Права си, че сами решаваме кое е успех, но знаем и, че хората са си алчни - винаги искаме най-доброто, винаги ни е нужно още нещо. Все едно дали говорим за партньор в живота или работа. Скромните хора съществуват, но са толкова малко, че не виждам смисъл да ги включвам - общата картина ще бъде такава, че повечето хора няма да успеят еднакво и в двете сфери. А да вярваш, че точно ти си от ония, дето ще успеят е добро пожелателно мислене, но на този етап си остава такова - пожелателно мислене!
Ами ето, виждаш ли. Аз с дефиницията ти на успех не съм съгласна, как да съм съгласна с тезата ти.
Такива неща като “да шефстваш на някого” са супер ниска летва и не дефинират кариерата според мен. А защо трябва конкретно “в родната страна” сульо и пульо да те знаят, при положение, че аз мога да посоча хиляда супер успешни в сферите си хора, за които няма да си чувал,но всички в техния бранш ще са... Ако отидеш в биг брадър и те разпознават на улицата, успешен ли си в кариерата? И каква ти е кариерата изобщо?
Че винаги ще има някой постигнал повече, няма какво да се спори. Ама то това важи за всички сфери от живота.
От вашите приказки излиза, че човек, който ходи на работа по принцип има по презумпция посредствен брак и отношения в семейството, защото не си влага цялата енергия в семейството. Звучи ми като оправдание на мързелива домакиня защо да не ходи на работа.