Децата на хората

Мислите ми са последователни твърдения и едното не произтича от другото - т.е. няма връзка между комерсиализацията на живота ни и първосигналните ни нужди или може би има наистина ... . Да поясня какво мислих, когато написах тези неща:
- приоритет в настоящето имат парите, финансовото благополучие, печеленето на пари, а не душевността, милосърдието и добротата, от там бездушието на околните към хората в неравностойно положение, към хората в моментна нужда и по-слабите;
- първосигнални са нуждите от храна, топлина и подслон - вече мислим повече за това, отколкото за по-висши неща, защото ни е трудно да набавим средства за съществуването си. Оттук се и затваряме в себе си - заради тези ежедневни проблеми, заради безизходицата ...

ако това е насочено към мен - виж подписа ми. дъщеря ми е на година и малко, чакаме второ дете, което е планирано, а не е изненада. кола нямаме, т.е. возя се с бебе, количка и корем във всички форми на градския транспорт, който между другото не е пригоден за използване на майки с деца в колички, и не считам себе си за безотговорна нито към плода, който нося, нито към дъщеря си, нито към себе си, а проблеми при бременностите ми при мен бол. 
малко се ядосвам, защото сега си чета поста и излиза като че се оправдавам за нещо си, а съвсем не целя това.
boto - частично съм съгласна, но частично не. зависи от ъгъла, с който гледаш нещата и от конкретната ситуация.

не съм съгласна с нито една форма на крайно заключение, а в тази тема има много такива. в тая връзка се изключвам от диалога.

Скапан ми е нета, но ще опитам да напиша нещо...
Бото-писала съм ясно-неспазването на правила ни води натам.Писани и неписани.Както казах-аз съм шофьор, но и пешеходец.Тротоари няма, зимата се движим по коловозите от колите, защото същите са заели тротоара.На къде?Колко мога да чакам и аз с дете на ръце-да се изредят всички коли-от едната, че от другата страна.Не е човешко и това е неписано правило за мен.В колата когато съм Винаги изчаквам да преминат тези, които са на платното.Не ти говоря за булеварди и регулирани кръстовища-говоря ти за кавартални улички, където една майка в майчинство прекарва дните си.И пак не съм съгласна, че дете, колкото и голямо да е е длъжно да стои право.Същото се отнася за блъсканицата в пълна сила.Едно е дете на 10 години да понесе тежестта на двама възрастни при рязко спиране/ била съм свидетел, а и също съм го изпитвала на гърба си-аз дето съм жена 80 кила едвам се справям/Не става въпрос за уважение, а за простичко предпазване от травма.Виж, възпитанието е важен момент, всички сме съгласни, но не и с цената на жертви, нали?Това се постига и без такова вманиачаване на- по-младият отстъпва.Относно правилата за движение-ако се интересуваш-разрови се в мненията ми-там съм ясна и категорична.До полуда обяснявам как се пресича, къде и защо...Обаче хрумва ли ми да отида до магазина-неминуемо е да вървя по платното.Нямам избор просто.Рискувам живота си, както и този на детето си, че да купя хляб.Смяташ ли, че ми е особено приятна тази мисъл?
Колкото до първичните нужди-така е...смея да твърдя обаче, че по-възрастните повечко са се поддали, ние по-младите сякаш сме по-оптимистични.Колко груби думи съм отнесла именно защото съм майка.И  пак ходя с високо вдигната глава и не отвръщам на грубите подмятания-от това къде съм тръгнала с това дете/ където и да е- в транспорт, в магазин, на пазар, в аптека, в поща/до реплики-няма ли да спре да ВИЕ това дете? от дядо на видима възраст 70 години...В поликлиниката...къде ли не-само са ме нагрубявали, честно, а аз не съм от хората, които търсят предимство, напротив, даже пускам пред нас....обаче те от страх явно, да не ги предредя-превантивно се намесват.Все възрастни хора, жалко....От къде тази злъчност у тях?Толкова ли ги смачка живота-та те са имали сравнително лека младост/ без да  персонализирам, разбира се-говоря обобщено-соц-а им даваше доста като че ли, вярно , отнемаше друго, но точно онова спокойствие за утрешният ден го имаха/
Та такива мисли са ми в главата на мен....

Хора, защо сме склонни да приемаме за даденост, това че хората са бездушни, тъй като времето е такова - бездушно. Нека не звуча банално, но и Апостола го е казал "Времето е в нас и ние сме във времето". И стига вече сме оправдавали упадъка на духовното с този преход!...аз мисля че младите хора (може би за разлика от по-възрастните) вече са намерили или започват да намират своето място в този "нов свят" и е време да се върнем към правилата от една страна, а от друга страна към етиката. Ние сме тези, на които принадлежи днешното време, а и ние възпитаваме хората на бъдещето! 
и още нещо, нека се върнем назад в зората на човешкото общество: индивидите от homo sapiens, а дори и техните биологически предци, са започнали да живеят в групи, ИМЕННО защото са открили че заедно постигат по-лесно оцеляване, отколкото поотделно, като по-силните индивиди донякъде компенсират чисто биологичните "несъвършенства" на по-слабите. Така "законите" на социалното взаимодействие са отслабили донякъде законите на естествения подбор...
Е сега какво, да не би да сме тръгнали надолу, обратно по склона на еволюцията! Не ми се вярва!

Неуважителен и безотговорен народ сме към бъдещи и настоящи майки. И определено не съм съгласна, че понеже бременността и майчинството ни е естествено състояние, трябва да се омаловажава и приема за нещо толкова нормално. Защото за мен, близките ми, семейството ми това не просто нещо черезвичайно, това е чудо, което трябва да се цени всяка секунда от краткия ни живот. И това не се изразява само в отстъпването на място в трамвая, даването на ред по опашките или свободни тротоари, по които да бутаме колички. Това е само част от едно цяло, от отношение на признателност от другите към нас, които НОСИМ БЪДЕЩОТО и без които то не би се случило...

Това ми напомня за един колега на мъжа ми преди години- американец, възпитан, свикнал на един по- друг ред и порядки. Решил, че ще ходи на работа с градски транспорт.  Дошъл единия трамвай- блъсканица, тарапана, не успял да се качи. Дошъл втори- същата работа. И така на четвъртия път и той почнал да бута и ръга с лакти и се качил. После си говорихме с него, че човек се определя от средата- колкото и да си възпитан и да имаш доброто желание, ако средата те принуждава и ти ставаш като съседа ти- образно казано.
Та в тоя ред на мисли- когато хората, които се замислят за тези неща и се стремят да ги променят към по- добро, станат мнозинство, тогава и ще се оправим наистина.
А що се отнася до правата на майктие, бременните, децата, хората с увреждания, пенсионерите в градския транспорт и не само за мен те не са точно привилигирована категория, но определено са хора, които в дадени моменти се нуждаят от повече внимание и разбиране. И когато има конфликт за това внимание най- справедливия критерий и според мен е кой е в по- голяма нужда в конкретния случай.