Балансът между кариера и брак

  • 40 311
  • 1 978
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 408
Сетих се за тая тема, над която можем да побъбрим.
В последните години,забелязвам все по- успешни хора, доказали се в професионален план, а в житейски сякаш издишат.
Разведени, самотни, неудовлетворени, но безспорни специалисти в областта си.
Къде е разковничето и баланса, който трябва да поддържаме, за да имаме всичко?

Последна редакция: вт, 07 фев 2023, 22:20 от Рaдост

# 1
  • Мнения: 2 701
Защо трябва да имаме всичко? Да не бъдем лакоми.

# 2
  • Мнения: 17 407
Отговорът е в последната думичка. Какво е твоето, моето, нейното, неговото “всичко”.
Жената е в кофти позиция, защото трябва да съчетава много неща ежедневно, ежеминутно, плюс минусите в анатомо-физиологичен план. Мен точно това ме балансира.
В практиката си срещам жени, напуснали отговорни длъжности, за да си лекуват паник атаките. Който както.

# 3
  • Мнения: 9 863
Дренка, много точно.
Не можеш да имаш всичко, правиш избори между важно и по-маловажно, между искам и мога.

# 4
  • Мнения: 9 697
Къде е разковничето и баланса, който трябва да поддържаме, за да имаме всичко?
Моето всичко едва ли е твоето такова. Ако сте много различни и се привлечете в началото, то вероятно по средата на пътя разликата в скоростта ще увеличи дистанцията безвъзвратно.

# 5
  • Мнения: 3 185
Няма такъв баланс. Едното от двете винаги страда. Денонощието е 24 часа за всички. Който се посвети на едното, губи другото.

# 6
  • Мнения: 7 408
Добре де, това всичко ще го заменим и с двете.
Да отсъстваш достатъчно дълго  от вкъщи, а да имаш и добро семейство.
Много мъже не са толерантни към такова поведение, особено тук в темите.
Жената, едва ли не трябва да им слугува и винаги да е на разположение.
Да, ама в реала, не винаги се получава.

# 7
  • Мнения: 31 669

Да отсъстваш достатъчно дълго  от вкъщи, а да имаш и добро семейство.


Това почти е невъзможно. Освен за мъже. Защото жената е вкъщи да гледа децата, да чисти и готви.
И могат да кажат, че за тях семейството им е хубаво.
Питай обаче жената.
До време може да стане, после издишат нещата.

# 8
  • Мнения: X
Сетих се за тая тема, над която можем да побъбрим.
В последните години,забелязвам все по- успешни хора, доказали се в професионален план, а в житейски сякаш издишат.
Разведени, самотни, неудовлетворени, но безспорни специалисти в областта си.
Къде е разковничето и баланса, който трябва да поддържаме, за да имаме всичко?

Да не се ламти и вманиачава човек в кариери и да си гледа семейството. Все едно на някой във фирмата му пука за теб. Наскоро ни заляха истории за масови съкращения в уж някакви компании като Google и тн, дето западняците ги издигат в култ. Работили там по 20 години и накрая ги изритали с един имейл. Много хора се самозабравят и губят връзка с важните неща в живота.

# 9
  • Мнения: 3 185
Който много отсъства няма как да има здраво семейство. Семейството може да е здраво без него (другият родител и деца).

Чела съм, че в Япония например яко ги гърчат да работят, мъжете почти не си виждат семейството, спят в офиса и в капсулни хотели. След пенсия разбират, че не познават жена си и децата си, следва развод, жената им взима апартамента и на тях им се налага да работят като пазачи на паркинг или нещо подобно и да живеят в стая под наем сред опаковки от нудли. "Разводът и аз живеем сами заедно", както пишеше в едно меме.

# 10
  • Мнения: 8 239
Винаги се изненадвам от постове в които било избор едното или другото.
Ами не е въпрос на избор а на баланс. И ако не успяваш да балансираш и създадеш семейство, няма как да си добър мениджър. Просто не си се научил на баланс и запълваш празнините с работа.

# 11
  • Мнения: 7 408
Елора, не съм съгласна с мнението ти.
Вероятно повече зависи от толерантността на мъжа до теб.
Мен почти ме няма, децата пораснаха междудругото, на почти всички празници отсъствам, но мъжът ми никога не се е противил или правил проблем. Просто знае, викат ме извънредно, паля и тръгвам. Никога, ама Никога не се сърдил или съмнявал. Приел го е.

# 12
  • Мнения: 3 185
Говорим за кариера, не за работа.

# 13
  • Мнения: 4 411
При нас баланса е да намалим до минимум извънредното стоене в офиса. Има моменти, когато се налага да работя и вкъщи, или събота или неделя, но то е само когато детето ми има ангажимент. Т.е. не лишавам нея, заради моята работа. ММ ходи до офиса, докато тя е на танци и я чака да свърши. Т.е. определили сме си граница, която да не пристъпваме. Случва се някой от нас да има ангажимент да по-късно, другия поема. Гледаме да не прекаляваме, обаче.
Равносметката е, че понякога сме уморени и чакаме с нетърпение вечерта или уикенда, но пък гледаме детето да не страда от този факт.
Аз пътувам навсякъде с нея - лагери, състезания, въобще там където се допуска и моето присъствие. Нищо, че е голяма и няма нужда от мен.

# 14
  • Мнения: 35 962
а тези, които нямат кариера (или дори добра работа), но нямат и семейства, любов с партньорите и здрави връзки с децата?

Общи условия

Активация на акаунт