Посещавате ли психолог или психотерапевт?

  • 2 629
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 352
Вярно е, че никой няма да реши проблемите вместо нас, и не е това идеята на посещенията при психолог. Те могат единствено да дадат инструментите, с които да си помогнем сами.
Няма как магически всичко да се промени със седене на стол 2-3 пъти в месеца, трябва да си готов да работиш по себе си.

# 16
  • Мнения: 2 883
Да започна терапия беше най-доброто решение в живота ми. Но с уговорката, че попаднах от първия път на моя човек. И да, работа има сериозна, не приключва с часа терапия, но си заслужава.

# 17
  • София
  • Мнения: 44 971
Посещавам. Харесва ми.
Определено трябва да се регламентират и да минат към НЗОК.

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
Именно, че изобщо не стана ясно какво трябва да се работи. Не беше коментирана или поставена някаква задача, която да се изработи.
Отговора, че сама съм си виновна за цялото нещо дойде едва, когато аз казах, че не виждам нищо положително да се случва в следствие на минимум 10  посещения и мисля, че е време да спра да отделям средства за тези часове, които до нищо не са довели след минимум 3  месеца.
Очаквам ако наистина тази работа и заплатеното за нея беше показало минимален резултат в този последен разговор той да можеше да бъде посочен.
Ако днес на мен няко ми каже "ти не си свършил нищо" или "няма видим резултат от твоята дейност в близките месеци" аз ще мога да посоча поне  2 или 3 неща, които съм правила от тях да кажем 1, което е неуспешно или разочароващо, но и някакви, които все пак са свършени.

Последна редакция: вт, 22 ное 2022, 23:11 от poohito

# 19
  • Мнения: 7 211
Същото смятам, че един психолог или психотерапевт, първо те изслушва какво точно те тормози и какво не можеш да преодолееш, и после посочва къде са твоите грешки и как да ги преодолееш!!! Но директно да те обвинява, че за всичките тези твои проблеми си виновен само ти!!! Нямаше да се почувствам изобщо добре да ме обвинява специалист, при когото съм се обърнала за помощ!!! Обвинения ни се отправя от всекиго - най-вече от най-близките ни!!! Не ни е нужно да слушаме обвинения и от специалист, при когото сме се обърнали за помощ и да се почувстваме още по-зле!!! Човек търси подкрепа и разбиране и да се опита да му промени мисленето и да погледне по друг начин на нещата!!! Ако започне специалистът да ме обвинява директно, направо си взимам чантичката и си излизам!!! Дори няма да му и платя!!!

# 20
  • Мнения: 12 472
Ходя ежеседмично на психотерапевт. Много ми е хубаво и разтоварващо. Уча психотерапия и имам задължителни 150 часа при псохотерапевт.
Преди съм посещавала психолог при разводи и семейни драми и винаги ми е помагало.

Пухи, ти какво очакваш точно от специалиста?
Може би си за по-тежката артилерия (хапчета)?

# 21
  • София
  • Мнения: 16 556
На мен много ми помага обяснението кое на какво се дължи. Аз не очаквам някой с вълшебна пръчица да ми реши проблемите вместо мен. Искам да знам отговорите на въпроса “Защо”, на “Кой” и “Как” отговорността е моя.

Сега се замислих - може би натоварваме психолога с очаквания, с които не натоварваме себе си? Дали е въпрос на интелект?

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
Очаквах конкретни идеи, предложения. Конкретно, когато се каже "ще работим" или "трябва да изработиш", да се постави задача или не знам... Например "трябва да свършиш това", "трябва да решиш следните задачи", "трябва да направиш този макет, модел", "трябва да нарисуваш това", "трябва да боядисаш", "трябва да подредиш"... това са примери, когато възлагаш на човек работа.
Винаги беше "помсляла ли си за това", "обмисляла ли си онова"... и всеки път се оказваше, че съм помисляла и обмисляла, но очевидно не ме е довело до никакви по-различни изводи.
Веднъж ми предложи да гледам някакъв филм, който и до ден днешен считам за адски тъп, но го изгладах и просто изкоментирахме как очевидно аз и тя виждаме съвършенно различни неща в този филм.
Бих приела, ако дори /както в едно горно мнение/ реално ми вменяваше вина или ми посочваше мои грешки. Всъщност това не се е случвало. Момента с "нищо не правиш и просто си стоиш в своята си ситуация" беше едва, когато казах, че спирам с посещенията. Докато ходех и си плащах редовно всичко си беше ОК.
Очаквах нещо повече от човек, който ще ме изслуша, ще каже "съчувствам ти", "разбирам те", "нормално е да се чувстваш така". Очаквах "аз имам идея и предложение как да не се чувстваш така", "идея как да се предпазиш от подобни ситуации в бъдеще", "идея как да можеш да намериш положителни неща".

# 23
  • Мнения: 651
Мисля, че в България не се гледа сериозно на психологическите проблеми, а трябва! Сякаш е срамно да се потърси специалист! Трябва да променим възгледите си.

Аз съм посещавала, когато загубих баща си. Мислех, че полудявам и че никога няма да се върна към стария си начин на живот.

    В момента съм нещо подобно след загубата на баща ми. Рухна целият ми свят. Може би имам нужда да потърся помощ от специалист. Минаха се 6 месеца от неговата смърт и ми е много труден животът без него.
Баща ми почина миналата година, малко преди РД.Разбирам, как се чувствате.На моменти ме  връхлитат толкова силни емоции че, едва успявам да си поема въздух. Сещам се за него почти всеки ден и дори все още не мога да повярвам че, татко го няма. Беше нелепо. Боли ме, мъчно ми е, най-вече за това че, не си е поживял достатъчно.
В такива моменти е много добра идея, да се посещава психотерапевт.

# 24
  • Мнения: X
Криси, съболезнования! И аз така, яд ме е, че си замина едва два дни след като навърши 66. Sad

Много тежка загуба е, имах чувство, че ще полудея. Мозъкът ми не фукнционираше 2-3 месеца. Не смеех да си пусна готварската печка, за да не запаля къщата.

# 25
  • Мнения: 651
Криси, съболезнования! И аз така, яд ме е, че си замина едва два дни след като навърши 66. Sad

Много тежка загуба е, имах чувство, че ще полудея. Мозъкът ми не фукнционираше 2-3 месеца. Не смеех да си пусна готварската печка, за да не запаля къщата.
и при мен е така, мъчно ми е, боли ме, яд ме е,  татко беше горе долу на същите години.
Изпращам ти  мойте най-искренни съчувствия, подкрепям те и се надявам да успеем и двете да преживеем това и да намерим сили да продължим напред, колкото и да боли
Sad

# 26
  • Мнения: X
Благодаря ти искрено. Надявам се и за теб да дойдат по-добри времена. Ние тази година имахме 3 загуби и за идната година ще си желая близките и приятелите да са живи и здрави, да няма смърт! Heart

# 27
  • Мнения: 7 211
Криси, съболезнования! И аз така, яд ме е, че си замина едва два дни след като навърши 66. Sad

Много тежка загуба е, имах чувство, че ще полудея. Мозъкът ми не фукнционираше 2-3 месеца. Не смеех да си пусна готварската печка, за да не запаля къщата.

 Cry Cry Cry И моят баща така си замина преди да навърши 66 години. Още мъничко му остана до Рождения Ден, дори планувахме как щяхме да го отпразнуваме. Като прочетох коментара ви и си спомних, направо ми се сви нещо в гърдите! На моменти имам чувството, че направо ще полудея. На моменти чувствам огромен разрушителен яд и гняв, че животът ми го отне толкова рано. Толкова неща имах да му кажа и да му споделя. Не можах. Никога не съм изразявала с думи колко го обичах, колко означаваше за мен!

# 28
  • Мнения: 4 523
Не. Не посещавам. Ходих преди време, опитвайки се да реша проблем. Установих, че посланието е "спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се". С или без психолог, спасението си е моя работа. Поради което не намирам смисъл да ходя и занапред, за каквото и да става дума.
В общия смисъл на авторката на темата- много хора смятат, че психологът замества психиатъра от едната страна, както смятат и че неврологът е по-мекия вариант на психиатъра. Срамно е да се иде на психиатър, но не и на невролог и психолог, поради което и си остават недиагностицирани и нелекувани. Тяхна работа, стига да не натоварват околните, но понеже ги натоварват, ситуацията става патова, защото отказват я да приемат.
https://www.bg-mamma.com/?topic=1503035
Като става дума за смърт на баща- миналата година беше. Тежко, мъчително боледуване на над 85г възраст, положих кански усилия в посока диагностика и лечение. Спечелих първия рунд, а втория беше безнадежден. Направих всичко, което беше по възможностите ми с ясната идея, че не се очаква положителен резултат. Знам, че нямаше повече накъде. И въпреки всичко в 3 посред нощ се самообвинявам, че е можело и още и още и още усилия да положа. На разумно ниво осмислям и осъзнавам събитията като безалтернативни като ход и резултат, но на емоционално ниво все имам усещане за недостатъчно вложено. Та за да не се повтаря, в аналогична ситуация полагам и бих полагала всички усилия, за да не се чувствам така в 3 през нощта.

Последна редакция: вт, 29 ное 2022, 12:52 от ra2

# 29
  • София
  • Мнения: 16 556
Светът нямаше да се развива, ако хората не чувстваха, че може повече и по-добре. Нормално е.

А ти трябва да “Let go”, колкото и да е трудно. И да си простиш, на себе си, а не да се самообвиняваш.

Общи условия

Активация на акаунт