Балансът между кариера и брак

Каква е разликата дали си с тип моряк или тип хепи док? Даже е още по-гадно хем тука, хем го нема.

Това какво ще ти донесе една топ кариера, или всяка една работа, зависи основно от това как ще оперираш със спечеленото - тоест, ако не си натрупал, вложил, инвестирал, ако не си се подплатил - тогава каквото и да работиш, колкото и да печелиш - пак винаги ще висиш. Разбира се, колкото по-добра позиция имаш, толкова повече възможност имаш за горните - но решаващото си ти самият.


Винаги съм смятала, че желанието на жените да се доказват кариерно дойде от това, че чисто "женските" задължания са системно недооценявани и с тях се злоупотребява в посока зависимост - тоест, който плаща, той поръчва музиката, какво толкова прави жена, че върти домакинството и гледа децата? Оттам пък постиженията в работата се услаждат и чувството за личен успех и развитие е доста по-удовлетворяващо от честия случай на уморения и недоволен мъж прибиращ се с думите, ти цял ден какво свърши? За съжаление, все още натоварването на жените е доста диспропорционално, и въпреки че те не просто поемат по-голяма тежест от мъжа работейки, но и домакинството не може да си позволи да се издържа без техния доход. За сметка на това, домакинските задължения не винаги са разделени между двамата. Затова и балансът на жената става толкова сложен. Много рядко на мъжа му се налага да мисли как ще съвмести работата с бащинството. Ако трябва компромис, обикновено се очаква жената да го направи.

Никога не се е налагало някой да върши нещо по чужди убеждения, не по собствени.
Повечето ми приятелки си оставиха топ позициите и излязоха в тригодишно майчинство с огромен кеф. После си се върнаха на позициите и си направиха кариерата.
От друга стара пък, имам приятелки, които се чудят как да ме вместят в графика си, създават една симулантност на заетост, която е една единствена на света и няма друга. Само те работят, само те пари печелят и им трябва леко чукване в рамото, че да дойдат на себе си.

А иначе някой беше питал, какво печелят жените от кариерното развитие - еми, свобода. И избор. Няма, съпругът ми се оказа пълен идиот, ама не мога да го напусна, защото оставам без покрив. Няма, искам да си купя тая чанта, ама трябва мъжО да одобри. Няма, не намирам подходящ кандидат, ама сама не мога да се справя, та ще избера онзи, та да има кой. За мен няма нищо по-ценно от независимостта. Не само, че тя не те оставя сам, а напротив, дава ти възможост спокойно и правилно да подбереш кой да те придружава. За мен всичко това е незаменимо.

Според мен балансът зависи от дефинициите ни за щастие, както и конкретно от тези за "семейство" и "кариера".
Едва когато стане ясно кой какво има предвид под "баланс", можем да говорим за това как да го постигем най-добре, най-бързо, най-ефективно, най-дългосрочно и т.н.

За мен лично семейството не се дефинира от дете/деца. Т.е. двама души могат да са семейство както без деца, така и след като последните вече са поели по пътя си, разбира се и в периода на отглеждане на деца. В моята глава семейството са двамата възрастни, които решават или не да имат деца или не, а децата едва в последствие се превръщат в част от семейството. С други думи, въпросният баланс не включва непременно наличие на деца, а на дълго останала заедно и щастлива двойка. Също според мен, бих разглеждала хора като семейство, ако са поне от 3-5 години заедно, а не са гаджета, които живеят заедно от 6 месеца. Брака не го считам за критерий за семейство, понеже е споменат в заглавието.

Имам немалко (даже май повечето) примери около мен, които не са женени, нямат и намерение, при някои връзките продължават над 15 години, просто подписът не им е важен. Нямат и деца. Някои активно не желаят да имат такива, други според мен чакат да няма вече накъде и тогава ще направят едно (така си мисля, не задавам подобни въпроси), но в живота им в момента нищо не им липсва. Част от тях стартират кариери, отново по моята дефиниция, преквалифицираха се и се развиват добре.

За мен разковничето е в това да гледат в една посока и да имат еднакви очаквания от живота или очакванията да се уеднаквят с времето. На 20 никой от нас дори не си е задавал въпроса за деца, на по-късен етап считам, че всички си го задават и намират решения за себе си (дали да, дали не, дали на по-късен етап). Ако обаче един дава зор за деца още на 25, а другият иска да чака до 35 или изобщо не иска да има, то рано или късно това ще доведе до недоволство и търкания в двойката. Така че за мен поне, истината е в сходното мнение по важни въпроси.

Не знам дали е свързано с пола, но и аз съм склонна да мисля, че "кариера" бива наричано това, на което други му викаме "работа". Всъщност аз не знам какво точно е кариера, срещала съм докарани до абсурд твърдения като "в България не може да се говори за кариера", та ето още една причина да си предпочитам простото и ясно "работа". Лично за мен достигането до "висока и отговорна" позиция, било ръководна или по друг начин открояваща се (вкл. в чужбина към международни организации и пр.) не спада към целите и мераците, както не спадат и научните постижения, затова и нямам такива (допълвам: сега видях как съм го написала - разбира се, че ако спадаше към целите, пак нямаше да има гаранция, че щях да имам постижения наистина, нямах предвид "толкова съм добра, че не съм решила, не съм успяла" ). Мисля обаче, че имам квалифицирана работа, на която много държа и съм добра в нея; не съм чула някой да смята за себе си, че не е добър, де.
По въпроса за баланса - индивидуално за всяка двойка според приемливото за всеки, а при наличие на деца и според ресурсите - възможност на единия или желателно двамата за работа от къщи или при гъвкаво работно време, баби, пари за бавачки... При нас за щастие е налице първото, и за двамата. Понеже баби нямаме. А лично време е задължително човек да си намира.

Лъвице, идиотът не се събужда някоя сутрин като такъв, такъв си е по презумпция.
Ако нямаш капацитет на подбор - с пари и без пари е все тая.

Парите са един ресурс, който отваря много възможности. Разбира се, че не са единственият ресурс. Но са ключов. Капацитетът се развива, а опитът е фактор за това. Опитът с повече възможности и избор е различен от този, с ограничен избор и без възможности. Простичко казано - нещата са навързани. Ако приемем, че тази без възможности може да избере свестният провайдър, който ще я третира като равна и ще оценява и нейния принос, възниква логичният въпрос - има ли по един такъв за всички такива кандидатки без възможности? Или за някоя ще остане идиотът, видим отдалеч или не, просто защото толкова може да си позволи? И тогава не просто няма да има избор, но няма и да има възможност да промени ситуация.

Напълно съм съгласна с Лъвица по въпоса за независимостта.
Дано да успея да го вкарам в главата на дъщеря ми един ден. Не държа да е успяла кариерно, но искам да е наясно с концепцията за независимостта и възможностите да си я осигури.
Говоря за финансовата зависимост, разбира се, пълна самостоятелност и независимост от всички около нас не може да се постигне и не бива да е цел.

За да има финансова незвисимост се започва от психологическата.

А, баш. Вие гледайте да отгледате емоционално и психически стабилни, пък финансите ще ги натъкмят.

Кариера и работа не са баш синоними. В "кариера" включваш едно удовлетворение, което не задължително присъства в "работа". Точно това увлича, постижението, нещо като игра, съревнование. Това го няма вкъщи до печката. На един работохолик трудно ще му обясниш удовлетворението на някого си, че си му създала, видиш ли, домашен уют. Но за да идеш на фризьор, да му искаш пари на него, тоя с уюта, а той да ти дава двайсетачка и да гледа лошо.

Права е Лъвица, свободата е безценна. Сама си решаваш, защото можеш, не чакаш на някого си да ти спуска благата като благодеяние.

Не е много лесен този баланс, когато си фокусиран върху едното, другото отива на заден план.

Много интересна тема и коментари.  На такъв етап в живота съм, че това живо ме вълнува. Иман дъщеря на 4 месеца и съм майчинство.  От сега мисля ще се връщам ли на старата работа,  нова ли да търся, как ще съвместявам всичко. И ми е напрегнато.  Защото искам да съм перфектна във всичко, което знам, е пълна глупост ама характер....от малка съм такава. Искам да се издигна в кариерата,  да родя още поне 2 деца, да имам добри отношения с мъжа ми и ако може и да съм добра домакиня, която готви, чисти, пере. 😅🤣🤣 Разбира се, още нямам точна концепция как ще стане, но правя планове в главата си всеки ден. Та ще видим 🤣

За мен разликата между работата и кариерата е като живеенето под наем и собственото жилище. Работата е просто за да изкараш едни пари - днес там, утре другаде, днес толкова, утре не толкова. А кариерата значи една работа да я развиваш, градиш, надграждаш, просперираш в нея. Това е твоето нещо, в което инвестираш и то ти се отплаща с все повече.

Никол, перфектни хора няма. Всяко нещо е за сметка на друго. Ако искаш да си перфектна, си подреди правилно приоритетите. Прецени в кое колко искаш и можеш да вложиш, за да остане достатъчно и за останалите неща. Бъди търпелива и приеми, че някои неща ще трябва да поотложиш. Ако си подредиш правилно нещата, можеш да вземеш от всичко. Не максималното, но много. Това е перфектният вариант да имаш "всичко".