Да ви кажа, ако не ми се меси, сякаш няма да има проблем. Тя като готви, нито я гледам, нито я питам, нито коментари правя...Обаче започвам аз... сега...това защо така готвиш, аз така го правя или забележки на децата, тия неща много ме дразнят... Аз не ѝ се меся за нищо, за какво тя мисли, че трябва да ми се меси, и то в моя си дом. Тия коментари за готвенето така рязко ги парирах още в началото. Зверски се дразнех, не знам защо. Поне разбра и ме остави на мира. Просто всеки трябва да уважава пространството на другия. Мисля, че това е най-досадната част от всичко. Тия съвети, и то от човек, който не готви по-добре от мен, обаче си мисли, че е по-добър, мерси...аз ако ми хареса нещо, сама ще питам, ако искам. Мисля, че това е една от главните причини...вечната склонност на свекървите...като дойдат да започнат да поправят младото семейство, като по-вещи, знаещи и способни.
- Публикувана: 26 ноем. 2022, 16:43 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2022, 10:17 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 140
Напомни ми за изказване от моята свекърва (още живеехме с тях), при един от пътите, когато правих таратор. "Краставиците с обелките ли ядем?" Ми да, в случая, явно ще е с обелките, принципно на мен не ми пречат грам, знам, че тя бели, и аз се научих, но с малко бебе, леко недоспала, ми отплеснала съм се. Поне не я стържа, както прави тя. Може би трябваше всеки път да я питам: пак ли ще ми увисва парче краставица по брадичката, като си пийвам от таратора ти?
По добре не питай, само ядове следват.
Кой е белил краставица навремето, сега се белят, че пълни с какви ли не отрови ,поне кората да няма.
Аз моркови не белех за нищо, дойде една жена на гости и от нея научих ,сега беля, то и трябва да види човек някъде.
Абе простотийки са това. Не са проблеми.
Не всеки харесва настъргана краставица на таратор, мокър или сух, но пък знам едно семейство да си замразява за зимата настъргани в пликове и замразени. Това също няма да харесам, замразеното , но не бих дала да се разбере.Няма да умра веднъж да хапна.
Кой е белил краставица навремето, сега се белят, че пълни с какви ли не отрови ,поне кората да няма.
Аз моркови не белех за нищо, дойде една жена на гости и от нея научих ,сега беля, то и трябва да види човек някъде.
Абе простотийки са това. Не са проблеми.
Не всеки харесва настъргана краставица на таратор, мокър или сух, но пък знам едно семейство да си замразява за зимата настъргани в пликове и замразени. Това също няма да харесам, замразеното , но не бих дала да се разбере.Няма да умра веднъж да хапна.
quinoumene, мисля, че ти е дошло в повече гостуването на свекървата и всичко те дразни. Приеми, че това е нейния начин за комуникиране, както и забележките - така е правила тя, така прави сега. Нещата не са взаимни да си мислиш, че ти не правиш коментари и съответно и тя няма да прави. Мисля, че правилното е да не й отбелязваш или да я караш с нещо друго да се занимава докато ти готвиш. Иначе в края на шестте месеца ще сте се избили, образно казано. А съветите - повечето възрастни хора обичат да дават, смятат, че са полезни, та трудно ще приучиш и промениш човек на обратното. Свиркай си и не се впрягай.
Според мен, с възрастта на хората им намаляват силите и за да компенсират това усещане за нарастваща безпомощност, започват да съветват.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
Само че ако е от мама, е друго, склонни сме да проявим разбиране, а и с по-голяма лекота общуваме и парираме.
Докато от свекървата дразни, защото тя сякаш иска да покаже превъзходство. А може и да не е "сякаш", а съвсем директно желание.
А тъст и зет според мен ще имат конфликт, само ако тъстът смята зетя за недостоен. Иначе кой как сменя фасонки... ще поговорят и ще се разберат. Няма такъв конфликт, не е като кой прави таратора правилно.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
Само че ако е от мама, е друго, склонни сме да проявим разбиране, а и с по-голяма лекота общуваме и парираме.
Докато от свекървата дразни, защото тя сякаш иска да покаже превъзходство. А може и да не е "сякаш", а съвсем директно желание.
А тъст и зет според мен ще имат конфликт, само ако тъстът смята зетя за недостоен. Иначе кой как сменя фасонки... ще поговорят и ще се разберат. Няма такъв конфликт, не е като кой прави таратора правилно.
Според мен, с възрастта на хората им намаляват силите и за да компенсират това усещане за нарастваща безпомощност, започват да съветват.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
Само че ако е от мама, е друго, склонни сме да проявим разбиране, а и с по-голяма лекота общуваме и парираме.
Докато от свекървата дразни, защото тя сякаш иска да покаже превъзходство. А може и да не е "сякаш", а съвсем директно желание.
А тъст и зет според мен ще имат конфликт, само ако тъстът смята зетя за недостоен. Иначе кой как сменя фасонки... ще поговорят и ще се разберат. Няма такъв конфликт, не е като кой прави таратора правилно.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
Само че ако е от мама, е друго, склонни сме да проявим разбиране, а и с по-голяма лекота общуваме и парираме.
Докато от свекървата дразни, защото тя сякаш иска да покаже превъзходство. А може и да не е "сякаш", а съвсем директно желание.
А тъст и зет според мен ще имат конфликт, само ако тъстът смята зетя за недостоен. Иначе кой как сменя фасонки... ще поговорят и ще се разберат. Няма такъв конфликт, не е като кой прави таратора правилно.
Еднакво биха ме дразнили идвете с непоисканите си съвети! Свекървите смятат,че снахата им е длъжна,понеже е майка на съпруга. Докато при тъщата не съм забелязала този феномен. И не съм видяла свекърва да е благодарна на снаха си за каквото и да е. Просто ти за тях си длъжна и това е! И моята свекърва ако беше умна,щеше да спечели две дъщери,а тя губи двама синове. Както си го направиш е в живота!
Моята екссвекърва и сега, но и докато бяхме женени със сина ѝ не си е позволявала кой знае колко да дава съвети. Случвало се е броени пъти, но толкова мило и внимателно, че определено бих предпочела нейното изказване пред това на майка ми. Тоест, много обичам майка ми, но дори когато е на 100% права нейните изказвания са...
Абе има нещо вярно, майка ми ако прекали със съветите ще и се озъбя, и точно две секунди след това пак се обичаме. С чужд човек не е толкова лесно. А свекървата е точно това, чужд човек с когото "принудително" сме поставени в голяма близост. Ако не си паснат характерите, е по-добре да се спазва дистанция, доколкото е възможно.
Абе има нещо вярно, майка ми ако прекали със съветите ще и се озъбя, и точно две секунди след това пак се обичаме. С чужд човек не е толкова лесно. А свекървата е точно това, чужд човек с когото "принудително" сме поставени в голяма близост. Ако не си паснат характерите, е по-добре да се спазва дистанция, доколкото е възможно.
Не че не си зависи от хората, но ако се случи класическата конфигурация... Натресен ти е човек, когото не си избирала, само защото искаш да си с човека, с когото сте се избрали.
Аз също се ядосвам понякога на моята свекърва, но се замислям... като има толкова проклети свекърви, как пък са отгледали нормални мъже? Ами ако свекървата е такава усойница, сигурно няма да мога да ѝ обичам детето.
Моята чак зла не е, даже на моменти малко ми е лигава, защото аз имам друг код на общуване. Хич не съм по маниерниченето, даже ми е досадно като започне да ни прегръща, да ни се радва. ММ е два метра, сто кила и като почне с умалителните... човек ще каже, че е някое бебе. Аз ѝ казвам "не знам на тоя голям мечок как можеш да му говориш толкова умалително, не е на 5 вече"... Тя просто си е такава, за мен е смешно.. представям си майка ми да иде при брат ми, който също е един огромен мечок и да почне да го лигави, той сигурно ще избяга и няма да ѝ се обади една седмица.
Иначе моята не се меси по важните въпроси, никога не ѝ се позволява. Знае си стоката - две рогати добичета сме с мм, каквото и да дрънка, ние пак ще си направим каквото сме решили. А и най-често всичко се казва пред свършен факт.
Сега уча икономическа специалност, свекърва ми е счетоводител и тя много се гордее с мен. Даже ми се радва повече от майка ми, която от 1 година не може да запомни, че уча "Финанси", а не "Икономика", "Мениджмънт" и не знам още какво друго...
Моята чак зла не е, даже на моменти малко ми е лигава, защото аз имам друг код на общуване. Хич не съм по маниерниченето, даже ми е досадно като започне да ни прегръща, да ни се радва. ММ е два метра, сто кила и като почне с умалителните... човек ще каже, че е някое бебе. Аз ѝ казвам "не знам на тоя голям мечок как можеш да му говориш толкова умалително, не е на 5 вече"... Тя просто си е такава, за мен е смешно.. представям си майка ми да иде при брат ми, който също е един огромен мечок и да почне да го лигави, той сигурно ще избяга и няма да ѝ се обади една седмица.
Иначе моята не се меси по важните въпроси, никога не ѝ се позволява. Знае си стоката - две рогати добичета сме с мм, каквото и да дрънка, ние пак ще си направим каквото сме решили. А и най-често всичко се казва пред свършен факт.
Сега уча икономическа специалност, свекърва ми е счетоводител и тя много се гордее с мен. Даже ми се радва повече от майка ми, която от 1 година не може да запомни, че уча "Финанси", а не "Икономика", "Мениджмънт" и не знам още какво друго...
Според мен, с възрастта на хората им намаляват силите и за да компенсират това усещане за нарастваща безпомощност, започват да съветват.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
А дали причината не е друга? Докато са били млади, са се сблъсквали с всевъзможни проблеми и са стигнали до определени изводи и работещи решения, които искат да предадат наготово на децата си, за да не се мъчат на свой ред и те. (С тази цел е създаден и този форум, между другото – за споделяне на опит.)
Децата обаче не искат готови решения, искат сами да си трошат главите. И ето ти повод за дразнене – едните знаят, но вече не могат, другите могат, но още не знаят. Но и акъл не искат.
Според мен, с възрастта на хората им намаляват силите и за да компенсират това усещане за нарастваща безпомощност, започват да съветват.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
Така си обяснявам маниакалното даване на съвети.
А дали причината не е друга? Докато са били млади, са се сблъсквали с всевъзможни проблеми и са стигнали до определени изводи и работещи решения, които искат да предадат наготово на децата си, за да не се мъчат на свой ред и те. (С тази цел е създаден и този форум, между другото – за споделяне на опит.)
Децата обаче не искат готови решения, искат сами да си трошат главите. И ето ти повод за дразнене – едните знаят, но вече не могат, другите могат, но още не знаят. Но и акъл не искат.
Вероятно изначалната идея е точно такава, да споделят от опит. Въпросът е, че ни се виждат демоде. За много неща светът и животът се е променил и не са актуални. Говоря за моята майка и свекърва, моля да няма обидени.