С какво ви дразнят свекървите? – 140

Е как за какво може да се месят те са неизброими нещата...
Ама то как ще оцелее без вода
Ама как така го кърмиш през нощта.. стомахчето трябва да почива
Ама трябва да го повиваш, за да му станат прави краката
Ама трябва да го вдигаш за врата, за да му стане дълъг
Ама трябва да слагаш сол във водата, за да му е мека кожата
Ама какво е това кърмене на поискване
Ама трябва още от тримесечно да го държиш по пет минути на гърнето през един час
Ама трябва да го подпираш с възглавници на 6 мес
Ама как така спи с вас на спалнята
Ама на три месеца трябва сок да даваш
Ама как така попара няма да даваш на 4 мес
Ама каква е това ЗВБ
Ма акка така ще яде парчета, а не пюрета
Ама как така няма да го запишеш на кухня

Ама как така,.......
... не ми се пишат повече
Ами ей така беше моя отговор на всичко

Ма ко, Мая,

Тези неща се случват, когато младите се обясняват.

Нито ще кажа на свекърва ми колко пари ми струва екскурзията, нито какъв диван съм харесала. Като се видим ще си споделим, че ще ходим на екскурзия и толкова. Няма да чакам одобрение… като сменям дивана - същото. Ще разбере за него като я поканим на гости и седне на него.

Свекърва ми и майка ми дори не знаят каква заплата взимам. Ако ми отворят скрина с козметика, ще припаднат и двете. Ако видят касовата бележка от фризьорския салон, вече ще са с инфаркт. Но аз не очаквам одобрение и мнение, за да правя каквото съм си решила. Не им искам пари, че да ми казват на какви екскурзии да ходя и колко скъп диван да си купя.

За бебетата е по-сложно, защото все си мислят, че са полезни с нещо… ама както те са гледали бебета по един начин модерен за тогава, сега имаме нови възприятия. Моята свекърва веднъж обясняваше как бебетата, израснали с памперс, били с криви крака. Интересното е, че аз съм такова бебе, пък не съм кривокрака. Питах я дали мисли, че са ми криви краката, понеже 93-та е имало памперси и тя млъкна. 😁

Затова бих насърчила младите да не споделят и да си взимат решенията сами. Доста по-щастливо се живее.

Едит, уиш тука ли сииииииии? ❤

Не разбираш, че и без да споделят, пак се месят. То затова е вмешателство. Ще види дивана примерно рано или късно и пак ще намери за какво да критикува и дава акъл. Само за това, че изобщо сте отишли на почивка ще започне да мели не може ли тези пари да се вложат в нещо по-разумно, пък нищо, че и за двете нито дават пари, нито им е искано мнението, нито е споделяно с тях предварително. Като си обяснил хиляда пъти, че това за памперсите и кривите крака е мит, не всички млъкват. Нали затова се налага да го повтаря толкова. Има и такива, които не спират да го натякват всеки път, по няколко пъти. Не спират да ти казват какво трябва да му даваш да яде, не спират да обясняват за енти път, че така не се облича бебе и майка му иска да го умори. Това става и без да се обяснява някой, а примерно свекървата е там като е време за смяна на памперса или да се храни детето. Нали не мислиш, че някой снаха рапортува "сега отива мда сменя памперса, може ли" или "сега трябва да нахраня детето, ще му дам това и това, одобряваш ли?"
А одобрение е ясно, че никой не чака от тях, но това не значи, че не иска да му се спестяват и конските и критиките, нали? Изобщо не говорим за одобрение, а да не им дават наклон за всяко нещо. Самото даване на наклон е вмешателство. Какво друго да е, ако някой ходи след теб и намира кусури на всяко действие?

Пак се е разразила вечната дискусия гледам.

Честно ви казвам, винаги съм смятала, че с нормален човек няма как да не се разбереш, а изключенията от “нормалността” са по-малко от правилото. За 37-годишния ми живот и 5-те (считано от 17-годишна ) ми по-сериозни връзки, не съм имала проекто-свекърва, с която да не се разбираме. Нормална и възпитана комуникация и откровени разговори по наболели теми решават проблема в поне 90% от случаите Oстаналите 10%, в които отсрещната страна въпреки благия ни подход е все така неадекватна, са рядкост и обикновено са си “трудни” хора, независимо от ролята си - я снаха, я свекърва, я учинайка. Или пък са плод на проблем с милото, а не с родата

За протокола, свекърите живеят на горния етаж - в нито един момент от живота ми с ММ, вече почти 9 години, аз не съм имала проблем да си ходя по гащи, да си правим плановете заедно с ММ, после с останалите, да си устроим жилището по наш вкус и т.н.
Да, имали сме разногласия, като с всеки човек, дишащ около мен Говорим, обсъждаме и решаваме. Да, различни сме, и това е ок, уважаваме различието и пространството на другия и това е най-лесната рецепта за разбирателство. Свекърите са малко по-самодостатъчни си и интровертни хора, затова ако им е неудобно да предложат, съм дала карт бланш, когато решат да видят децата, да кажат - добре дошли са винаги. Тук си признавам, бих се радвала да общуват повече, но пък знам със сигурност, че обожават децата. За шок на мнозина “дефолтната” покана важи и за Бъдни вечер и Коледа - каним винаги и техните и нашите, техните понякога приемат, понякога не. На семейни празници обичаме да сме със семейството.


Да, по-близка съм с майка ми, все пак ми е майка, но пък свекърва ми ми е спала до леглото в болничната стая в един кофти период от бременността ми. Да, ако след двете оперативни раждания имах нужда от помощ, която мъжът ми по някаква причина не може да ми осигури, щях да викна майка си. Но това по никакъв начин не се отразява на опцията и на едната и другата да виждат внучетата си.

Другото нещо, което вгорчава отношенията са някакви очаквания, които проектираме върху другите и очакваме те по подразбиране да говорят/да правят/да се сещат/да мислят както си представяме. Това е грешка, която може да скапе всякакви отношения.

В конкретния пример “Идваме, независимо искате ли”, моят отговор би бил “Ееее, с удоволствие ви чакаме, само нека се нагласим с новото човече и да видим кое как, пък ще организираме нещата”. Но ако приема репликата да ме подразни, и си самонавия на пръста, че някой ми се налага, нещата могат да ескалират кофти. А няма смисъл.

Ма ко, напълно разбирам, че винаги има за какво да се месят. Просто трябва да им се отговаря. Мисля си, че много снахи мълчат, като им кажат, че бебето ще се изкриви от памперса или ще умре от глад ако не яде на 3 ч. Вместо да отговорят, че бебето ще бъде с памперс и няма опция да не бъде. Също така ще яде на поискване, защото така се чувства добре.
И диванът е избран по вкуса на семейството, така че го намираме за идеален.

Е, Ана, "Идваме, независимо искате ли" звучи доста зле, няма нужда някой да се самонавива.

Е да де, проблема идва, като го кажат. Тогава свеки започва да се тръшка, че не я слушат, съответно уважават, че една никаквица го е взела отгледан от една мръвка и сега се разпорежда, че я ограничават, че не ѝ дават да гледа внуците и я отделят, че снахата я мрази и затова си гледа детето грешно, само за да я ядоса Драмата на свекървата започва именно, когато снахата каже, че нещо ще стане както те са си решили

Аз съм далеч от "дзен" човек, но честно, няма да ме подразни до степен да го мисля и да се тормозя - ще си дам цитирания отговор. Съмнявам се някой нормален възрастен дори и след такъв отговор да заяви "не, не, няма ти да казваш кога, ние, когато решим идваме,и ще спим у вас, и ще си стоим колкото си искаме". Колко подобни "нетактични" реплики съм чувала от роднини (най-вече мои) - ами знам, че идват от обич, пък нетактичността от остарели разбирания, от различен мироглед и т.н. Баща ми например ми е казвал за сина ми (сега на 6) "Не слуша, трябва да го напляскаш май". Повтарям му за стотен път какво ми е мнението по въпроса и това е. Ако всяка реплика позволявам да ме натоварва, предполагам първо с родата си ще се изпокарам, после сигурно с колегите . Друг пример - баба ми като ѝ казахме, че чакаме второ бебе, а баткото беше на годинка и малко още - гаврътна си ракията на екс, измърмори нещо и се начумери. Мъжът ми се смя много после, и всеки път се смеем като се сетим. Ми кофти реакция, ама жената ме мисли - втора операция, две породени вкъщи без помощ почти. Ако се бяхме фръцнали и заявили, че сме сърдити на отношението ѝ и решението си е наше, какво щяхме да постигнем? Кофти емоции само. От малкото неща, за които съжалявам в живота си, са тези, за които съм реагирала първосигнално с някои от най-близките ми хора, и това не ми е донесло нищо положително.

Айде пак!!!
Ти четеш избирателно! Това с парчето месо КОНКРЕТНО за изказването тип “мунчо и мамино синче”, и бабата, която по-рядко вижда бебето! Стига преиначава, честно!

Никой дума не може да ви каже - много сте велики!
Че някой е питал, защо е по гащи и без гащи - го вземате твърде присърце. Шапка на тояга, бе момичета. В живия живот няма да намерите ни един, който в някакъв момент не и попитал :”ама защо…” . Просто си навивате на пръста, че свекървата е зла и вечно месеща се, и “добро утро” да ви каже - пак ще сте недоволни, че не е “добро утро, как си!?”

Свекървите в днешно време все повече не се интересуват от снахи и внуци. Повечето млади майки се оплакват от липсата на заинтересованост от свекървите. Няма помощ, натискане за взимане-водене на деца в детска градина.
А на младите майки им трябва малко въздух, ама няма.
Така, че тези натискащи се свекърви са някъде, където порядките са застинали в 20-ти век.

Миииии то хората дето имаме сега деца сме родени в 20ти век... Съответно и свекървите ни са от 20ти век

Ама и застинали в 20 век има. И моите майка и свекърва са си някъде там.
Планирахме екскурзия до Румъния. Казвам го на майка ми. И тя реагира “каквоо, Румъния? Абе ти луда ли си?? Какво има там?” Оказа се, че през 86-та била ходила с баща ми и не й харесало. Ми тя жената в това време си живее. Ама кво ми пука дали я кефи в Румъния. Просто е нетактична и толкова.

Моята свекърва се опитва да се наложи още от началото на връзката ни. Още на сватбата се изказваше кое как трябва да стане, иначе нямало да дойде. ММ много й се ядоса и спря всякакъв контакт с нея. Да де, ама цялата му рода застана срещу него, че щом майка му нямало да дойде и те нямало да дойдат. Накарах го да й звънне преди сватбата, защото знаех, че ще се чувства много зле да е сам без близки от негова страна. Дойде и мълчеше... Но такъв горчив привкус имам, че чак съжалявам и до ден днешен въобще за сватбата.
Решихме да си вземем куче. Издебна, когато синът й е на работа, уж да дойдела да ме види. Като взе да ми държи тон, че съм искала да уморя синът й, той бил астматик, а такова нещо няма. Изгоних я и се обадих на ММ да кажа за фиаското на майка му, пак се изпокараха.
Мина време кротна се малко, радвам се, че сме достатъчно далеч, в различни градове. Въобще не може да става дума да я уважавам, да не казвам друго. Налага се да се видим чат-пат по празници, едвам я изтрайвам...

Много ми е смешна тезата, че след раждането мъжът и жената са равни и имат право и двамата да си поканят родителите, иначе било дискриминация.
Как може да са равни хора, от които единият е изпитал само удоволствието от правенето на бебето, а другият се е мъчил  девет месеца?
Аз не съм раждала, но приятелка ми е казвала, че нейното секцио може да се сравни с моята операция от миома като разрез, болка и грижи след това.
Е как жени, които са раждали, си мислят, че мъжът и жената имат еднакво право да канят родители за помощ? Мъжът здрав, прав, нищо не го боли. Жената с разпорен корем, с шевове, хормони в небесата, някои жени здраво място нямат на корема от инжекции, отгоре на всичко и кърмят.
И било дискриминация да дойде майката на жената, дето едвам си стои на краката,  умира от болки и има нужда от помощ и утеха, а да не дойде майката на здравия, прав мъж, дето нищо му няма?
Е това четох, четох и не го разбирам.
Интересно ми е също, жените които защитават тази теза, дали правят разлика между снахата и дъщерята, ако имат и двете, дали ги обичат еднакво и дали при подобна ситуация, ще извикат и снахата, и дъщеря си или ще има дискриминация?
А пък и голям зор да се види някакво нищо не разбиращо бебе. Важни са следващите 18 години, не първите пет дена. Общувайте с внуците си след това (нарочно не казвам гледайте ги, а общувайте), а първата седмица дали сте ги видели или не, няма никакво значение нито за тях, нито за по-нататъшните ви отношения.
Между другото при осиновяване се препоръчва от психолозите да не се канят бабите и дядовците при пристигането на детето и изобщо в началото контактите да са ограничени само до майката и бащата. Чак след това, да се въведат роднините и то не наведнъж, а постепенно и по малко.
Е ако се случи децата ви да осиновят, пак ли ще се натискате да видите внучето още в деня на пристигането, защото иначе е дискриминация и имате права?
А дали ще е трагедия, че ви е видяло на третата година за пръв път, а не на петия ден от раждането? Няма ли да изградите връзка?
Съжалявам че го казвам и не искам да обидя никого конкретно тук, но когато хората изхождат от себе си, своите права,  своите нужди, това за мен е егоизъм и е различно от безусловна майчина любов.
Любовта не изисква, тя дава!

Opposum отново брилянтно написано! Браво! За това обичам да те чета.