Балансът между кариера и брак

Много лесно - включи мъжа си в семейството.

За мен най-важно е здравето и спокойствието. На работа вече има доста починали колеги, имаме и такъв, който се самоуби, защото не издържа на напрежението. Колежки, които направиха всичко възможно за по-висока и заплатена длъжност също малко или много си съсипаха здравето и нервите, не са по-щастливи с по-голяма заплата и длъжност. Може да са има ли други очаквания и нагласи.
Съпруга ми е отдаден и обича работата си. Доста вечери е отсъствал, но ние с него сме се разбрали. Когато не е ангажиран допълнително сме заедно и той е отдаден на семейството си.

А колко хора в Бг имат такава кариера?
Защото повечето са наемници, но аз в първият пост, просто така се изказах и повечето се хванахте за тая " Кариера "
Според вас ,докторите правят ли кариера?
Не, работят хората неуморно и непрестанно.
Е, някои стават и доценти и професофи,  но са единици.

Аз затова предпочитам думата "професия". Примерно аз се развивам в професията си, ходя на обучения,.чета нови изследвания и методи и тн., но няма как да отида "нагоре" по някаква стълбица, защото естеството не е такова. Да, мога да открия частна практика и сама да съм си шеф, ама не е точно това, което може би се разбира под "кариера"

При лекарите не мисля, че е по-различно от други професии - някои правят кариера, други не. И там като в други професии има некадърници и невероятни професионалисти. Това не променя факта, че дори лекарите без “кариера” работят много, на смени и като цяло в много случаи тежък и натоварващ труд.

Но това, че някой работи много часове седмично не значи, че има кариера. Има хора работят по 10-12 часа на ден седмично, 6 дена седмично, нискоквалифициран труд за малко пари. Това не е кариера. Може човек да работи 60 часа седмично (примерно) за много пари… или за малко пари.

Кариера няма как да правят много хора според моите разбирания, защото кариера за мен означава да си по-добър от останалите, не само по твое мнение, но и по мнение на околните, да имаш ясна прогресия в заплата, отговорности, позиции, евентуално фирми (откъм реноме). По дефиниция няма как по-добрите и оувъръчийвърите да са мнозинство.

Нито е нужно всеки да има кариера, нито на всеки му е в капацитета, нито пък всеки иска. Кой каквото и да ми говори, масово хората ако ги болеше колкото ги мързеше - да са умрели. А с мързел кариера не се прави обикновено.

И за финал да кажа, че и в България човек може да има кариера. Все пак не е честно да се сравнява кариера в САЩ с такава в България, защото възможностите са различни. Но в рамките на възможното в България, да, кариера определено е възможна. Някои сфери са недоразвити и липсващи, но в тези, които съществуват - защо не?

Естествено, че лекар е като всяка друга професия.
Кариера какво е, писах вече, че не знам.

Как ще е като всяка друга професия лекар. Майка ми е лекар и работи по 100 часа на седмица сигурно. И постоянно напрежение. Изобщо не може да се сравни с някакви офис длъжности тип - счетоводител в  Кока Кола.

Никога в живота си не съм използвала думата "кариера". Точно защото е изплъзващо се понятие, за мен - и не съвсем съдържателно. Аз нямам кариера по горната и по никоя елементаризирана дефиниция - наемна работна ръка съм, нямам фирми, нямам и "ясна прогресия в заплащането" - такава е сферата, че не блести с висока доходност. В същото време съм в топ 5 в своята област в България, обичам това, което правя, не е свързано с морални компромиси, знае се, че съм изключително добра. Практикувам го от 28 години, родих на 14-ата от тях. Спокойно си нагласих нещата да остана вкъщи две години, да не пипна нищо през тях, да си изгледам детето. По чуденето на Лъвица има ли незаменими хора - няма, просто понякога не е достатъчен един заместник. Заместваха ме четирима - двама щатни и двама стажанти на хонорар, процесът си продължи гладко.  
Освен това наличието на семейство и намаляващата с възрастта енергия е известна пречка да "чукаш частно". Работата по външни проекти не е само пари, а и професионално разнообразие и удовлетворение. Но трудно ги намествам вече.
Беше ми ясно, че не е практично да имам повече деца в тоя сетинг, не само защото бременността (работих до деня преди термин, родих седмица по-късно) и раждането бяха тежки. Иначе сме добре. Но както казах, не го оценявам като "кариера". Семейството си също не оценявам като "успех", просто като конфигурация, в която хората се обичат, имат си доверие и се държат добре един с друг.
Баланс - не, и двамата работим твърде много. Детето също учи твърде много (аз му казвам да учи по-малко) Но какво да се прави, такива родители са му се паднали, такъв пример му дават...

Ами никой никого не е карал на сила да става лекар. Никога не съм разбирала защо някой ще очаква да го жаля за собствения му избор на професия понеже работел много или му били малко парите. Да, различна професия е, но и в офис може да е изключително напрегнато. Е, не умират обикновено хора, но има достатъчно офисни професии, в които се работи доста повече часове отколкото стандартните лекарски смени.

Параход, разбира се, според мен да си известен и уважаван специалист (примерно) в определена област също е признак на успешно кариерно развитие. Аз понеже не съм на свободна практика и си обяснявам от моята си гледна точка, но в никакъв случай съм нямала предвид, че това е единствената валидна дефиниция.

Целта не е хвалба, а просто да кажа, че има и други варианти - хората са с различни цели, психика и темперамент и общоприетата йерархична стълбица шеф-по-малък шеф-проджект мениджър/тийм лидер-изпълнител не е за всеки, а не е за и всяка дейност.
Моите впечатления са, че под "кариера" в обществото най-често се разбира изкачване на стъпала в йерархия. Но далеч не всички професии са вертикално организирани, и слава богу.

Що се отнася до лекарите, там (по външни впечатления) има доста ригидни йерархии. И въпреки това някои от най-добрите специалисти са извън тях.

Не съм го разбрала изобщо като излишна хвалба. Разбирането е такова, защото повечето сме назначени в разни фирми

Ами не се чудя, ама все някак ме интерпртират странно Незаменими хора няма, просто някои са по-лесно сменяеми от други, и липсата им ще се усети повече. Ето, теб са те заместили 4 човека, друг ще го замести 1, без трети даже ще минат ей така.

Иначе, и аз съм на мнението на Карма, че твоето си е кариера - да си топ 5 специалист говори много. А кой какви варианти търси и харесва, дори не разбирам защо стана тема на разговор - темата беше, как се съвместява кариерата (айде, работата) с личния живот и дали успешната такава не влияе негативно на него. Всеки си дава неговия пример, съответно.

Така де, просто работа е. Все си говорим вкъщи, че трябва да е по-малко. И накрая пак те бута да направиш това, това и това, и само си говорим
Ама айде, поне детето изгледахме, да е живо и здраво. Не мога обаче да се поставя на мястото на хора с повече деца. Познавам и такива с "кариера" и 4-5. Еми... това е непосилно за мен, дори не мога да го осмисля.

Но все пак искам да подчертая, че дилемата от заглавието в 99% от случаите се свежда до женски проблем. Пътя до равенството още не сме го извървели и до половината.


Лъвица, аз много харесвам постовете ти по принцип, макар че рядко се засичаме в едни и същи подфоруми и теми.

За да постигаш добър баланс "работа - семейство", трябва ти самият да си щастлив и в двете направления и да искаш да си достатъчно добър и на двете места. Ако гониш кариера, израстване в работата, работни постижения и т.н. и виждаш, че има резултат, но същевременно семейството ти не ти е приоритет или не се чувстваш добре в този план (живееш в нещастен брак, не си доволен от семейния живот), балансът ще страда, защото ще намираш "утеха" там, където те бива. И обратното е валидно - добра домакиня си, гледаш си семейството, всички са щастливи, но в работен план нещата са зле, не се справяш (дали защото не те бива в това, или имаш лош късмет), тогава балансът пак страда.
Ако си достатъчно добър в едното направление, но имаш подкрепа, мотивация или просто се чувстваш спокоен и добре и в другото направление, ще съумееш с желание да работиш в посока подобряване на "резултатите" в "по-слабото" за теб направление. Щастието може да те накара да вършиш чудеса 😃
И да, хората са различни - по интелигентност и способности, но какъвто и човек да си (по-умен или по-посредствен), може да балансираш нещата така, че да те удовлетворява този баланс.

Напрежението в работата си е лична работа. Как да не седна да се оправдавам пред хората с професията, която сама съм си избрала. Кому е нужно да сравняваме офис служител с лекар? Нима само лекарите бърнаутват.