Кога свършва младостта?

Ето и аз това му обяснявам на ММ, ама явно просто няма желание

Докато сме на тема пътуване. Не знам, аз ли имам големи очаквания, ама направо се побърквам като чуя за пътуване с малки деца, изприщвам се
Започвам да мисля как и къде ще се храним, каката ми е голям каприз на тема храна. С голямо удоволствие ще я оставя гладна до стои, ама тя започва да става още по нервна и мрънкаща. Отделно, че спи на обяд и има нужда от този сън. Аз все гледам да не им разбутвам много режима.
Миналия месец ходихме на почивка за няколко дни, не че си починах. Ама докато бяхме в хотела щях да получа нервна криза от капризите. Отделно на връщане последния един час в колата щях да скоча в движение... Както всичко беше нормално и спяха и двамата. Изведнъж тя се събуди, започна да повръща, а до сега не беше повръщала в колата при пътуване. Бебето се събуди и започна да реве. Спряхме за почивка малко, ама сме насред нищото и след 10 Мин тръгнахме. Някакъв пълен кошмар беше. Бях по- изморена и нервна, от преди почивката...

Действително това е тегаво с режима. И при нас каката е с дневен сън на средата на деня и то наистина сложно ще се получава с пътувания.

Зависи колко е дълъг пътят. От миналото лято имам някакъв кошмарен спомен за 10 часово преминаване през Франция до вилата на свекърите. На всичкото отгоре малкият беше хванал някакъв гастро вирус, брррр. 2 часа в кола или влак не се усещат. Иначе много си зависи от детето. С Монстърчето имахме някакви луди планове за роуд трипове по Скандинавия, но се оказа, че и до съседния град е сложно. Но пък тогава моята майка беше на линия и го оставихме на нея за цял уикенд, когато беше само на 10 месеца. Докато сега вече 2 години нямаме подобни моменти. И много ни липсват.
Използвайте следобедния сън - слагате бебето в количката и ходите навсякъде. Или тогава пътувате. По-трудно е, когато имаш 2 деца, от които едното вече не спи, а се уморява.

Ние носим храна, вода. Мрънкане винаги има в определен момент, но минава. Аз поне не се впечатлявам, защото ми се струва нормално. Особено ако някой е гладен, но дори и съпругът ми мрънка в подобен случай. Затова имам винаги в чантата плодове, ядки, бисквитки от мюсли и подобни.
При нас предимството е, че между децата ни има по-големи разлики. Само първите 2 бяха породени и с тях беше по-трудно в началото, но пък после винаги си имаха другарче за игри и бели по време на пътя.
Последните пътувания с бебето, първокласника и тийнейджърката ги организирахме така, че най-важно беше да има къде да се нахранят по-големите и ние. Сядахме на заведения и всеки избираше по вкуса си, вкл. за мен не е проблем някое от децата да поиска да яде само питка хляб, например. Малкият го кърмех по пътя. Спеше в количката по време на пешеходните разходки. За баткото гледахме да има детска площадка и да няма твърде много сергии с привлекателни боклучета. Той спря да спи следобяд още в детската градина.
Ние винаги държим да имат децата режим по отношение на нощния сън и да имат определена сутрешна и вечерна рутина, докато през деня сме с по-свободно отношение и те така са свикнали.
За следобедния сън с големите момичета навремето гледахме да може да се приберем за 1-2 ч. в хотела да полегнат. Когато те попораснаха и още идваха с нас, а водехме също третата дъщеря и големия син, вземахме по 2 отделни стаи. Сега също вече вземаме стая за каката или направо апартамент, за да може тя и баткото да са в едната стая, а ние с бебето в другата.
На море ходим в лятното ни жилище, та там отпадат много от неудобствата да сме с деца на чуждо място.
На екскурзии носим ергономични раници, за да може малките да спят, докато го позволяват килограмите им. Последните екскурзии в планината с бебчо бяха със слинг.

Филомена ме върна към едно пътуване из Финландия с двете най-големи дъщери, които бяха около 3 едната и 4 другата. И по пътя хванаха някакъв гастро вирус. Това беше кошмарът на живота ми, но не ме спря да продължавам да пътувам с малки деца.

Наистина става по-лесно с времето, момичета, не губете надежда. Ако имате помощ, използвайте я докрай. Добре е и за вас, и за децата.
Аз така и не обръгнах да кърмя в препълнен влак. Не, че не съм го правила, но не ми е приятно. Хубавото на Славчо (малкото ми дете) е, че бързо приключваше с кърменето - около 20 мин. Докато ММ и големият отидат до тоалетна и разгледат магазина към бензиностанцията и ние приключвахме. С Монстърчо се мотахме по час. Което доста удължаваше и без това дългия път. Сега спираме само веднъж на обед, за да хапнем и децата да се разтъпчат. На големия му пускаме приказки и/или му купуваме нова книга и сме спокойни. На Малчо бързо му писва в столчето и много се закачат с брат си, но и това ще мине. Всичко минава. Е, не е същото като без деца...

Неизвестна, даже не знам човек, който не понася да си седи вкъщи как се справя в твоята ситуация. Като теб съм, но нямам деца и това е една от причините да нямам. Няма как да се вържа още вкъщи.

Днес излизам и си взимам зарядното за телефона с мен. Мм ме вижда и казва “тежък ден ще е”, защото сигурно ще се прибера довечера. Отпуск съм и ще ходя в салона за прическа, маникюр, ще обикалям из центъра, малко шопинг и така. Тия моменти са ми важни, защото иначе полудявам вкъщи. А и работя хоум.

Навсякъде пътуват от бебета, има си трудности, но пак ми е по-леко и весело. Най-малкото сменяш обстановката и нямаш да домакинстваш из къщи. А има и приятни изненади, напр. веднъж бяхме с бебето в Трявна и тя заспа между нас на пейката в един ресторант. Много време седяхме на спокойствие и си изкарахме супер. Не пречат децата, просто трябва повече внимание, като сме на непознати места.

На 53 години съм и не се чувствам стара.
Лично мнение е че младостта не е въпрос на години, а на усещане.
Отива си, когато ние самите я пуснем да си ходи.

Стар си, когато отчаяно смяташ, че моделът гащи може да те подмлади.

Иначе пътуването с деца е като живота с деца - по-трудно, досадно и хаотично, отколкото без, но понякога също и по-приятно и весело. Оттам вече всеки сам си преценя ще пътува ли, ще живее ли.

За съжаление точно като очакваш някоя дреха да те подмлади се получава обратния ефект. Сама по себе си виждам, че вече избягвам прекалено къси поли и рокли, много високи токчета, прекалено къси панталонки... Някак съм се ориентирала към "по-прилично" облекло. Пък и удобно де. Преди 10 години не ми пречеше да си подръпвам постоянно нагоре роклята без презрамки. Сега обаче даже няма да си купя такава

За пътуването с деца нищо не мога да кажа още. Запкмнила съм обаче един колега какво каза след пътуването му до Тайланд с дъщеря му (на 4 по онова време) - хотелът за тяхното семейно пътуване се избира така, че да има пица със саламче в ресторанта. Това беше неговата рецепта за спокойна ваканция.

И при мен е нещо подобно. За да не стоят вулгарно, трябва да си с момичешки форми и черти (а не с оформени женски).  Нося същия размер дънки, както и на 14-16 години, но не и суперкъсите поли и голите пъпове оттогава.

Удобството също е голям фактор, особено откак съм хоум офис от 2020 г., "пижамата за работа" ми е топ избор В 20-те и 30-те си години през повечето време бях overdressed, просто така ми харесваше.

Ами аз нося такива гащи, откакто почнах да си ги купувам сама. Демек преди 20-25 години. Никога нищо не ми е убивало. Супер къси поли може би не, ама умерено къси и шорти, гледай да видиш! Никога не съм мислела, че изглеждам вулгарно. Важното за мен е, че като се погледна в огледалото се харесвам. Друго няма значение.

Разликата между 20 и 30 е, че сега по-малко ми пука. Преди сякаш съм се вглеждала дали някой косъм от веждата ми не е накриво и цяла София ще ме зяпа в тоя косъм-бунтар.

Миналата година се контузих и спрях да нося токчета за известно време. Сега пак мога и не искам вече. Сбогувах се с ботите с токчета и някои високи обувки махнах от гардероба. Просто държа на удобството малко повече.

Е, къси-къси и аз нося. Ама тия, дето носех на 20-25 са, дето викаше баба ми "не пола, а колан"