В момента явно му е преляло, а ти продължаваш да изискваш. Няма как хората да доказват любовта си към теб с неспирно внимание, само защото ти си била изоставена от биологичната си майка. Това е насилие към тях.
- Публикувана: 12 дек. 2022, 12:05 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2022, 20:52 ч.
Не знам къде да отида, искам да умра
Просто има хора, които явно харесват да бъдат лъгани.
Абсолютно. Но е добре модераторите да слагат по някое време граница, че иначе на троловете много им се услажда вниманието.
Просто има хора, които явно харесват да бъдат лъгани.
Абсолютно. Но е добре модераторите да слагат по някое време граница, че иначе на троловете много им се услажда вниманието.
Дороти, много жени са се чувствали все едно таванът е паднал на главата им. Но и всеки знае, че след известно време ситуацията изглежда по различен начин.
Отиди първо на консултация с психиатър, защото самоубийствени мисли не е добре.
След това, избягвай да ревеш или да говориш нещо на партньора си. И той е изперкал в момента и диалог не става. Излизай в такива случаи на разходка, по магазините, на маникюр, прическа или проста да зяпаш на някоя пейка. Малко да си проветриш мозъка , движението ще е добре и за депресията ти.
Ако не се успокоят драмите в къщи, се прибери при родителите ти, щом те подкрепят. Но тогава ще си загубиш работата. Може би, малко болнични?
В момента не мисли за оставяне на детето. Никой проблем няма да си решиш оставяне, напротив, ще си докараш доживотен такъв.
Отиди първо на консултация с психиатър, защото самоубийствени мисли не е добре.
След това, избягвай да ревеш или да говориш нещо на партньора си. И той е изперкал в момента и диалог не става. Излизай в такива случаи на разходка, по магазините, на маникюр, прическа или проста да зяпаш на някоя пейка. Малко да си проветриш мозъка , движението ще е добре и за депресията ти.
Ако не се успокоят драмите в къщи, се прибери при родителите ти, щом те подкрепят. Но тогава ще си загубиш работата. Може би, малко болнични?
В момента не мисли за оставяне на детето. Никой проблем няма да си решиш оставяне, напротив, ще си докараш доживотен такъв.
Добре, след тия скандали снощи наистина ли очакваше сега да тръгнете на пътешествие като млади влюбени?
Човек, отпусни му малко примката. Да, ти си зле. Да, и той е зле. Като продължаваш да го натискаш и да очакваш да ти сваля звезди, нищо не печелиш.
Как не разбираш, че след като и ти казваш, че и двамата сте депресирани, няма как той в момента да те утешава и обгрижва като дете. Няма как да стане. Трябва сама да се погрижиш, отивайки първо на личния лекар и след това на психиатър.
А тези съвети на Ън, майка й да помага за бебето: Авторката е на 34. Майката се е грижила за нея не знам колко години и сега се грижи пък за неподвижната баба. Самата тази майка има нужда от помощ и подкрепа и е казала, че няма капацитет за повече. Какво, като е майка, да не е кон, да влачи не знам колко човека на гърба си... НО ако авторката има възможност и желание да предложи и даде помощ и подкрепа на хората, които са я отгледали - майка, баба - това със сигурност ще е добре дошло.
Човек, отпусни му малко примката. Да, ти си зле. Да, и той е зле. Като продължаваш да го натискаш и да очакваш да ти сваля звезди, нищо не печелиш.
Как не разбираш, че след като и ти казваш, че и двамата сте депресирани, няма как той в момента да те утешава и обгрижва като дете. Няма как да стане. Трябва сама да се погрижиш, отивайки първо на личния лекар и след това на психиатър.
А тези съвети на Ън, майка й да помага за бебето: Авторката е на 34. Майката се е грижила за нея не знам колко години и сега се грижи пък за неподвижната баба. Самата тази майка има нужда от помощ и подкрепа и е казала, че няма капацитет за повече. Какво, като е майка, да не е кон, да влачи не знам колко човека на гърба си... НО ако авторката има възможност и желание да предложи и даде помощ и подкрепа на хората, които са я отгледали - майка, баба - това със сигурност ще е добре дошло.
Записах си час за психиатър.
Утре е. Това беше възможно най-бързият вариант.
Да, извинявайте, че повтарям по 100 пъти колко съм зле, наистина няма нищо градивно в това.
В момента се боря със себе си да не се възприемам като жертва, защото това ме дърпа надолу. И се опитвам да си вдъхвам кураж и вяра, че мога да се справя.
Утре е. Това беше възможно най-бързият вариант.
Да, извинявайте, че повтарям по 100 пъти колко съм зле, наистина няма нищо градивно в това.
В момента се боря със себе си да не се възприемам като жертва, защото това ме дърпа надолу. И се опитвам да си вдъхвам кураж и вяра, че мога да се справя.
Записах си час за психиатър.
Утре е.
Утре е.
Скрит текст:
Това беше възможно най-бързият вариант.
Да, извинявайте, че повтарям по 100 пъти колко съм зле, наистина няма нищо градивно в това.
В момента се боря със себе си да не се възприемам като жертва, защото това ме дърпа надолу. И се опитвам да си вдъхвам кураж и вяра, че мога да се справя.
Да, извинявайте, че повтарям по 100 пъти колко съм зле, наистина няма нищо градивно в това.
В момента се боря със себе си да не се възприемам като жертва, защото това ме дърпа надолу. И се опитвам да си вдъхвам кураж и вяра, че мога да се справя.
Ама колко ловко пропуска важните въпроси и съвети и си води темичката изкусно..ей това е добро тролче.
Десет човека му кажат нещо то си продължава с неговото да не изпусне аудиторията.
Няма да каже ще потърся помощ,лечение ще се взема в ръце..неее така не се прави 15 стр тема с хленчене и глупости.
Десет човека му кажат нещо то си продължава с неговото да не изпусне аудиторията.
Няма да каже ще потърся помощ,лечение ще се взема в ръце..неее така не се прави 15 стр тема с хленчене и глупости.
Е като чу за модератора реши да завие малко че беше тръгнал/а към ключ.
Предлагам загрижените мами от темата да посетят страдащата на място,да наритат мъжа и и да му набият в главата че трябва да търпи всякакви издевателства щото жената бременна/евентуално/ и да я изслушват в продължение на поне няколко часа ако им издържат нервите.
После да посетят биологичната майка и незаинтересования осиновител,а в краен случай и заемащата място досадна баба и там да раздадат малко правосъдие
Предлагам загрижените мами от темата да посетят страдащата на място,да наритат мъжа и и да му набият в главата че трябва да търпи всякакви издевателства щото жената бременна/евентуално/ и да я изслушват в продължение на поне няколко часа ако им издържат нервите.
После да посетят биологичната майка и незаинтересования осиновител,а в краен случай и заемащата място досадна баба и там да раздадат малко правосъдие
Не е искал бебе и сега явно се чувства притиснат.
Но това бебе тя не си го е направила сама.
И той е виновен,колкото нея.
Обаче все пак я е прибрал и я търпи,което не е малко,защото можеше да я изхвърли.
Но това бебе тя не си го е направила сама.
И той е виновен,колкото нея.
Обаче все пак я е прибрал и я търпи,което не е малко,защото можеше да я изхвърли.
Тя точно ей тоя тънък момент не го разбира. Не разбира, че го е нахендрила с бебе, което той явно не иска щото "сърце не й давало да направи аборт". И какво очаква от тоя мъж? Да й се радва, защото еднолично като майка взема решението да ражда - той като "баща" трябва както авторката се изрази "да мълчи като гъз".
Няма да й се радва, няма как да стане. Това е изнудване от всякъде.
Ами вчера търчахте навън - навътре нормално е сега да сте още сърдити. Не на всеки му минавна лесно. Ти този човек не го ли познаваш, нали уж от 15 години сте се познавали като хора?
Като сте скарани как се сдобрявате и дълго ли се сърди.
Кротни се, чакай да мине бурята. Облечи се, излез, виж се с приятелки и познати. Прекрати си отпуската и върви на работа. Стига се натиска у дома.
Няма как да знаем какво точно става между вас и кой как мисли и чувства нещата, но и двамата стана ясно сте доста емоционални и нестабилни - та от голямата любов минахте в голямото неискане да сте заедно. Той явно също не иска да е с теб, но не знае какво да прави и детето е факт.
Какво да правиш? - без да ревеш нон стоп защото няма за какво толкова да ревеш си подреждаш живота да се храниш правилно, да излизаш, да се прибираш, да домакинстваш и спиш. След като и той се успокои сядате и говорите без простотии и манипулации как ще се самоубиваш, оставяш деца за осиновяване, ходиш на майна си райна и т.н.
Сядаш и питаш - Ти искаш ли да сме още заедно? Да/Не. Ако "Не" според теб какви са вариантите - аз къде да отида? И БЕЗ МЕЛОДРАМАТИЧНО САМОСЪЖАЛЕНИЕ!
И престани с това повтаряне колко си зле! Ами не си чак толкова зле - просто си скарана с мъжа си! ГОЛЯМА РАБОТА! Какво точно ти липсва - че няма на кого да ревеш и от кого да изискваш внимание?
Това някой да се оплаква постоянно е ужасно натоварващо. Да се самосъжалява колко е нещастен - пак е отблъскващо. Да реве нон стоп в търсене за какво да реве пак ще накара всеки мъж да избяга от теб. Независимо дали е този мъж или друг няма кой да остане до теб ако така се държиш. Трябва да го осмислиш и да спреш.
Премам, че се чувствш зле. Самосъжаляваш се и имаш черни мисли, което много, много жени изживяват и през бремеността и след раждането и в критическа - хормонално обословено е, но не може сама да се донатискаш в блатото. Опитай сама да се провокираш:
Ох, много съм зле - Е какво толкова ми е многото зле?
О, горката аз - как съм изоставен - Ама съм жива и здрава и си имам майка, която ме обича!
О, той не ме разбира - Еми като не ме разбира този друг ще намеря!
О, как ще гледам бебе - След като циганки на 12 гледат бебета то и аз ще се справя.
Усещането за нещастие е пристрастяващо и това правиш. Сама търсиш как да отделяш хормони на нещастие, но побъркваш човека до теб и близките си. Искаш някой да те спаси, съжали, обгрижи емоционално - няма да стане. Само ще отблъснеш хората от себе си.
Като сте скарани как се сдобрявате и дълго ли се сърди.
Кротни се, чакай да мине бурята. Облечи се, излез, виж се с приятелки и познати. Прекрати си отпуската и върви на работа. Стига се натиска у дома.
Няма как да знаем какво точно става между вас и кой как мисли и чувства нещата, но и двамата стана ясно сте доста емоционални и нестабилни - та от голямата любов минахте в голямото неискане да сте заедно. Той явно също не иска да е с теб, но не знае какво да прави и детето е факт.
Какво да правиш? - без да ревеш нон стоп защото няма за какво толкова да ревеш си подреждаш живота да се храниш правилно, да излизаш, да се прибираш, да домакинстваш и спиш. След като и той се успокои сядате и говорите без простотии и манипулации как ще се самоубиваш, оставяш деца за осиновяване, ходиш на майна си райна и т.н.
Сядаш и питаш - Ти искаш ли да сме още заедно? Да/Не. Ако "Не" според теб какви са вариантите - аз къде да отида? И БЕЗ МЕЛОДРАМАТИЧНО САМОСЪЖАЛЕНИЕ!
И престани с това повтаряне колко си зле! Ами не си чак толкова зле - просто си скарана с мъжа си! ГОЛЯМА РАБОТА! Какво точно ти липсва - че няма на кого да ревеш и от кого да изискваш внимание?
Това някой да се оплаква постоянно е ужасно натоварващо. Да се самосъжалява колко е нещастен - пак е отблъскващо. Да реве нон стоп в търсене за какво да реве пак ще накара всеки мъж да избяга от теб. Независимо дали е този мъж или друг няма кой да остане до теб ако така се държиш. Трябва да го осмислиш и да спреш.
Премам, че се чувствш зле. Самосъжаляваш се и имаш черни мисли, което много, много жени изживяват и през бремеността и след раждането и в критическа - хормонално обословено е, но не може сама да се донатискаш в блатото. Опитай сама да се провокираш:
Ох, много съм зле - Е какво толкова ми е многото зле?
О, горката аз - как съм изоставен - Ама съм жива и здрава и си имам майка, която ме обича!
О, той не ме разбира - Еми като не ме разбира този друг ще намеря!
О, как ще гледам бебе - След като циганки на 12 гледат бебета то и аз ще се справя.
Усещането за нещастие е пристрастяващо и това правиш. Сама търсиш как да отделяш хормони на нещастие, но побъркваш човека до теб и близките си. Искаш някой да те спаси, съжали, обгрижи емоционално - няма да стане. Само ще отблъснеш хората от себе си.
Аз съм краен и директен човек и такива са ми и мненията. Та ще си го кажа:
- Защо Господ дава деца на такива хора, които нито могат ,нито искат да се грижат за тях, а дългогодишни семейства, ходещи по репродуктивни клиники, не могат да заченат?
- Защо Господ дава деца на такива хора, които нито могат ,нито искат да се грижат за тях, а дългогодишни семейства, ходещи по репродуктивни клиники, не могат да заченат?
Препоръчани теми