Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Страх от ин-витро процедурата

  • 1 028
  • 28
  •   2
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте, преди 3 месеца ми направиха лапароскопия - махнаха ми лявата маточна тръба, защото имах хидросалпингс, а дясната се оказа срастнала. Още на следващия месец трябваше да започна процедурата за ин-витро. Когато наближи датата за цикъла ми започнах да повръщам и със съпруга ми си помислихме, че ме е хванал някакъв чревен вирус и отложихме всичко за следващия месец и така малко по малко стана време за следващия ми цикъл. Аз отново не се почувствах добре няколко дни преди него. Започна да ми се гади, не успявах да се храня и нямах сила за нищо. Посетих гастроентерелог, който ме прегледа и установи, че реално нямам никакъв проблем. Проблема се оказа на психична основа изписа ми Неурексан  и ми препоръча да посетя психолог. Изпитвам неописуем страх от самата процедура за ин-витро.. Нямам миг покой. Не мога да се храня, постоянно ми се гади, стяга ме в гърдите и не мога да спя. Моля Ви споделете ми Вие как сте се справили с това нещо... Сега наближава времето ми за цикъла и цялата треперя от страх

# 1
  • Мнения: 35 264
От какво те е страх? От стимулацията, от пункцията, от трансфера?
Сигурно знаеш- няма нищо страшно. Но ако се чувстваш зле, може би първо поработи с психолог и тогава започни.

# 2
  • Мнения: 19
Здравей, искам да те успокоя, че щом си преминала през лапароскопия, ин-витро процедурите ще ти се сторят доста по- леки. Там няма нищо болезнено.
Все пак сподели кое точно те притеснява.

# 3
  • Мнения: 3 356
Ако това ще те успокои поне малко моята инвитро процедура не беше ни най-малко неприятна или болезнена .
И стимулацията,пункцията и трансфера после минаха бързо и безоболезнено-особена като слагат упойка направо си е почти приятно.
А аз съм ужасна страхливка и  с пръст да ме пипнеш мога да опищя света Flushed.
След три години неуспешни опити и чакане толкова го исках това бебе че бях готова на всичко само да се добера за него и инвитрото беше ниска летва по пътя към желаното.
Даже сравнено с други медицински процедури бих го предпочела .

# 4
  • Мнения: 825
Няма нищо болезнено и страшно в инвитро процедурата. На мен най-неприятни ми бяха инжекциите по време на стимулация, защото ме е страх от игли. Но ми слагаше ги мъжът ми, и то само за няколко дена. Нищо не е, на фона на възможността да имате детенце.

# 5
  • Мнения: 89
За мен също нямаше нищо страшно в инвитрото. Имаше притеснение, затова дали слагам инжекциите правилно и какъв ще е крайния резултат, но това са мисля често срещани емоции и мисли.
Ако решите да работите с психолог преди и по време на процедурата, пишете ми лично съобщение, мога да ви препоръчам човек.

# 6
  • София/Севлиево
  • Мнения: 9 439
Честно казано изобщо не съм се и замисляла дали трябва да се страхувам от нещо ,свързано с инвитрото.Цели три стимулации направих,и то никак не леки,но резултатът си заслужаваше.

# 7
  • София
  • Мнения: 8 423
Няма да казвам през колко процедури съм минала, защото и двамата сме с репродуктивни проблеми и не са малко. Имаме 5 деца. Ако беше толкова страшно, надали бих се подлагала толкова пъти и можехме да си останем с 2 или 3. Wink

# 8
  • Мнения: 4
Здравей, искам да те успокоя, че щом си преминала през лапароскопия, ин-витро процедурите ще ти се сторят доста по- леки. Там няма нищо болезнено.
Все пак сподели кое точно те притеснява.

и аз не знам точно от какво се страхувам - просто съм изпаднала в една паника и не мога да се отърся от нея. Може би се страхувам повече от самата пункция и връщането обратно в мен на яйцеклетките. Цялата тази процедура ми идва много тежка, и ако накрая не  успея не знам. Страхувам се, че ако не успея да се справя с всичко това ще загубя доверието и обичта на съпруга си ..

# 9
  • София
  • Мнения: 8 423
Единственото тежко е чакането. Другото се случва толкова бързо, че няма смисъл да го мислиш.
Ако пък за неуспех при процедурата съпругът ти се отдръпне, това изобщо няма да е загуба, защото такъв човек няма смисъл да имаш до себе си.

# 10
  • Мнения: 35 264
Страхът ти е да не те изостави мъжът. Нищо общо няма със самата процедура. Тук не знаем как да помогнем. Може би като поговорите.

# 11
  • Мнения: 4
А всички Вие как се справихте със страха и неувереността???

# 12
  • Мнения: 35 264
Никак. Не ме е било страх. Желанието ми да бъда майка е било много по силно от това дали нещо ще стане или не.
След като забременях се разболях и хиляди усложнения и в крайна сметка се разделих с мъжа ми. Но не ме е било страх.

# 13
  • Мнения: 19
Аз не мисля, че тук може да се говори за “справяне”. От теб не се изисква нещо сложно, освен да си почиваш и да не се претоварваш. Останалото е Божа работа.
Съветвам те да не мислиш така, че мъжът ти ще те напусне. Обикновено това, което си мислим, че другите си мислят за нас, е просто филм в нашите глави.
Щом чак толкова те притеснява процедурата , може да се обърнеш към психолог. Чувала съм за Стела Хараламбова, която е репродуктивен психолог.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 2 116
Без никакво отношение към инвитро процедурите
Цитат
Страхувам се, че ако не успея да се справя с всичко това ще загубя доверието и обичта на съпруга си .
Ако щеше да губиш неговото доверие и обич, това нямаше ли да се е случило още при описаните от теб в първия пост здравословни проблеми?
Освен това да се откажеш от процедура /която както описаха хората, които са се подлагали не е тежка или болезнена/ не е ли автоматично да се признаеш за не успяла да се справи, но ето ти не си загубила доверието и обичта на този човек.

Общи условия

Активация на акаунт