Балансът между кариера и брак

Ами ето, виждаш ли. Аз с дефиницията ти на успех не съм съгласна, как да съм съгласна с тезата ти.

Такива неща като “да шефстваш на някого” са супер ниска летва и не дефинират кариерата според мен. А защо трябва конкретно “в родната страна” сульо и пульо да те знаят, при положение, че аз мога да посоча хиляда супер успешни в сферите си хора, за които няма да си чувал,но всички в техния бранш ще са... Ако отидеш в биг брадър и те разпознават на улицата, успешен ли си в кариерата? И каква ти е кариерата изобщо?

Че винаги ще има някой постигнал повече, няма какво да се спори. Ама то това важи за всички сфери от живота.

От вашите приказки излиза, че човек, който ходи на работа по принцип има по презумпция посредствен брак и отношения в семейството, защото не си влага цялата енергия в семейството. Звучи ми като оправдание на мързелива домакиня защо да не ходи на работа.

Нали това, всъщност е баланса, да си удовлетворен от работата, която вършиш и да имаш и семейство, което да съумееш да запазиш.

И според мен. За кариерата е субективно, а за семейството или личния живот не знам как оценявате, при положение, че не сте им в къщите и спалните на тея хора да ги знаете какви отношения имат.

Но аз твърдо вярвам, че човек може да има успешна кариера и успешен личен живот (според моите си разбирания и за двете). Разбира се, хората, които нямат нито едното от двете са много повече. Не е “или, или” ситуацията хич, иначе едното щеше да ни е гарантирано.

Той животът те отвежда към едното или другото. Не че много съм искала, ама така са се развили нещата. Не можем да имаме всичко, трябва да се радваме на това, което имаме.

На мен кариерата никога ни ми е била приоритет пред личния живот, но пък обичам да работя и да се развивам, едва ли бих издържала да стоя без работа. На висока и отговорна позиция съм. Минусът е, че без мен не става - тоест, не мога две години да изчезна, и после да се върна, все едно не е било. Плюсът е, че разполагам с времето си както реша и когато работата ми е свършена, имам пълна свобода. Която използвам не за още работа, а за себе си и половинката. Така съм си организирала нещата, че да черпя максимално от всичко. Има моменти, в които ще ми е по-трудно, но пък други ще са ми улеснени. Всяко нещо си има цена.

Разбира се, възможностите при различните хора и различните кариери са различни. Абсолютният баланс не е еднакъв. Добре е освен него, да се намери партньор, който е удовлетворен от ситуацията и не я чувства като огромен компромис. Това важи не само за кариерата на жената - ето аз например многократно съм казвала, че не бих се хванала с тип моряк, който ще отсъства с месеци. Но други жени нямат проблем с такъв график и си живеят в такива връзки.

Всеки човек е заменим. Не съм чула някоя фирма да затвори, специално след като някой служител е напуснал.

Балансът може да се случи, защото двете неща - кариера и брак, и децата - не се развиват едновременно.

Пример: В началото си на ниска позиция в работата, тогава можеш да си създадеш децата. Като се поотгледат и нямат вече нужда от толкова грижи, пък си подбутваш повечко кариерата.
Или първо градиш кариера, после малко се кротваш и си поотглеждаш децата.
Партньорът - и той така, само дето ще напредва по-бързо в тези моменти, защото все някой ще трябва да стои с децата, когато са малки и / или болни.

Не виждам начин да работиш 80 часа седмично и същевременно да кърмиш и повиваш, и въобще да си добра майка / добър баща и да участваш активно в едно любящо и здраво семейство. Ако кариерата предполага неимоверен до обезсилване труд, не ми я фали. Трябва да има умереност, крайностите не водят до нищо хубаво.

На етапи е, поне при мен. Имала съм периоди, в които съм била по-отдадена на семейството и не съм имала някакви кариерни амбиции. Сега например съм на етап кариера и признавам, че някак съм загърбила личния живот. Явно аз съм от тези, които не умеят да намерят баланса. Но пък от друга страна, сега се замислям, че ми е ОК с това положение. А щом ме удовлетворява, значи нямам проблем...

Или единия прави кариера или бизнес както в моя случай, другия се занимава с децата. И след това втория си избира работа/ кариера която да позволява повече време за децата. Няма как едновременно и двамата да гонят кариери и едновременно да гледат семейството. Забелязвам, че при много двойки е така, обикновено мъжът работи много и осигурява почти изцяло финансите, жената набляга повече на дом и семейство.
На нас ни се получи сравнително добре, жена ми също успя да постигне нещо съществено в кариерно отношение, но ни струваше наистина много. Сега вече обмислям промени в дейността ми, при които няма да се бачка толкова много и да има повече време за семейството, обаче пропуснатото време, в което децата бяха съвсем малки няма да се върне.

Много зависи за каква точно позиция говорим. Колкото по-малко хора над теб, толкова по-сложно става. Но дори да може да се замени такъв кадър, тогава позицията се затваря и отново, връщане може да няма.

Незаменими хора няма, нито в професионален  нито в личен план. Хубаво е, да не забравяме, че сме и смъртни.

Не знам защо коментарът ми се чете, всякаш има незаменими хора. Напротив, казвам, че работата, която върша, е незаменима - тоест, няма как позицията да остане без човек, ако отсъствам 2 години. В същото време, много от нещата, които върша, са понятни само на мен - тоест, ще трябва да намеря и обуча някого, който да ги върши, ако искам да отсъствам повече (което няма как да стане бързо), или да организирам нещата така, че да мога да ги движа с минимална намеса. За мен това са минуси, защото знам, че не мога просто спокойно да оставя нещата да се случват и без мен. Но пък извън това имам свободата да разполагам с времето си по своя преценка, което често ми дава много повече свободно време, отколкото ако трябваше да отговарям пред други хора. Така че, освен в случаите, когато ми се налага глобално отсъствие, всъщност имам по-голяма свобода.

Напоследък жените много обичат да говорят за "кариера" докато мъжете отдавна го наричат "работа". В днешно време жените отиват в крайности заради желанието си да се доказват. И забелязвам, че без да осъзнават, за тях приоритет става да са признати в своя колектив, да са натоварени с отговорности и да работят много часове и въпреки умората, те чувстват някакво удовлетворение, че са постигнали нещо. А истината е, че обикновено на работа на никого не му пука за теб, за твоето семейство/дете, нито за свободното ти време.  Няма незаменими хора, а дори напротив, в днешно време голяма част от жените са толкова настървени да се доказват, че съм виждала такива, които са готови да работят за смешно малко пари за да направят впечатление във фирмата и да се издигнат на по-висока позиция или да напишат в CV-то си, че са работили еди къде си. Докато, ако мислим в насока как да печелим добри пари без да работим като волове без почивка, и да имаме достатъчно време за семейството и децата си, нещата могат да придобият съвсем нов поглед.

Според мен, съвместяването на семейството с работата е напълно възможно стига да подредим приоритетите си правилно. А когато ги подредим, ние намираме начин да постигнем баланс. Например, на мен приоритет ми е да разполагам с време за децата и за себе си(спорт, пазаруване и т.н.). Също да имам възможност да оставам с тях у дома, когато са болни. И не на последно място, да имам прилични доходи. И гледам да вървя в тази посока. А "кариера" в стил да работим много часове и да отсъстваме много от вкъщи, за мен би била пълен кошмар и би ме направила нещастна. Както скоро прочетох в резюмето на една книга в книжарницата "как да работим умно, а не много".

Имам неприятното усещане, че темата се ползва за подскачане срещу кариерата като някакво неимоверно зло, а не е това идеята. Личният живот също може в един момент да се окаже, как да кажа, на загуба, да не дава Господ - половинката или децата болни или покойници, но никой (засега) не е казал да не се женим и раждаме, защото можело да надживеем човека до нас или децата си.

Кариерата не е да ходиш с лъскави дрешки, на токчета и дрънкаш високопарни глупости по телефона. Около мен такива кариеристки/кариеристи (без токчета ) има бол. Децата им ги гледат топ бавачки, мъже/жени нямат. НО проблема не е в липсата на партньор, а това какво всъщност ти е донесла една топ кариера и сума ти компромиси в личен план - нищо. Само скъпите дрехи на гърба им и благините собственост на фирмата като кола и подобни. Реално нямат никакви активи и в момента, в който загубят тази работа, живота рухва като кула от карти. За мен кариерата е така умно и находчиво да си влагал парите си докато си "продал" времето и мозъка си, че дори и на пауза, да имаш възможности. А без да си на паузадобри странични доходи и възможности. Работи се умно, разбира се, за да работиш умно, преди семейството и децата трябва да си положил основите. Да съумееш да свържеш живота си с човек, с който да гледате в една посока и мислите сходно. През 3тата година на първото дете, успях да остана на добра позиция, защото имах 100% подкрепа на мъжа ми. Той пое всички болести и отсъствия на детето докато "се докажа" на новото място. Преди това на ново място беше той и аз бях на линия вкъщи. Но тези позиции ни помогнаха да постигнем към момента една независимост, която обясняснявах по-рано. Работата в екип у дома е също много важна за успеха.