Балансът между кариера и брак

  • 47 270
  • 1 978
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 7 349
Съдейки по познати такива случаи и говорейки по-скоро за работа на висока позиция и доста добри доходи - човек да се чувства щастлив, удовлетворен, да намира смисъл и призвание в работата си и да успява да върши качествено много неща едновременно. Партньорът да бъде разбран и подкрепящ, но и готов да пренебрегне на моменти своите желания и потребности.
Според мен много рядко се постига добър баланс (все нещо взема превес, а другото остава на заден план), особено пък с нашите разбирания и манталитет. Работила съм с много региони и конкретно мога да дам за пример американците (поне тези, с които съм работила, може да не са всички такива) - те бяха буквално женени за работата си, за тях нямаше значение делник, празник, нормално работно време, извънработно време. Трябваше да се бачка постоянно, много, адски усилено, да се постигат нечовешки резултати на цената на всичко. Същевременно имаха семейства, малки деца, големи деца. И говорим и за жени, за мъжете е ясно. Не знам как успяваха, явно имаха доста разбрани партньори.

# 31
  • Мнения: 17 851
Малко ми е странно това противопоставяне. Можеш ли да си представиш в коя кал щеше да си, ако поне 5-6 поколения назад в рода ти не гонеха кариера и добра плата, за да се избутат нагоре/изучат децата?
Даже, ако трябва да съм честна, тези въздишки на вече подковани и успели хора ми бият на прекалено лигавене. Много е лесно да философстваш за 'истинските' неща в живота от това положение.

# 32
  • Мнения: 247
Аз нямам брак. В една от дългогодишните ми връзки нещата така куцаха, че се утешавах с работа, ама яко работа по над 16 часа понякога, бях се издигнала бая по това време, обаче психичното ми здраве си беше отишло.
След като създадох семейство ( дългогодишни отношения с друг човек , нямаме брак ) , гледам да обръщам повече внимание вкъщи , не запълвам всяка секунда с работа, не се и издигам чак толкова де, но пък се чувствам добре.
 Така че явно при мен са двете крайности , балансът ми куца.

# 33
  • Мнения: 1 545
Баланса зависи от професията. Имането / нямането на семейство също. Включително вероятността за изневяра. Отворете някой англоезичен сайт и може да видите статистики на база професия.

# 34
  • Мнения: 8 394
И кои са тези професии?

# 35
  • Мнения: 47 352
Може да има баланс м/у кариера и семейство. Както може да няма ни кариера, ни семейство.

Вярвам, защото съм го виждала на живо при близки двойки. Тези, чиято професия изискваше отсъствия, когато създадоха семейства, минаха на други позиции (пак достатъчно добри) и продължиха в тази посока.
А балансът е важен не само, за да бъдат част от семействата си, но и да съхранят здравето си.

П.П. С мъжа ми не сме от кариеристите.

# 36
  • Мнения: X
Това е много интересна тема. Трябва да си пасват хората и да имат сходни разбирания за нещата и живота.

Кариера обаче е нещо различно от работа - това, че някой не е безработен не означава, че има кариера. В големи фирми, в определени браншове или на определени позиции просто се работи много. Познавам много успешни хора с ангажираща кариера, някои са разведени, други в брак, кой колко е щастлив аз няма как да знам.

За себе си целта ми беше още от едно време да се докарам до определена длъжност и заплата, с цел ако желая на някакъв етап да работя на 50% все пак да имам прилични доходи. Също като човек, който знае какво е да работиш по над 100 часа на седмица години наред, не исках това да е така до безкрайност. Много научих от тоя гърч, създадох много контакти и си отворих много врати. Но искам да си поживея и да имам време за близките, приятелите, семейството, любимия. Освен по финансови причини не бих се върнала към такава работна седмица.

При половинката ситуацията е идентична. Общо взето с времето и двамата започнахме да изкарваме много повече и да работим много по-малко. Харесва ми така.

# 37
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 998
Въпросът е какво ни прави щастливи. Лично аз предпочитам да имам от всичко, в умерени количества. С ММ сме на една вълна в това отношение и се подкрепяме за развитие в съответните си кариери, което ни сближава. Но е важно да има и време за почивка и за хубави моменти със семейството.
Към което и от двете да е превесът, партньорите трябва да са на една вълна или да се допълват подходящо.

# 38
  • Мнения: 4 327
Разковничето е на първо място да запазиш себе си в добро психическо и физическо състояние. Само така може да си полезен и за околните.
С годините осъзнаваш, че нито кариерата, нито бракът, нито семейството, ще са балансирани, ако ти не си добре и този баланс е с цената на някакви неимоверни усилия.
Така че колкото и егоистично да звучи, първо собственото щастие и удовлетвореност, после всичко останало ще си дойде на мястото.

# 39
  • София
  • Мнения: 1 848
Сетих се за тая тема, над която можем да побъбрим.
В последните години,забелязвам все по- успешни хора, доказали се в професионален план, а в житейски сякаш издишат.
Разведени, самотни, неудовлетворени, но безспорни специалисти в областта си.
Къде е разковничето и баланса, който трябва да поддържаме, за да имаме всичко?

Няма такова нещо като истински баланс между двете. Обяснявам /и говоря за всички, не само за жените, а и за мъжете/: идеята, че един човек може да бъде много успешен в две коренно различни поприща е утопия. За да си много успешен в нещо, трябва да вложиш време, труд/старание, концентрация и какво ли не. Но тъй като си само един човек няма как да вложиш тези ресурси на две места по едно и също време /а ако отлагаш дълго, в един момент вече нямаш шанс да успееш и в двете/ - или ще са в кариерата, или в личния живот. Можеш да имаш някаква средна хубост и в работата, и в личния живот /т.е. нещо по-добро от пълен провал, но далеч от максимума, към който повечето се стремят/, а можеш и да решиш, че успехите ти ще се ограничат до дадени цели и когато ги постигнеш, минаваш към другата кауза, докато успехите се поддържат с минимални усилия, ако е необходимо - зависи какво си избрал . Но повечето в стила на Уолстрийт са алчни, искат още и още кариерни успехи, след първото стъпало идва второ, после трето, четвърто, пето и т.н. А докато катериш стъпалата в работата, ти продължаваш да не правиш нищо за личния си живот, защото си фокусиран върху работата. Освен ако не решиш да си намериш жена/мъж и да си живеете в някоя стаичка на офиса, за да можеш да обръщаш внимание и на интимния живот, когато работата е по-малко. Майтапя се - това не го препоръчвам на никого! Моля ви, не правете това на работното си място! Работата си е работа, семейството - семейство!

# 40
  • Мнения: X
Тоест, според теб всеки кариерно успешен човек със сигурност е неудовлетворен от личния си живот? Не го вярвам това.

Успешната кариера всеки я дефинира различно също, това не трябва да се забравя.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 848
Според мен няма как да си ненадминат в кариерата си и успешен в брака. Можеш да имаш някаква работа, която ти харесва, да вземаш заплата, която да ти стига и да имаш жена/мъж, какъвто искаш /приемаме, че ще останете заедно и няма да се разделите по някое време, иначе не го броя за успех в личния живот/. Но ако искаш да си някъде високо в йерархията и да постигнеш запомнящи се неща /разбирай: нещо повече от офис служители или обикновени работници-пчелички, т.е. да шефстваш на някого дори да не си собственик на фирмата и името ти да се знае поне в родната ти страна, за да не ставам твърде придирчив/ и да имаш брак мечта /бонус, ако ще имаш и деца/, тогава едното пречи на другото. Така както двете половини на лицето ни не са еднакви, но на пръв поглед ни изглеждат такива - и там приликата ще е измамна, но ще си постигнал повече в едното, отколкото в другото поприще!

Права си, че сами решаваме кое е успех, но знаем и, че хората са си  алчни - винаги искаме най-доброто, винаги ни е нужно още нещо. Все едно дали говорим за партньор в живота или работа. Скромните хора съществуват, но са толкова малко, че не виждам смисъл да ги включвам - общата картина ще бъде такава, че повечето хора няма да успеят еднакво и в двете сфери. А да вярваш, че точно ти си от ония, дето ще успеят е добро пожелателно мислене, но на този етап си остава такова - пожелателно мислене!

# 42
  • Мнения: 6 640
Аз смятам, че това е една от малкото черно-бели ситуации в живота, когато е "или-или". Според мен едното винаги е за сметка на другото, а тези, които считат, че имат всичко, просто се задоволяват с по-малко.

# 43
  • Мнения: 3 855
И двете понятия са разтегливи, но особено успешният брак. Успешен равно ли е на щастлив или означава, че сме отгледали деца и построили дом, без да се разведем и избием за 20-30 години?
 За мен балансът е в тайминга, никаква работа вкъщи и никакви деца/партньори на работа. Това, което може да се постигне така обаче е щастливо семейство и някакво израстване в професията, топ успехи и тук и там едва ли ще има.

# 44
  • Мнения: 8 093
Аз не съм сигурна, че моята професия спада към "кариера", но моята формула беше първо да завърша образованието си, да започна работа по специалността, да се утвърдя като специалист и чак след това да имам дете. Родих на 30г. Двете години майчинство не ми попречиха на реализацията. Дори успях да поставя условие първата година след майчинство, да се върна на 4ч. само, защото не исках да давам детето на ясла. Сега пак съм си на пълен ден /7ч., защото такова е изискването за професията, понеже се води психически натоварваща/ и пак имам време и за работа, и за дома, и за детето. Естествено споделените грижи за дома и детето с партньора също са ключови. Всичко е в баланса и да откриеш правилния човек, с който да градиш и да се подкрепяте.

Общи условия

Активация на акаунт