Раздяла след Коледа? ... или може би аз трябва да се променя?

  • 11 413
  • 182
  •   1
Отговори
# 90
  • Агент под прикритие
  • Мнения: 11 599
Аз имам питане: какво значение има дали дадена раздяла ще стане преди Коледа, след Коледа или по принцип преди/след някой подобен ден, когато нещата не вървят (по написаното, не от вчера), вместо раздялата да се случи когато е трябвало?

# 91
  • Мнения: 9 235
Значи 6 страници пълни глупости сме писали. Ами добре. Всеки е достоен за съдбата си.

# 92
  • Мнения: X
Има си хора, които винаги са весели и гледат по-леко на живота, както и такива, които са по-меланхолични, замислени, не пърхат от радост ежеминутно. И какво лошо има в това? Просто сме различни.

Няма как да си крия емоциите от приятелите и мъжа. Единствено бих го правила от колеги, клиенти и непознати, защото не са длъжни да ми търпят лошото настроение в работа.

Не мисля, че ти ако си по-меланхолична, трябва да си налагаш да се променяш. Да си себе си е най-важно, не да се правиш на някой друг.

Ако ти харесваш живота на село, няма нищо лошо да живееш така. Просто аз имам чувство, че ти следваш неговата мечта, а не следвате общата Ви мечта. Понеже бойлер се слага, баня се прави, това са неща, които зависят вие да си подсигурите. Ако имате желание ще си направите от старата къща дом. Въпросът е ти искаш ли да си там с този човек?

Видях, че препоръчваш една телевизионна поредица. Аз лично съм гледала епизоди от нея и оставам с впечатлението, че тези хора са тръгнали заедно по пътя на мечтата си. Даже така се създава една моя любима козметична марка, висок клас бг козметика с шафран, отглеждан в Ботевградско. Прекрасна идея! Аз лично не съм човек, който преследва такава мечта, но с интерес гледам други, които го постигат.

Въпросът е ти ако утре се разделиш с тоя мъж и срещнеш друг, който мечтае за апартамент на центъра и корпоративна кариера, ще го следваш ли в мечтата му? Каква е твоята мечта? Какво искаш да правиш, къде искаш да живееш?

# 93
  • Мнения: 2 350
Мен така се опитваше да ме променя бившият ми мъж. За мое добро, нали, според него. Е, бивш е. Сега съм с човек, който си ме приема такава, каквато съм - мълчалива и по-затворена. Аз самата осъзнах, с помощта на психолог, че съм идеална и напълно достатъчна такава. Точка. На който не му пасвам, си търси друг човек.

# 94
  • Мнения: 8 093
Ето ти идилия... Къпеш се с маркуча и се хилиш кат зелка. Чудно!
Айде успех авторке, ама по-скоро си вземете кокошки, крава, прасе, кози и овце, щото като му свършат заделените парички от чужбина, да има да си правите мляко, сирене, яйца, да колите прасето за месо и сапун. Ааа и една нива ще трябва да сеете царевица и жито. Едно магаре, за да я орете. И соларни панели за ток и кладенец за вода. Ама край с интернета, защото за него ще трябват кинти, не знам... Пък ако искате да ходите до града, по едно колело ще трябва, ама то пък като нямате кинти за какво ще ходите в тоя град. И почвай курсове, че ще трябва да преподаваш от вкъщи на децата, щото то не може да влизат в системата на детската градина и училище. И се приготвяй за много деца, щото те контрацептивите са измислени от матрицата и не са природосъобразни. Айде със здраве тоя живот извън матрицата
Пък ние лелите ще си сипем по едно вино, че поне част от откачалниците не са в обществото и сами се изолират.

# 95
  • Мнения: 2 052

 като изключим отношението му към мен е добър мъж

Авторката да прочете отново какво сама е написала и хубаво да си помисли.

# 96
  • Мнения: 791
Малко ме постави в безисходица той, защото бях записала магистратура тъкмо и нямаше как да започна работа и да поема квартира изцяло на мои разнонски.
Ей така като започне с тази зависимост и свършва като в съседната тема с неосигуреното за детето жилище от човекът с 5000 лева заплата.
Човек трябва да е готов да си плаща разноските, независимо дали учи магистратура или гледа бебе.

# 97
  • София
  • Мнения: 37 613
Подкрепям Финикс.
Разбираме искаш раздяла, защо си удължаваш собствената агония?
Театро докога?

Или към 6-7 страница се включи в режим самозащита и почваш наобратно да лъскаш имиджа на левента?

Тук можеш да бъдеш откорвено честна или пък не, но не се надявай себе си да самозалъгваш. Ще самокатастрофираш.

# 98
  • Мнения: 4 403
Явно идеята е да не е сама на Коледа, ама ако си решил да късаш какво значение има... На 2 януари трезво Чао!

# 99
  • Мнения: 2 876
Авторкe, рязко смени плочата. Излизането от матрицата са негови мисли, негови цитати, негови желания, които ти си започнала да възприемаш като свои. Не ми звучиш като хипарка, сори. Нито ми звучи като меланхолията ти покрай него да се е подобрила, напротив.

Нека ти припомня, че в първия пост написа, че:
"сякаш подсъзнателно това, че той ме приема по този начин ме кара аз самата да съм по-нещастна около него."
"изключително неуважително, е че в такива моменти той започва да си гледа в телефона и се държи, все едно въобще даже не съм в стаята за да избегне разговорът."
"понеже сме се карали много и затова не може да се съобразява с мен и ще следва мечтите си."
"той ми се подиграва, че цял ден съм стояла на компютъра"
"животът с мен бил изключително натоварващ* и труден - та чудя се въобще защо е с мен?"

# 100
  • Мнения: 10 352
Какво ще стане, ако е сама на Коледа? Тя вече е сама емоционално, това, че физически ще е там, е все тая.

# 101
  • София
  • Мнения: 37 613
За мен би било сто пъти по- гадно да стоя при взето решение, още повече да се депресирам и подтисна покрай Коледа с насилствено приповдигнат дух.

# 102
  • София
  • Мнения: 44 418
Имам приятелка в подобно положение. Гаджето й живее на село, има къща и сервиз. Тя си живее в града. Имаха спорове, защото той настоява да живеят заедно, а тя си държи на града. Но се обичат и си личи. В момента са стигнали до компромис апартамент под наем между двете населени места и търсят.

# 103
  • Мнения: 14 671
...
Въпросът, който не успях добре да отправя е - мислите ли че е нормално това, една двойка никога да не говори за каквито и да е проблеми? Наистина ли трябва да крием болката си постоянно?

Понеже и майка ми допълнително ми говори как една жена трябва да си крие болките пред мъжа, да е вечно весела. Окуражава ме да работим над връзката си защото следващия ще е същия така или иначе.

+ Да допълня аз нямам голям проблем с живота не село защото така или иначе работата, която искам да върша е онлайн. Проблемите са ми с неговото отношение.
Питаш нормално ли е да подтискаш емоциите? Питай който и да е психотерапевт - не, това не само, че не е нормално, а е вредно и опасно.

Със сигурност разбирам как общуването ти дава положителна енергия. Но проблемите трябва да се изговарят. Не значи да лееш чернилка нон стоп, разбира се, но усмивки нон стоп? Той затова си цъка на телефона, когато споделяш, защото е заел някаква поза на позитивизъм. Истински силният човек може да понесе малко драма. Чудя се какво е в действителност в душата му.

Може би при теб драмата да е малко повече, но да не можеш никога да споделиш нищо истинско, само адаптираната розова версия... Не знам, според мен хората се събират, за да са заедно в добро и зло. Като отричаш злото, това дали го прави добро и дали така злото се изпарява, само защото се правиш, че го няма?

Страничен пример: Нали казват за някого, че е понесъл на гърба си мъките на света. Твоят приятел понася на гърба си веселата, ведрата част, а с мъките другите да си се оправят, без да го занимават. Това добре ли е за теб? Ти си решаваш как го усещаш.

# 104
  • София
  • Мнения: 44 418
Е не може пък да не може съвсем да се разберат. И гаджето на моята приятелка е подобен - все си пее нещо, ръси глупаво смешни лафчета. Но, естествено, все пак има моменти в които са разговаряли сериозно и са се разбрали нещо.

Общи условия

Активация на акаунт