Кога свършва младостта?

Да, бе, да!

Става дума за нормални шорти не за изрязани. Дори не знам какво значи да са изрязани? И естествено, че говорим за времето за почивка. Не знам на работа кой ли би ходил дори и на 25, облечен с потник и шорти? Аз нямам мъж, така че ме впечатлява някой, който преди секса ми готви. Баси! Писна ми 28 години да обгрижвам някого, който хал хабер си няма от кулинария и унищожава всичко със скоростта на термит.

Ето едни изрязани например, които вече не бих носила.

Иначе наскоро имахме една стажантка. Момиче на 15 години. Ами никой не я е научил как се ходи в офиса. Щяхме да ходим на среща с клиент и тя дойде по маратонки, дълги чорапи, ултра къси анцугови панталонки, тениска и шапка с козирка. Да не говорим, че отивахме на строеж и дългия панталон е изискване за безопасност. Ми неприемливо е.

Ама колко щяха да й се радват работниците на строежа...

На 15 годишно, моля те.

Не бях видяла на колко години е. И все пак, не бих се доверила на строителни работници, че няма да заглеждат.

Алегра, някои от тях отдавна не са дечица, а зрели самостоятелни хора.
Трудно ни беше само с първите 2 деца. Те са породени и имат точно 1 г. разлика. Тогава нямахме толкова опит, бабите още работеха, а първите им години живяхме в чужбина.
После стана лесно, защото между всичките ни деца има голяма разлика (около 7 г. между всяко следващо, което не е търсено нарочно, а се получи случайно). Никога не сме имали повече от 3 деца едновременно у дома и само едното е било бебе в този момент. Бабите и дядовците даваха вече рамо за водене и вземане.
Ето, сега най- големите ни дъщери са големи. Живеят от няколко години в чужбина.
Вкъщи имаме само 3 деца, от които голямата е на 14 и се оправя сама. И остават първокласникът и бебчо, покрай които имам повече ангажименти. Големите си идват 2 пъти в годината за максимум по седмица, но и тогава са отделно и само ни гостуват.
Децата ни са на 4 месеца, 7 години, 14 години, а големите са почти на 23 и 24. През март най-голямата се омъжва.
Отделно от това, вече от близо 15 г имаме собствена кантора, която е в жилищната ни кооперация. Т.е. съпругът ми е винаги на разположение, а и сам си определя работното време. Аз ходех преди в кантората по няколко часа на ден, а от пандемията спрях напълно да ходя.
Имаме всевъзможни уреди за помощ в домакинството. Децата са от 7:30 до 17:30 навън (училище, други уроци, спорт). Аз съм само с бебо. Така беше и с баткото преди това, и с третата дъщеря, защото всички са минали през едно и също училище. Имат организиран транспорт.
Допреди пандемията, когато заедно заминаха да живеят на морето, едните БиД живееха в съседния апартамент, а другите на съседната улица. Колкото и да сме ги гледали сами, винаги можех да ги пратя с някого на площадката и да ошетам.
Бабите и дядовците ни са семейни приятели отпреди ние със съпруга ми да се родим. Много са си близки и винаги ходеха като по-млади по екскурзии и почивки, където взимаха с тях по някое дете.
Сестра ми и а хранителен магазин наблизо и ни спестява много от пазаруването. Поръчвам какво ми трябва, тя ми го приготвя и само го взимам и плащам.
Привърженици сме на минимализма и у дома няма излишни мебели и вещи.
Обожавам да готвя. Съпругът ми пък винаги се включва във всичко, защото Реал о сме 24/7 двамата с него вече 30 г.
И така. Нямам от какво да се оплача в това отношение и всичко ми се получава. Иначе не бих се хванала на хорото.

Дам, идилия На мен драмата ми е чистенето вкъщи. Изнервям се, че мъжът ми на всяко пиене на вода взима нова чаша. Вечерта вече на масата в хола или в кухнята, ако изобщо благоволи да ги изнесе, има 100 чаши. Салата, основно, друго - всичко в отделни чинии. Чудесно, ако после поне си правеше труда да ги нареди в съдомиялната! Не е просто едно чистене на ден, а сто пъти.та това ми идва в повече и това, че не желае да пътуваме. И за капак на всичко баща му постоянно пуска по някой коментар, че вкъщи не си чистим - демек аз не чистя. И това от човек, който чашата не си вдига от масата като се наяде.
Ама айде да не разводнявам темата, че тя е за младост а не за почистване на дома

На мен ми изчезнаха физическите сили, по това разбрах, че стига толкова, минавам в отбора на пенсионерите А в душата си съм още на 19, ама на кого му пука хаха…
Обличам се цветно, но без предизвикателства. За къси гащи килцата са в повечко и не харесвам, та през лятото залагам на 3/4, бермуди. Туй то.
За чистене имам помощница, но ако можеше някой да ме разтовари и от готвенето, което мразя особено, ама няма накъде.

И аз имам помощ за чистенето, а и двамата с мъжа ми обичаме да готвим. Аз не въртя гурме манджи, а повечко салати, месо, сирене, риба в разни варианти.

Явно съм още много млада. През ум няма да ми мине да заменям секса със серенади. Може би на 70-80 години - да.
Под къси гащи имам предвид такива, които все пак скриват сгъвката на дупето.

Допреди не толкова отдавна нямах проблем да се нося така. Е, не в офиса естествено.

Охх, не съм се изразила ясно Изобщо нямам предвид да замествате секса със серенади. Имах предвид, че човек остарява ако вече предпочита идеалният мъж да готви, чисти и гледа децата вместо да прави добър секс ИЛИ серанади, да ви води на пътешествия, да е романтичен. Тоест ако сексът не е бил приоритет, а нещо друго. Идеята ми е, че когато идеалите се променят с възрастта и се предпочита удобството пред удоволствието за мен означава, че човек вече остарява лека полека.

Замяната на високите токчета с удобни обувки на ниска платформа поради болки в краката… за мен си беше приключване на етап.

Високи токчета не нося, откак приключих с офисната си работа като служител, значи 18 години. Само удобството ме вълнува Никакви токчета за мен.

Да ти кажа, хубавият секс си остава ... ъм, хубав секс. Важен си е. Което не изключва мъжът да знае от къде се пуска пералня, миялна и как се казва педиатъра.
Аз пък чак сега почнах да се уча да ходя на токчета.