Каан Урганджъоулу - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги./ Yargı / Присъда /Тема 9

Това със смъртта на Парс бе написано след внезапното напускане на Мехмет Йълмаз Ак, без да изпълни ангажиментите си, без да изпълни дори и компромисното решение.  Да, много му се струпа на Парс - убиха сестра му, убиха секретаря му… Но ако това е много, какво да кажем за Джейлин, на която от началото на сериала нали не остана какво да не ѝ се случи, или Ългаз, който понесе също прекалено много загуби и страхове. Трябваше ли и те (Пънар и Каан) да се тръшкат. Каквато и да е причината,Мехмет постъпи нелоялно,неколегиално и непрофесионално. Защото не става дума само за това че постави Сема Ергенекон в патова позиция, която за броени дни трябва да реши как да изкара героя от историята. И предвид ситуацията в историята и всичко, което се случва,щеше да е абсолютно нереално Парс да замине в момента. А и самият Мехмет е поискал да убият героя му (за да няма оставена вратичка да се завърне след време).
Става дума и за това, че поставяйки под риск довършването на епизода, Мехмет рискува целия труд. Един сериал, един епизод не е само актьорите през екрана. От този сериал заплати взимат още десетки хора - режисьори, сценарен екип, асистенти, гримьори, оператори, статисти, отговорници по озвучаване и осветление,стилисти, монтажисти и още и още. Ако няма серии, няма и пари за тях. А те имат семейства за хранене, наеми и сметки за плащане. А в тази ситуация в страната, и всяка лира е важна.
Така че за мога да разбера,че Мехмет е поискал да напусне - не е роб, може да си тръгне.  Независимо от причините (и не беше нужно да пуска изявления в които сякаш напук да отрича думите на продукцията ,още повече че в първото изявление от Продукцията казаха, че в напуснал по здравословни причини - един вид дори го защитиха срещу евентуална реакция на зрителите), Той веднага след тях - нищо ми няма на здравето, искам да съм със семейството си, нали живота е кратък . После след повторното изявление от Продукцията (основно имащо за цел да защити Сема, защото тя наистина не заслужава този линч, който ѝ се струпа), Мехмет пак оспори - ме е вярно, не съм капризничил, не съм добре със здравето. Непоследователност и тръшкане, които може да му ковстват израстването в кариерата, защото в скоро време никой продуцент с разум няма да му повери главна роля, след като няма да е сигурен дали след няколко месеца няма да му хрумне пак да си тръгне изведнъж..
Ако Мехмет си беше изпълнил ангажиментите (сериала тъй или иначе ще приключи в края на май) или поне беше приел компромисното - добре, напусни, но заснеми поне още две серии - Парс щеше да е подредил живота си и евентуално да е заминал за малко градче край Егейско море. Но след като няма актьор,който да ги заснеме тези сцени, какво може да направи сценаристката? Да им каже да използват холограма ли? Тя направи каквото може..
Още повече, предвид тежката ситуация в личен план, в която се намират Сема и Уут, пак добре че успяха да съберат сили и да проявят отговорност към целия екип пред и зад кадър. Уур изгуби 11 човека от семейството си и Бог знае колко приятели. И въпреки това се събра сили и продължи да работи. Не защото е лаком за пари, а защото от работата на тези пред камерата зависи и заплатата на тези зад нея. В 55та серия Уур беше направо с един празен поглед, до степен, че една усмивка на Ерен в 56ти епизод ме накара да се разчувствам, защото поне за малко в очите му имаше живец.
Връщането на Тургут в историята е много добър ход. Героят много ми хареса при първото му появяване. Сега или ще лази по нервите на Ългаз или (по-вероятно) ще се превърнат в отлична комбина с него.
И за последно, не искам да бъда разбрана погрешно. Много харесах Мехмет Йълмаз Ак. Срещу него лоша дума няма да кажа, талантлив е, готин е, и много добре рисува между другото. Но за  постъпката му - няма как да го защитя, откъдето и да го погледнеш си е непрофесионално и безотговорно.

Та това ми припомни преживяната от мен земетресение  през 1977 г. с епицентър Вранча, Румъния. Аз бях дипломант в Свищовската академия и бях пристигнала за държавния изпит.В същия този ден, моя асистент имаше рожден ден - 4.03. и празнувахме на 8-я етаж в жилищните блокове, наричани от нас "итайската стена" .Денят е петък. Градът е притихнал.Студено и ветровито е. И в 21.20 ч започна адът. Няма електричество, Дунава бучи зловещо, тътен, след тътен. Не помня как слязохме по стълбите от 8-мия етаж.В онези мигове мислех само за бебенцето си , което току- що бе навършило годинка / роден е на 4.03.1976 / . Към 22-23 часа запищяха линейки и се чу грохот от верижни машини.На развиделяване се разбра , че има 3 напълно разрушени високи сгради - една административна на Рудметал / в ниското , при ж.п.гарата, един жил.блок, отреден за преподавателите във Акаденията и общежитие на Свилоза.Близо 10 хил загинали. Загинаха и младоженците , на които бях кума през октомври предишната година. Много трагедия, много гибел, много разстроена ми бе психиката в онези дни и отложих дипломирането си за м.юни. Месеци наред се будех от всяко помръдване на малкото ми момченце.Цяла година спях неотлъчно до него. Оставих го само за 5 дни на моята майчица докато бях на държавния изпит. И бях решила, че ако се проваля повече няма да стъпя в Свищов.Имах късмета и успях, но повече от 40 години не съм ходила в града на моята младост и сякаш всички драгоценни студентски спомени се заличиха в онзи 4 март.
Така , че разбирам донякъде Мехмет Й.А. Психиките на хората са различни, емоциите и те.Чувството, че всичко може да свърши за някакви си 2 секунди е смазващо. Губиш любими хора, на които си нямал време да кажеш добра дума и т.н. и т.н.