Кога свършва младостта?

  • 25 780
  • 521
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 1 257
Ана, много си права!
Аз супер много се радвам, че съученическата ми компания още удържа фронта. Мъжете определено “остаряха” видимо - кг, кореми и тн, но още са с блясък в очите. А жените сме всичките “дивачки” - живеем на макс и активно и физически няма серизни промени.

Така сме с колегите от университета Simple Smile Докато следвахме, не бяхме на една вълна и не сме общували никак, преоткрихме се доста години след това, но си прекарваме екстра и се срещаме поне няколко пъти в годината, включително и за 8 декември.

# 181
  • Мнения: 6 546
По-добре фалшиво активни, отколкото реално застояли в дупката и чакащи някой друг да ги раздвижи.


Когато е фалшиво, на първо място си нечестен към себе си. За мен това е неприемливо. Иначе кой както иска да си живее и да се заблуждава.
А и това, че не е във вечна (изкуствена) еуфория, не означава непременно, че е в дупка. Има и други състояния между тези две крайности.

# 182
  • Мнения: 22 634
Откъде сте сигурни, че хората са фалшиви? Така ви изглежда на вас? Те си знаят само.

Последна редакция: вт, 13 дек 2022, 13:32 от B2022

# 183
  • Мнения: 6 546
Откъде сте сигурни, че хората са фалшиви? Така ви изглежда на вас? Те си знаят само.
Разбира се, че никога не можеш да бъдеш напълно сигурен, но все пак става дума за хора, които доста добре познавам.

# 184
  • Мнения: 22 634
Познава ли някой някого изобщо? Този израз го прочетох в една книга отдавна. Понякога дори не познаваме себе си. Камо ли другите.

# 185
  • Мнения: 3 373
По-добре фалшиво активни, отколкото реално застояли в дупката и чакащи някой друг да ги раздвижи.


Когато е фалшиво, на първо място си нечестен към себе си. За мен това е неприемливо. Иначе кой както иска да си живее и да се заблуждава.
А и това, че не е във вечна (изкуствена) еуфория, не означава непременно, че е в дупка. Има и други състояния между тези две крайности.

" Fake it till you make it " са казали хората.
Д-р Алфред Адлер през началото на миналия век измисля такава терапевтична техника, с която кара хората да си представят нещо и да се държат все едно е истина, за да излекуват дисфункционални състояния, сега май се нарича ролева игра. Има доказателства за тази техника като са правени изследвания на мозъка от учени, че се подобрява настроението, ако се усмихваш насила.
Не е нечестност към себе си и самозаблуда, а терапевтична практика, която се превръща в истина.

# 186
  • София
  • Мнения: 19 384
Аз пък познавам възрастни, ама наистина възрастни (60-70-80-годишни), които на по-млади години се грижеха за дом, деца, работа и какво ли не. Когато им отпаднаха тези задължения, тогава се отдадоха на активности, за които не са имали желание или време. И изобщо не е фалшиво.
Приятелка на сестра ми остана вдовица на 55, децата се отделиха със семействата си и тя, която беше домошарка преди това и не слизаше от колата,  се включи в няколко туристически групи, с които обикалят планини в различни държави. Започна активно да спортува. Свали много килограми. Откри нови хобита. И го прави с удоволствие, без да й пука какво би си помислил някой за нея.
А можеше да се прибира от работа у дома, да следи турски сериали и да чака дали през уикендите ще я помолят да гледа някое внуче или не, вегетирайки през останалото време и самоубеждавайки се, че вече е стара (тя не твърди, че е млада, но определено се подмлади и оживи).

# 187
  • Мнения: 63 245
Дами, бъркате младостта със зрелостта, която също може да бъде хубава. Като зряла и сочна ябълка. Но няма как да ме убедите, че веднъж прекрачили 35 си оставаме млади.

Моето мнение е същото, макар че вдигнах границата до 40. Simple Smile
Кой какво прави и как се чувства е съвсем друга тема. Някой може и на 80 да си мисли, че е млад, понеже е жизнен и активен.
А и след младостта не скачаме директно в старостта, има дълъг преход, през който е добре да сме активни и да поддържаме форма. Но това не означава, че сме млади.

Бронте, не изпадай в такова униние. Имаме съседско дете, което на 9 години остана кръгъл сирак... С помощта на роднини завърши училище и университет успешно, сега специализира неврология, има си приятелка, живее съвсем нормално и дори щастливо. Heart

# 188
  • Мнения: X
Когато загубиш родител някак се обръща светът. Надявах се на мен да ми се случи на по-късна възраст. Въпреки това не мисля, че младостта се определя от това дали са ти живи родителите. Ужасяващо е като се случи, но те винаги биха искали най-доброто за нас - животът ни да продължи.
Бронте, нашите родители също са преживели загубата на техните. Но са продължили, дали заради нас, дали заради тях самите. Не помня да са казали “няма да слагаме елха, защото сме тъжни, че баба ти почина” или “няма да ходим на почивка, защото страдаме за дядо ти”. Нямаме право да се предаваме, защото самите ни родители искат да сме добре.

Като знам баща ми какъв беше, до последно сред хора, купонджия цял живот, обожаваше около него все да има глъчка. Ми няма как да се затворя. Обичам го, липсва ми, но знам, че като ме гледа отгоре, се радва, че не съм се поболяла от мъка.

# 189
  • София
  • Мнения: 4 668
Откъде сте сигурни, че хората са фалшиви? Така ви изглежда на вас? Те си знаят само.
Има най-различни начини по които да разбереш и които си личи, че човек е фалшив (за момента).
Ако поставиш под въпрос някаква част от това, което прави и изведнъж смени благата усмивка със гняв и заядливост.
Може да е някаква дребна градивна критика, включително направена неумишлено, а с цел полза на човека.
Също може да говори някакви обективно противоречиви неща.

След като се изпусне с негативната емоция, на следващия път отново се пише "ни лук ял, ни лук мирисал" и отново "излъчва позитивизъм и блага усмивчица". Но вече е ясно, че е фейк.

# 190
  • Мнения: 3 373
Аз съм позитивен и щастлив човек, ама ако някой полунепознат ми отправя "градивни" критики и дребни забележчици и аз гледам на кръв и сополи. Това не променя факта, че съм щастлив човек, просто някои хора не ме кефят.

# 191
  • София
  • Мнения: 4 668
Моят случай е нищо общо с описаното.
Занимаваме се с общо занимание, изискващо доброто желание и умение на 2та. Аз съм с 15г стаж и про ниво. Правя една, единствена забележка, която цели да оправи фундаментален недъг на начинанието, който ми коства непрестанен дискомфорт.
След излятата злоба и безмислен нелогичен спор, след седмица грешката е оправена, следва подмилкване и подмазване с цел свалка към моя милост. Ама на мен "просто не ми се иска", отделно, че такива "его-демонстрации" ми действат като анти-афродизиак в добавка към и без това посредствения външен вид. И просто няма как да стане оттук нататък. Тоя човек е отписан за мен.

А аз съм се занимавал и с други занимания, в други школи, в едни други времена. И там изрично се ИЗИСКВАШЕ, да се споделят забележки с цел градивна критика, за да може ЗАЕДНО да се върви напред.
Ама в сегашните времена властва презумпцията "аз знам всичко", реално с точно 0ла, словом нула покритие. Така е модерно. Познай дали някой с време и стойност "не за губене" ще се занимава.

# 192
  • София
  • Мнения: 19 384
Някои хора не търпят критика, независимо от възрастта и обстоятелствата.

# 193
  • Мнения: 3 373
Танграта, не знаех, че става въпрос за професионалните среди. Спорът, липсата на толерантност към критиката и последващото "подмилкване" и сваляне не показват фалш. Просто някои хора са такива. Това показва, че са злобни, с ниско самочувствие, не достатъчно интелигентни (защото да не зачиташ обективни фактори като опит и умения при разговори от служебно естество показва това), но не фалшиви.

# 194
  • France
  • Мнения: 16 636
Тангра, в момента влизаш в спам. Не е това смисълът на темата.

Общи условия

Активация на акаунт