Раздяла след Коледа? ... или може би аз трябва да се променя?

Не става,Снежанка е продукт на матрицата. По-добре като елха да се облече.
Ама то като се замислиш и Коледа е продукт на матрицата. Той може би не празнува тоя консуматорски празник...

Коледа първоначално е била езически празник (тоест заместила е такъв). Да потърсят как са празнували езичниците и като тях...

Както и да са празнували, било е с предметни награди. Тука няма откъде такива.

Точно Коледа е езическият празник, а християнският е Рождество Христово.
Като елха е добра идея...

Той ще празнува зимното слънцестоене.

Е, тя вече е решила да се махне още от преди Коледа/Рождество/Зимно слънцестоене, ама пита дали да го зареже официално преди празника, или след.

Да го зарязва сега, че после предстоят още един куп християно- езически празници.

Поне да му каже, а не само да си тръгне… ама ако гаджето ми ме остави сама на Коледа, ще си намери багажа отвън и без тва…

^ той няма проблем с това, че няма да прекараме заедно Коледа (по-скоро майка му и моята майка са засегнати от това). Което само по себе си е показателно за несериозна връзка според мене...това да ти е безразлично дали ще си с любимия си.


Този коментар също ми направи впечатление.
Много е интересно понеже едновременно 1. никога няма нужда от мен, дори когато има трудности, но 2. обича да е сред много хора. Абе екстровертен си е. Тъкмо обесняваше на някакъв негов приятел, да дойдел на НГ на хижа със 150 човека щяло да бъде много яко (от които познаваме 2-3ма). Аз от друга страна предпочитам пък да съм си в малка компания, но с хора за които ми пука.

Още относно достатъчността. Снощи бяхме на вила, на РД на негов приятел, където аз познавах от преди това 2ма човека. Като цяло имаше около 20тина човека, само 4 др мацки, които си общуваха с другите, но и танцуваха с гаджетата си. Та на някакви такива събирания той никога не идва около мен, не танцува с мен (но танцува с другите) или т.н. Казва ми, че "през цялото друго време сме заедно искам да си видя приятелите", което ок - разбирам го, има си и той нуждите. Но как аджеба като се напиеш, не ти идва поне малко да се разтанцуваш с гаджето си, да го целунеш? Ако му кажа защо не дойде при мен цяла вечер, ми отвръща-  ами ти защо не дойде като искаше? Хмм може би защото така или иначе ме караш да се чувствам нежелана и дори досадна. (Тук направо звучи като ученическа драма, но в тези малки моменти е отношението...)

Пък и колкото и да са ми приятни другите хора, лесно се изтощавам в комуникацията с непознати (колкото и да съм стимулирана от алкохол:)) и се чувствам доста самотно в такива моменти. Може би това е вината ми но нз... Ако бяха мои приятели нямаше да се изтоща разбира се. Миналата му приятелка е била супер екстровертна, постоянно twerk-ваща и на него това явно му е било изгодно.... но не се напасваме сега.

В интерес на истината винаги съм искала екстровертен приятел, за да ме мотивира/вдъхновява относно социалните контакти. Тотално съм против и двойките, които отиват на парти и го прекарват през цялото време прегърнати (имам такива приятелки и е пълен ужас). Но някъде между пълната незаинтересованост и внимание от време на време сигурно е баланса.

Защо ги пишеш тези неща, като се чувстваш зле и въпреки това стоиш?
Ако имаш нужда да си излееш душата и да ги видиш на бял лист - давай смело.
Но звучи супер депресиращо. А още по-депресиращо е, че го търпиш и се чувстваш зле. В какво искаш да се убедиш?
Няма да го промениш.
Не можеш да промениш и себе си и отношението си към това, което ти харесва и искаш.
Всеки ден е пропилян. Всеки.
Няма взаимност. Няма любов. Дори общ интерес няма. Толкова е видно от твоите писания, че всеки се чуди, защо си още там?
И в какво се опитваш да убедиш себе си?

Не съм фен на приятеля ти от описанието (изчела съм цялата тема), но повярвай понякога е много трудно екстроверт да се съобразява с интро гадже.

Аз като екстроверт очаквам мм да може да се ориентира сам в компания от непознати и да си намира език. Аз го представям, запознавам ги, той ще успее да се оправи. Няма как иначе. Много пъти се е случвало да сме в подобна ситуация. Последният му рожден ден го направи на вила, с друг рожденик, с гости, които са им общи познати от преди години, ама не се виждат много. Беше адски весело. Аз повечето не ги познавах. Два дена хем си починах, че бяхме на вила, хем се забавлявах на макс. Няма как да дойда да му мрънкам, че не е танцувал с мен. Даже по едно време аз бях навън с другите, той не знам къде беше точно. Ако трябва да седя и да го пазя да не е самотен, по-добре да не ходим изобщо.

Сега си представи, че имате един ден дори и след години "бебчи" и тези купони се налага ти да ги пропускаш. Той ще стои ли вкъщи да го дундуркате  или ще иде да блести под прожектора? Сама си отговори, дори да не е на нас. Хората, за които приятелския кръг и купоните са много важни, не се променят заради партньора си. Мъж, който сега не е до теб и не се пръска от гордост, че си с него, после няма да стане такъв.

На този човек не му пука за теб, все му е тая с него ли си или не, даже по- скоро му пречиш и скоро може да те изпревари.
Честно, не знам защо си се помъкнала в тази селска идилия и си се натискала да сте заедно.
Той си е самодостатъчен, а ти май не знаеш как да бъдеш сама и да живееш свой собствен живот.

А ако имате дете и като плаче дали ще иска да го върнете в родилното,понеже е негативно настроено към живота,м?
Този е страшен инфантил. Аз не бих го търпяла. Да си вечно с розови очила е присъщо за ранна детска възраст. Голям човек да ми се хихика и да си чурулика постоянно ,без да приема,че партньорът му може да е по-зрял емоционално и да преживява трудни моменти - не,мерси.
Интересно как ти е казал " отивам на село,ако ме обичаш ще ме последваш".. ти защо не му каза "отивам в града,ако ме обичаш ще ме последваш" , да се усети, че така с условия не става, защото ако всеки дърпа към себе си,връзка няма.
В общи линии мнението ми е,че не сте на една вълна и двамата можете да сте щастливи по отделно.

В интерес на истината знам какво искам да правя в житейски план, професионален, имам си също така свои интереси и хобита. Но както май някой беше написал като съм във връзка малко се обезличавам. Аз знам как да бъда сама, даже това са ми казвали близки приятели, че когато съм сама изглеждам много по-добре. По-скоро не мога да намеря баланса като съм във връзка:))

Защо пиша всичко това - за да видя какви са и моите грешки, но и същевременно като прочета черно на бяло да си дам сметка дали всъщност всичко е само в главата ми. Да голяма част от проблемите ми в тази(и др връзки) са породени от моя неувереност. Той примерно ми е казвал много пъти че не иска да съм екстровертна, и предпочита спокойна приятлка... но може би проблема е в мене, че искам да постигна някакъв перфектен идеал, който сама си въобразявам, че би паснал на Х човек. Не знам дали ме разбрахте, но да не задълбочавам повече:))