Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
вървиш, вървиш и току чуеш българска реч. Мислили ли сте да го тествате за алергии. Монстито също правеше много отити, докато не му спряхме глутена и лактозата.
Последната реплика е част от виц, но няма да го разказвам, щото аз живея във виц. Отчетох трудова повинност в каторгата и се прибрах да лъскам кочината. Госпожа майка ми се щура около мен и пита – аз с какво да ти помогна? На третия въпрос я изпратих да ми направи питие. Върна се жената с нещо сякаш излязло от уринарния тракт на Снежанка- студено, жълто и блудкаво. Питам я – сложи ли алкохол? Тя- много малко, щото се качваш на високо…Оф! Отместих го на страна, тя се завъртя и събори чашата, всичко стана в стъкла, а любимата ми чаша замина в небитието. Обаче нашата подскача- ама така не се оставя чаша!!! Мдаам, чаша не се зарязва на масата, госпожа, тя се позиционира на главата и се танцува с нея.
Ми, нямам стълба казвам, а той- а ти как се качи там? Ами с въже, отговарям – Пускай въжето, хлъц. 
