Новият разказ на Енгин от бр.48 на списание Kafasına göre.
Превод Barisea, с благодарност.
ПРЕД НОВА ГОДИНА
Покатерил си се на най-чупливата част от нежните клони на черницата. Момчетиите отдолу те насъскват; а онези, успели вече да скочат от тази височина, най-силно от всички. Интелигентността ти не е достатъчна, за да изчисли съотношението между закона за гравитацията и твоята маса, и така да обуздае пубертетските ти хормони. Аплодисменти, подсвирквания, ругатни и нахъсващи фрази се носят из въздуха; на всичкото отгоре, наоколо прелитат гарвани и заедно с врабчетата, сгушени в сухите листа на черницата, наблюдават ситуацията с насмешка.
Не можеш да понасяш това повече и се оставяш да паднеш от върха на дървото; първо усещаш как миризмата на пръст изгаря гърлото ти и след това обгръща болката, която изпитваш. Подвикванията „ненормалник!“ и „голям си!“ се смесват със смеха на гарваните, и когато пристигаш в болницата на собствен ход, глезените ти са се подули още повече, като тъпани. Такива ми ти работи с пубертета.
Откриваме начини да си основем свой собствен автономен преходен свят между юношеството и мъжеството. Тези действия са свързани най-вече с мъжките хормони, които ни разяждат и горят вътрешностите ни, техният плен доминира този на близките приятелства с момчетата от квартала. Можем да се бием, докато телата ни се износят до болка от абсурдните ни решения.
След една седмица ще навлезем в деветдесет и четвърта. Кварталът е потънал в дълбока тишина. Чудим се кой ще изтърси поредната глупост и как изтърсената глупост ще си намери почитатели. Ако не се облягаш небрежно назад и нямаш откачени идеи, не след дълго ще бъдеш посрамен и отхвърлен. Затова от време на време трябва да ти идват неприемливо ненормални идеи. Навечерието на Нова Година предлага възможност за такива идеи и наред с представата на всички за добро забавление и добро поведение създава сърбяща ситуация. Но след последния скок от черницата и след като ходих на училище с подути глезени, представата ми за откачени идеи е значително смекчена.
Претегляме идеите излитащи от устата на този и онзи в най-безлюдния край на улицата. Мехмет навежда глава, уплашен да не бъде посрещнат с присмех; Хакан хвърля погледи, които казват: „Аз съм тук, момчета. Свършено е с вас“; Селим се опитва да прикрие нервността си, стараейки се да изглежда спокоен като играч на покер със скрит коз в ръкава. Не мога да издържам повече напрежението:
- Брат, ето какво предлагам – да си посрещнем Нова година мирно и тихо. У Хакан няма никой, техните ще бъдат у нас. Какво ще кажете да навлезем в тази Нова година спокойно?
Всички се споглеждаме, вероятно парализирани от жаждата за едно разумно предложение, и известно време никой не проговаря. Сякаш всички зловещи идеи се разсейват. Хакан приема положението и се отказва от внимателно обмисляните и пресмятани през целия ден планове, които включват телата на всички. Хакан разширява усмивката, която така и не е успял да сложи на лицето си, но вярва, че е там:
- Да, нека се съберем за Нова година у нас. Ще си лафим и ще се кефим.
Всички искаме да осъществим това разумно и мирно предложение, и започваме да се наслаждаваме на усещането да навлезем в новата година с положителни емоции. Мехмет така се радва, че се засмива и казва:
- И аз това исках, братле. Супер, олекна ми.
Вечерта на Нова година четиримата тийнейджъри се събираме у Хакан; баща му, майка му и всички близки роднини са у нас. Сестри и братя, обявили се за самостоятелни, имат свои планове. От доста време сме свикнали с частните телевизионни канали и разнообразните забавления, които те предлагат за всички възрасти. С малко помощ, сготвените вкъщи манджи се занасят у Хакан. Късър , пуйка с пилаф и шоколадови сладкиши от бисквити са подредени върху масата от мама с любов, все едно за Седмицата на местните изделия . Навлизаме в една нова година, все пак, и е напълно възможно тя да е тежка; вълнуваща е мисълта, че предположенията в главите ни евентуално могат да се сбъднат. Ядем толкова много, че кюфтетата, заседнали в стомасите ни, започват да разговарят. Селим задрямва в ъгъла, Мехмет говори по домашния телефон, информира баща си за положението у дома, а Хакан е зает с нещо в кухнята. На мен почва да ми се доспива от изядените сладкиши. Ако новогодишната нощ измине без да броим обратно от десет до нула, на следващия ден сигурно ще бъдем обект на подигравки. Приспивните вибрации, изпълващи хола, завладяват телата ни напълно. Студеният бръснещ вятър навън не само блъска прозорците, но и тресе вътрешностите ни като люлка. Когато Хакан се връща в хола, останалите трима сме заспали. Хъркането ни е с такава сила, че заглушава натъпканите с цигулки песни, шантавите танци и трошащите кости звуци от телевизора. Хакан разклаща бутилката кóла в ръката си:
- Спите ли, бе? До Нова година има два часа. Хайде, ставайте. Донесох ви кóла.
Изяли сме толкова много, че от мисълта за кóла ни се доповръща и правим кисели физиономии. Мехмет се потупва по корема:
- Натъпках се. Няма да пия.
Хакан използва таланта си да настоява, без да е настоятелен:
- Всичко ще е наред, брат, ще поизтрезнеем.
Демоничният блясък в очите му опарва вътрешностите на всички ни и пуска червей в сънливите ни тела. Никой от нас не пита какво е сложил в бутилката с кóла, но всички знаем. Щом Хакан казва нещо с ентусиазъм, трябва или да бягаш, или да се предадеш. Кóлата е разсипана в чашите, от които вече сме пили, и никой не пита на какво се дължи горчивият вкус, залепнал за езиците ни.
Сънливостта ни изчезва, объркваме се и изреченията ни навлизат в алкохолна фаза. Празната бутилка от водка под плота в кухнята разкрива съдържанието на алкохол в организма ми. Изпили сме цяла бутилка и устните, носовете и умовете ни не само не влизат в новата година, ами се връщат десет години назад. От изпиването на цяла бутилка за един час тийнейджърският поток удавя мозъците ни. Мехмет говори, като разменя местата на думите; съществителни заемат мястото на глаголите, глаголите се опитват да станат подлози, а всички прилагателни стават любезни и добронамерени. Идведнъж Мехмет се изправя върху масата и започва да се смее с неочаквана лудост.
Телата ни, излегнати на дивана, не просто се присъединяват към неговия смях, но и се покатерват на масата при него, и превръщат хола в бойна арена. Ние се хилим и опитваме да говорим едновременно, но никой не разбира дори себе си. Хакан скача от масата и почва да говори, сякаш изнася шоу:
- Знаете ли какво беше моето предложение? Да ви кажа ли? Да не го задържам повече?
Усмивките на трима ни увисват във въздуха и напоените ни с кóла умове не могат да измислят как да реагираме. Изведнъж в центъра на хола настъпва гробна тишина, в ума ми отеква звън. Доколкото разбирам, Мехмет и Селим също го чуват. Този звън ни е нападнал, когато сме били най-уязвими на напрежение и не знаем какво да правим... Хакан чака отговора ни почти изправен. На масата настъпва дълбока тишина, аз опитвам да си събера мислите. Макар да не е ясно кой от нас драсва клечката, една лека усмивчица отново ни удавя в смях.
Хакан, все едно е получил чакания сигнал, нарежда изреченията, които е задържал в себе си, едно по едно:
- Семействата ни се намират в една и съща къща. Викам си, няма ли да е страхотно Мехмет да вземе ключовете на колата им от тях и да си направим един супер тур на Анкара?
Бащата на Мехмет е катаджия. Ако се разбере, че сме похитили колата му, спяща кротко пред тях, на всички ни предстои година пълна с наказания. Отново с неочаквана лудост Мехмет бързо излиза и хуква към тях, открадва ключовете и се връща. Хакан е много щастлив, аз трябва да съм нервен, но възбуденият Селим продължава да се хили:
- Аз мога и да карам...
Анкарските улици са си позволили да преминат в новата година и мъгливите кълбета пушек, бълвани от печките, се търкалят над нас като коледни украшения. Слушаме по радиото най-големите хитове за момента и обикаляме по страничните улици. Мехмет кара, ние пеем и крещим в колата с отворени прозорци. Мехмет настъпва газта и ние пощуряваме. Като пощуряваме, усещаме, че сме мъже. Внезапно Мехмет завива рязко и се озоваваме на главен път.
Студеният вятър, брулещ главите ни, провесени през прозорците, ни подсказва, че се движим бързо. Колата ускорява и почва да се клати наляво-надясно. Вместо спирачката, Мехмет настъпва газта и ние се бухваме в един шадраван на кръгово кръстовище, украсен с новогодишна украса.
Колата почва да изчезва в шадравана, полегнала на една страна.
И четиримата гледаме как потъва, макар да знаем, че можем да се измъкнем през отворените розорци. Шадраванът си сменя цвтовете – червени, зелени и лилави струи танцуват във въздуха в съзвучие със смисъла и важността на деня. Треперим в студената вода и наблюдаваме хореографията на водните струи. Гласовете, отекващи от домовете на хората изведнъж стоплят студената анкарска нощ:
10, 9, 8...
И четиримата почваме да се смеем едновременно, пляскайки по водата с длани. Докато гледаме към небето.
4, 3, 2, 1...
Открили сме начин да си основем свой собствен автономен преходен свят между юношеството и мъжеството.
!Много емоции са събрали Енгин и компанията му!
А,от утре хайде пак на снимки!
