Номинации за най-голяма муня (тема 5)

Не нищо ни няма затова първо написах някакви леки били и затова ни е и смешно ,че ако бяха други не ми се мисли какво можеше да стане .

Моя позната е фармацевт. Веднъж в аптеката влязла възрастна жена, която искала да купи лекарство за простата. Момичето, естествено, решило че бабата иска да го купи за мъжа си. След един-два въпроса обаче станало ясно, че бабата иска лекарството за себе си. Видяла тя рекламата, че след определена възраст простатата алармира, и решила да вземе мерки

Моето мунско изпълнение да споделя,нищо че беше в старата година.
Както си цъкам на тела реших,че е крайно време да си сменя паролата.И както ми беше много лесна реших сега по-сложна,по-завъртяна,че да затрудня максимално хакерите.Измислям я аз и отивам до wc-то и се връщам естествено със...забравена парола..Толкова скришна,че я скрих и от себе си. Божкей,като се започна едно припомняне и измисляне на пароли..и така 27 пъти!И тела взе да ме предупреждава да изчакам минута,пък 2,пък 4 мин. и накрая ми изписа,че ако още един път пробвам ще блокирам тела..за вечни времена. Тъй..вече е станало 23 ч,за беля сама вкъщи,не мога да се обадя на никого(без телефон),не мога да си навия алармата- на другия ден съм на работа...Чудничко!И какво ми идва на ум да започна да ровя за един будилник(който пазя от сантименталност)да го навивам него..ха ха сега като се сещам много ми е смешно.И по някое време в малките часове се сетих,че имам стар телефон.Изрових го и добре,че заработи без карта та навих и аларма.А на другият ден-без паниката вече ,порових в нета как се отблокира телефон ,но с изтриване на всички данни и връщане на първите настройки.Направих го,щото нямах жизненоважни неща в тела и не ми се ходеше на сервиз и да чакам дни да го оправят.Веднага си върнах старата лесна парола.И позабавлявах домашните,приятели и шефа ми даже с моите тегоби.Но получих освен смях и признание,че сама съм се справила.

Купих преди 3-4дни насипно 100гр.кимион/много ми е любима тази подправка 😋/ и забравих да я изсипя в бурканче...
Мм сега се прибра и още от вратата започна да души откъде му “вони”..сравненията ще ги спестя...И аз с него обикалям по стаите и душа...отваря всички прозорци и пак сумти..питам го на какво му мирише?!  🤨 ”..на гадно,на някаква подправка...”...тогава ми “светна” от къде е “аромата” 🤣

Имам отговорната задача да гледам малката ми племенница, докато брат ми се прибере.  Часове изминаха в игри и лудории. Накрая играем на криеница.
'' Лельо, ама тоя път се скрий по-хубаво''! - заръчва ми малкото диване.
И леля слуша и изпълнява. В бързината се мушнах в спалнята и се скрих зад един скрин. Клекнах и зачаках.
След малко вратата се отворя и чувам гласът на брат ми: ''Потърси я в кухнята, аз ще се преоблека и идвам.''
И муня вместо да излезе от скривалището си, седи зад скрина и се чуди, как да се измъкне без да постави брат си в неловко положение или да му предизвика инфаркт от уплаха.
Единственото, което измислих беше да подам главица и бодро да  извикам: '' Ку-ку!''
Слава богу, инфаркт не получи, но такъв скок направи, че и Стефка Костадинова би се впечатлила.

Майко мила Знам как се е чувствал клетият. И аз съм правила такива салта. В тийнейджърските си години най-редовно надувах музиката на слушалки. Танци-манци, като си мисля, че съм сама вкъщи, докато не се обърна и не видя баба си например да ме зяпа вторачено. Ееех, ако учителят ми по физическо можеше да ме види в тези моменти!

ММ онзи ден почти скочи в кошарата на бебето. Легнах с големия в детската да го приспивам, ММ влезе да се къпе. Но детето заспа бързо, преди мен, и аз се изнесох в спалнята. Имаме дрешник с фотоклетка, така че през нощта не светваме в спалнята, от там идва някаква светлина, а и бебето също спи. Излиза той от банята, облича се в дрешника, но отиде до кошарата за лосиона. При което на мен ми хрумна гениалната идея да скоча от леглото и да извикам Бау! 🤣 Не предполагах, че може да скача така, обаче на другия ден още ми беше сърдит.

Чудех се каква ще е първата ми простотия за годината. Е, чуденката не продължи дълго.
Имам  проблем и теч на кухненската мивка. Извикахме водопроводчик. Дойде човекът, сменя и притяга чаркове, ама нещо се закучи работата. Махна и сифона и пуска водата да изтича в една кофа. Вземам аз  пълната кофа и решавам да лисна  мръсната вода на двора. Нося я през цялата къща, а тя е без дръжка и е мега неудобно. Точно на входа се спънах, политнах и излях съдържанието й в… маратонките на майстора…
Изпрах ги след това и изпратих човекът да се прибере с чехлите на ММ…
Дет се вика, по вода да му върви Новата година на човечецът.

Брат ми е водопроводчик. Вчера половин ден си игра с някакви маркучи на парното. Как не съм знаела да му лисна една кофа в маратонките да му върви по вода!:joy:

Това изпълнение е за златния фонд! Дано не са ме чули и комшиите как се смея.

Четох, четох темата, смях се, за чуждите мунчовщини споделях, та мисля, че е време и моя подвиг от последните часове да споделя.

Живееше си Муня един сравнително безоблачен живот, докато не сецна кръст. Хапове, намествания, не минава и вчера хоп - при ортопед. Обяснява ми човекът, че трябва да ми направят ядрено-магнитен резонанс за точна диагноза. На мен, за добро или лошо, не са ми се налагали такива работи и хабер си нямам, че ЯМР може да се прави и на отделни части от тялото. Докторът не го спомена това, а аз не го и питах. То в амбулаторния лист си го пише, обаче го прибрах в чантата на моя Мунчо и той сутринта хукнал за работа с все документите ми вътре.
Та, звъня тази сутрин силна и вилна да записвам час за ЯМР. Момичето отсреща пита на коя част от тялото. Ха сега, де? Аз вярно не съм фиданка, ама то колко кръст да е, че и на части да го делят? Казвам от какво се опасява ортопедът, а отсреща пак ме питат - добре де, но на сакралната или каквато-там-беше област? Усети ме дамата, че не съм в час и слава богу, записа ме с уточнението да се обадя по-късно, когато вече съм наясно какъв ми е проблемът. Звъня на моя Мунчо да ми праща снимки на амбулаторния лист, обаче нали е Мунчо, нащракал ги едни, ум да ти зайде. Четох аз, реших че имам информацията и звъня пак в медицинския център. Обяснявам се, накрая отсреща ми казват: "Пратете ми тези снимки по Вайбър!"
Тръгнах да ги пращам и чак тогава забелязах, че докторът си е написал всичко, но няма кой да чете. Както и да е, нареди се всичко, но нямаше как да не се похваля с тъпотията си тук

Това трябва да го споделя просто 😂
Връщам се от работа и се преобличам, вадя цигарите и ги слагам някъде си, че дрехите отиват за пране. След час- два ми звъни съсед да му свърша услуга до едно магазинче на 5мин от мен. Търся си цигарите попътно да изпуша една, че не съм пушила от почивката на работа. Никъде не ги откривам и вземам другата кутия. Отивам, върша работа, връщам се, събличам се и вадя цигарите от якето и..... В дън земя потънаха и те. От 1ч обикалям къщата и ги издирвам, измежду всичко ми пада една ножица на крака и решавам да изпробвам номера с ножицата за намиране на неща. И знаетв ли какво се случи? Сега и ножицата не мога да открия, а съм сигурна че я сложих на масата 😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂
Ако някой прави скрита камера голяма комедия ще се получи ✌

Кажи този номер, имам 2 екстра ножички, а търся една голяма, ръкавиците на детето, два чифта пантофи и слушалки от седмици.

Оставя  се някъде отворена ножица и мислено или на глас се изрича да се върнат изчезналите неща..
Не действа бързо...на мен след 2-3мес.се появиха някои от загубените вещи 😉

Верно ли?! Е, това не го очаквах!
Аз си представях нещо по-просто - хвърляш ножицата (или друго) и се надяваш да падне при другите неща