Не знам къде да отида, искам да умра

  • 10 052
  • 303
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 14 766
Разбираемо е, че те е страх и ти е трудно сега, но не се е случило нищо страшно и непоправимо. Имаш близки, здрава си, както са писали по-горе, много жени гледат деца сами. Ще отмине, няма да е все така. Дръж се и си го припомняй.

# 16
  • Мнения: 141
Да, и аз мислех за аборт, но сърце не ми даде.

# 17
  • Мнения: 14 840
Е за аборт не се знае, може да е късно. В кой месец си.

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 14 766
Аборт все пак не може да се прави по всяко време. Ако още е възможен, обмисли и това, разбира се. Но и да задържиш детето, нищо страшно.

# 19
  • Мнения: 141
Късно е.
В шести месец съм.

# 20
  • Мнения: 506
А какъв е проблемът с мъжа ти всъщност? Обичате ли се още?

# 21
  • Мнения: X
Да, и аз мислех за аборт, но сърце не ми даде.

И аз съм на мнението на Хай Спийд, но това вече няма значение, щом бременността е напреднала.

Щом сърце не ти е дало, сега дупе да ти е яко, стягаш се и продължаваш. Всеки сам си кове съдбата.

# 22
  • Мнения: 6 956
Върни се според мен временно при възрастните хора. Те обикн. са спокойни и разбиращи .

# 23
  • Мнения: 1 796
Добре, а защо не излезеш на квартира? Поне няма да се тормозиш с човека до теб. Тежко ще е да гледаш сама бебе, но може от време на време да идва да ти помага майка ти.

Аз те подкрепям, че не ти дава сърцето да направиш аборт, това е твоето дете в крайна сметка, човече си е Hug

# 24
  • Paris, France
  • Мнения: 14 262
Много съжалявам за това, което ти се случва.

Добре, станалото - станало. Има светлина в тунела. В България ли си? Ако не, в коя държава? Има институции и организации, които помагат на жени в твоето положение. Помагат юридически, административно, финансово, психологически. Имаш нужда от подкрепа.

Мисля, че при родителите ти, макар и с болна баба, ще ти е по-спокойно, отколкото с мъж, който е изплашен от бременността и идващите разходи и грижи, а и вече е играл този филм и още го играе. Говори пак с родителите ти!

 Да не би подсъзнателно да се страхуваш, че ще отхвърлил детето както те е отхвърлила родната ти майка?

Витамини и желязо пиеш ли?  Недостиг на магнезий и Д3 се свързва с депресии, меланхолия и мисли за самоубийство.

Много майки отхвърлят децата  които са оставили за осиновяване, защото им напомнят изнасилване, връзка с насилник, безизходица или просто лош период от живота им. Други отхвърлят от срам. Има медиатори, които могат да стоплят отношенията ви до степен да се виждате и да ти разкаже семейната ти история, но трябва време.

# 25
  • Мнения: 97
Да, и аз мислех за аборт, но сърце не ми даде.
Аз бих казала, че си изправена пред ситуация, която може да ти помогне да погледнеш от друга перспектива на проблемите в живота си. Трудно ми е наистина да си представя как може да се чувства дете или голям човек отхвърлен от биологичния си родител, сигурно не е лесно. Обаче ето ситуация, в която в някаква степен да усетиш, че понякога човек просто се плаши от това, което му предстои и се получават всякакви ситуации. Някои не са толкова желаещи и можещи да търсят разрешаване на проблема. Може би след всичко това ще ти е по-лесно да загърбиш това, че някой се е отказал да бъде твой родител. Може би ще намериш начин да простиш, защото прошката носи облекчение предимно на този, който прощава и така да се съсредоточиш върху това, че Бог ти е дал родители, които са се грижили за теб. Без значение дали биологични или не, но сигурно и на други родители се е случвало да попаднат в ситуация, в която да искат да помогнат на детето си, а да не могат. Освобождавайки се от бремето на тези емоции, може да решиш да стъпиш здраво на земята и тогава спокойно да потърсиш решение на това как да отгледаш сама детето си и в крайна сметка това вече да не изглежда толкова трудно и сложно.

# 26
  • INFJ
  • Мнения: 9 478
Според мен изобщо не представяш нещата на родителите си, така както тук. Ако беше така, веднага щяха да намерят как да се погрижат и за детето си, не само за бабата.

И все пак, ако родителите не са вариант, защо не се разделиш с този мъж, и не заживееш на квартира?
Аз виждам решения, или поне първи стъпки към решението, не знам защо ти си затваряш очите за тези първи стъпки? По-приятно ти е да седиш и да говориш за самоубийство ли?

# 27
  • Мнения: 141
Мама се грижи за баба, няма кой да я отмени.
Да, мисля за квартира, но не може да ми се изясни цялата картина в главата. Просто не си представям да гледам бебе сама. Да, самосъжалявам се в момента, знам, навярно и преигравам, но ми е много, много тежко.
Не виждам спасение от тази ситуация.

# 28
  • Paris, France
  • Мнения: 14 262
А какъв е проблемът с мъжа ти всъщност? Обичате ли се още?

Да, какво не върви във връзка, достигнала до съжителство и бременност?

Квартира за бременна или прясно родила с мисли за самоубийство не е добра идея, според мене.

# 29
  • Мнения: 11 573
Ти като искаш, убивай се. Поне го роди.
Детето с какво е виновно.
Ще се пита след години като теб защо мама го е изоставила. Има да го размятат по институции.
Хващай се за косата, издърпвай се от блатото, бий му хикса на любовчията и само напред.
Трудно е, гадно е.
Много са минали по пътя ти и много ще има.
Сила! И кураж ти трябват. Имаш ги. И ще дерзаеш за хубаво бъдеще на детето си.
П. П. Имам чувството, че ще е девойка.
Heart

Общи условия

Активация на акаунт