се намери в интернет, да се обсъди с роднини и приятели и… диагнозата е готова. Това е удобна схема, но понякога води до тежки последствия.

Симптомите на много болести могат да съвпадат. Например повишената температура може да бъде признак на остра респираторна вирусна инфекция или на хранително отравяне, а тези състояния се лекуват по различен начин. Така заболяване, което може да се излекува за два-три дни, на практика продължава седмици или месеци.

Кои са основните характеристики на киберхондрията?

•   Прекомерност – склонност към многобройни опити и прекарване на много време в изучаване на едни и същи соматични симптоми и заболявания;

•   Дистрес – негативни преживявания като: стрес, тревога, паника и раздразнителност при търсене на медицинска информация онлайн;

•   Несигурност – необходимост от потвърждаване на симптомите от квалифициран специалист, включително търсене на медицинска помощ и подлагане на медицински прегледи;

•   Компулсивност – упорито търсене на медицинска информация онлайн, невъзможност да се прекъсне търсенето на симптоми, дори когато това е необходимо за изпълнение на ежедневни задачи и задължения.

Какви личностни фактори допринасят за развитието на киберхондрия?


Към нея са предразположени тревожните и мнителни хора. Изследванията потвърждават, че потребителите с високо ниво на хипохондрия са много по-склонни да търсят онлайн информация за болести – поне веднъж седмично – и отделят средно повече време от останалите. Също така, хората с високи нива на хипохондрия съобщават за повишена тревожност и безпокойство след онлайн търсения и по-чести посещения при лекар.

Кои са най-разпространените проблеми при самодиагностиката в интернет?

•   Съмнение. Поставянето на правилна диагноза въз основа на списък от симптоми е много трудно. Проявите на различните болести често се припокриват и само лекарите могат да ги "разчетат" правилно. Човек, който се опитва самостоятелно да си постави диагноза, започва да се съмнява. И това води до допълнителни проблеми.

При преглед специалистите обръщат внимание на малките неща, които не са достъпни за обикновения, неподготвен човек. Състоянието на ноктите или кожата може да каже повече от събраната анамнеза, а резултатите от лабораторните изследвания ще покажат причината за заболяването.

•   Подценяване. Липсата на специално образование и самоувереността често водят до омаловажаване на опасността. Рязък скок на температурата може да показва както възпалителен процес в гърлото, така и менингит, който е фатално заболяване.

•   Надценяване (преувеличаване). След като е прочел "истории на ужасите", пациентът може да бъде прекалено активен в подхода към лечението, използвайки твърде силни лекарства. Тази ситуация е особено опасна при определяне на заболявания при деца и по-възрастни хора. Желанието да се спасят близките от съществуващи здравословни проблеми води до появата на нови.

Напълно безвредни лекарства не съществуват. Всякакви таблетки, прахчета, мехлеми, инжекционни разтвори могат да бъдат опасни за различните системи на организма. Ето защо, когато приемате лекарства, е жизненоважно да се придържате към принципа на целесъобразност.

Подлежи ли киберхондрията на профилактика и лечение?

Да, ако човек е забелязал у себе си склонност към прекомерно, неконтролирано търсене на информация за болести в интернет и нарастваща тревожност в тази връзка, важно е да потърси психологическа помощ.

Като цяло профилактиката на киберхондрията трябва да се извършва на различни нива. Наред с други неща, това се отнася до търсачките и алгоритмите, които ги предоставят, както и до качеството на медицинското съдържание в мрежата. Експертите, участващи в изследването на киберхондрията, предлагат мерки като разработване на софтуер, който да предотврати опитите за самодиагностика, да предостави подходящи и проверени резултати от търсенето за често срещани заявки, да подчертае потенциално опасни страници и т.н.

И накрая нещо любопитно:

Специалистите от Хонконгския университет за наука и технологии не само стигат до извода, че самодиагностицирането с помощта на интернет може да бъде много опасно. Те твърдят единодушно, че хората, които се опитват сами да си поставят диагноза, обикновено избират най-сериозните заболявания, но когато става дума за болестите на приятели или познати, те са „по-благосклонни“ и поставят по-малко опасни диагнози.

Тези данни са получени в резултат на експеримент, в хода на който на доброволци е предложено да си представят, че техните приятели и познати, както и те самите, имат такива разпространени симптоми като кашлица, хрема, повишена температура и главоболие. Задачата е да се постави диагноза – обикновен или свински грип (H1N1).

„Консултирайки“ познатите си, участниците най-често поставят диагнозата обикновен грип, докато у самите себе си повечето от тях откриват вируса на свинския грип. Много хора, твърдят специалистите, не разбират добре симптомите си – те са склонни да възприемат своите болки и страдания като по-силни и по-сериозни от тези на останалите. От друга страна, съществува и рискът от подценяване на сериозността на заболяването.

От всичко това лесно се стига до извода, че самодиагностицирането често води до грешки. Освен всичко друго, на вашите изводи може да окажат влияние болката, психически патологии или най-обикновена умора. Затова е важно мнението на опитен специалист, който да назначи нужните изследвания, да определи причината за оплакванията и да назначи нужния комплекс от терапевтични дейности. В медицинската практика лечението винаги се провежда индивидуално, като се вземат предвид индивидуалните и общи противопоказания на пациента (пол, възраст, наличие на хронични заболявания, поносимост към лекарства, минали хирургични интервенции и др.).

Да се предписва лечение в интернет или дори по препоръки на приятели е не само самонадеяно, но и опасно, тъй като това, което е помогнало на друг човек, на вас може не само да не помогне, но и сериозно да ви навреди.

Последна редакция: пн, 14 ное 2022, 08:58 от Рaдост

# 1
  • Мнения: 301
Записвам се първа под темата,като се определям точно така.Като изключа факта,че не си позволявам да се самолекувам,но пък винаги се самонавивам ,че при мен нещата 100% са много страшни.Отделно имам и хипохондрия абе страшна картинка.Уж започвам с търсенето на симптомите с цел да видя ,че положението ми е не е страшно толково,но уви винаги излизат най- страшните резултати и в крайна сметка се чуствам още по уплашена.Да кажем ,че при мен има и основателна причина за тези страхове,но е трудно да се въздържам да чета из нета.

# 2
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 887
Аз също много чета и си самопоставям понякога диагнози и досега нямам грешка.Примерно през 2016-та си открих сама тромбофилия,после като бях бременна 2021-ва сама стигнах до извода,че имам прогестеронова недостатъчност (тогава дори си самоназначих лечение което по-късно бе одобрено и допълнено от докторът ми и което ми помогна да износя и да родя синът си жив и здрав).В допълнение знаех,че ще развия гестационен диабет и ще стигна до инсулин, точно защото бях чела много и си бях направила някои генетични изследвания,които ми показаха висок процент на вероятност това да се случи,нищо че всичко ми бе наред преди това.Не се определям като хипохондрик...

# 3
  • Мнения: 301
Наскоро ми правиха скенер с контраст заради друго заболяване.И на скенера се вижда някакво образувание в стомаха което не могат да кажат какво е и трябва да мина и гастроскопия.И съм луднала само чета и си представям най-лошите варианти.

# 4
  • Мнения: 5 821
Когато имам съмнение за някоя болест, започвам да събирам информация за нея. Също така ако преценя, че специалистът, към който съм се обърнала, пропуска нещо и не ми назначава съответните изследвания, започвам да събирам пак информация. После да изисквам, въз основа на събраната от мен информация, за поставяне на друга диагноза и изискване на съответните изследвания, като изрично споменавам, че всичко ще си платя.

     Но така да чета постоянно за болести и да се самовнушавам, няма такова нещо. Не се определям като хипохондрик. Винаги се обръщам към специалист и никога не съм казвала, че не ми трябва специалист, и аз знам много добре каква болест имам!

    Може би страдам по някакъв начин от хипохондрия, макар че написах по-горе, че не мисля, че съм хипохондрик. Изразява се в следното: почти постоянно си мия ръцете поради страх от заразяване с бактерии! Мия си ръцете! дори когато хвана някакъв предмет, и се налага да си пипна лицето или тялото или да се намажа с крем лицето или тялото. Това почти постоянно миене на ръцете, кожата на ръцете ми е винаги много суха, напукана и се цепи, дори понякога и до кръв! Тази фобия от заразяване с някакъв вирус и/или бактерии, се отключи, когато разбрах, че бях заразена с Генитален Херпес и прочетох колко заразен е той; също така, че може да се заразя и очите и така да ослепея! Не знам как да преодолея тази фобия от заразяване с бактерии и да престана да си мия ръцете почти постоянно!

# 5
  • Мнения: 3 104
Отбягвам да се самодиагностицирам - в Интернет всяка болежка е рак (както имаше една забавна картинка за хипохондрици).
Обикновено търся бабини илачи, които много често са ми помагали, или пък направо отивам на лекар.
Майка ми обаче е друга бира, за всяка болежка рови в Интернет и изпада в паника вместо да иде на лекар.

# 6
  • Мнения: 8
Според мен все повече хора вярват на интернет или на познати при избора си на лечение или допълнение към лечението, което доста плашещо. Aз лично не смятам себе си за специалистка  и предпочитам да вярвам на хората учили за това.

# 7
  • Мнения: 2 236
Хоп и аз тук. Хипохондричка от дете, а след масовото навлизане на интернет - още по-зле.
Лошото е, че имам купища хронични болести, та още по-трагично е, но разбира се, била съм “болна” от всякакви диабети, Хашимото, МС, лупус, СПИН и т.н.
Jennifer_w, и аз съм като теб - събирам много информация. Искам да съм подготвена и повечето лекари оценяват въпросите ми, на другите съм им досадна, обаче не ми интересува. Нали си плащам в крайна сметка.
И аз си мия ръцете като побъркана, при мен се бръмнаха нещата като забременях и родих, да не заразя бебето. И аз имам генитален херпес, мажа си го само с ръкавица за еднократна употреба.
Кожата на ръцете обаче ми е тотално прецакана, сега особено на студа е ужас.
Поспряла съм се обаче с ровенето в интернет за болести. Дали защото си имам достатъчно хронични, дали заради това, че
минах един курс психотерапия, но съм доста по-добре отпреди няколко години.

Общи условия

Активация на акаунт