Никакви усилия не полагам да поддържам брака си или да държа жива любовта. Правя каквото искам. Оставаше и в личния ми живот да се контролирам.
- Публикувана: 13 дек. 2022, 09:46 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2023, 16:20 ч.
Какво би ви накарало да се разведете?
Като цяло семейния живот не е особено забавен. Сутрин ставам за работа, оправям децата, криво ляво и себе си успявам да оправя. След работа същото, едно тичане, да вземеш едното, другото, вечеря да се приготви докато едното реве, а другото мрънка за нещо, а таткото само създава излишна паника. Събота и неделя да се изпере, изчисти, че и децата са си вкъщи и на тях трябва да се обърне внимание. Разговорите с половинката се свеждат до "Какво ще ядем?", "Махни ги тия чорапи от там", "Тия деца са и твои" и т.н. Прави ми впечатление, че след като се роди дете мъжете все си намират важна и неотложна работа извън дома. И в един момент се замисляш и си казваш "Ами аз не съм щастлива". И смятам, че е нормално. Мъжът също си има някакви терзания, върху които не искам да разсъждавам.
Започва да си търси любовница и си намира някоя "отчаяна съпруга", на която обещава да я направи щастлива, а не се замисля, че собствената му жена вероятно също е нещастна.
И проблемите стават още повече, вместо да се решават.
Въпроса ми е как да се избегне това нещо. Какво правите вие с половинките си, за да запазите отношенията си. За мъжете е ясно, че редовния секс е достатъчен, но за жените не е.
Това с любовниците е само пример, някои ги избива на други глупости.
Започва да си търси любовница и си намира някоя "отчаяна съпруга", на която обещава да я направи щастлива, а не се замисля, че собствената му жена вероятно също е нещастна.
И проблемите стават още повече, вместо да се решават.
Въпроса ми е как да се избегне това нещо. Какво правите вие с половинките си, за да запазите отношенията си. За мъжете е ясно, че редовния секс е достатъчен, но за жените не е.
Това с любовниците е само пример, някои ги избива на други глупости.
Криза на средната възраст? Или неправилен избор на мъж?(моят беше същия - малки деца не гледа, само работата е негов ангажимент) Умора от малките деца и еднообразието? - замисли се кое те е довело до това състояние, за да намериш решение на въпроса. И не бой се - като пораснат децата, дали с този мъж или без него, животът става по-лесен. Но ако си съхранила или излекувала нервите си. Самопознанието също помага.
Никакви усилия не полагам да поддържам брака си или да държа жива любовта. Правя каквото искам. Оставаше и в личния ми живот да се контролирам.
Мисля, че нямаш предвид точно това, което си написала. Няма как да живееш с някого и да не се контролираш и да не съгласуваш живота си с другия.
Със сигурност някой вече го е писал, изтъркан лаф е, но си остава истина и основна причина за развода - женитбата естествено.
На мен би ми било интересно да разбера какво би ви накарало да не се разведете.
На фона на типичния съвет на бг-мамата към питащите в семейните отношения. Който е "Бий му шута" разбира се
На мен би ми било интересно да разбера какво би ви накарало да не се разведете.
На фона на типичния съвет на бг-мамата към питащите в семейните отношения. Който е "Бий му шута" разбира се
Както каза днес една съфорумка в друга тема - "У нас все още мъжете са ценност и за тях е борбата." 
Та не винаги шут... Напротив, кътаме си ги, глезим си ги, да не помислят за друга... Имаме си някои женски хитрости.
Тези, които с лекота строяват куфари и посочват врати ги изключвам. Там ясно, че няма чувства.
Та не винаги шут... Напротив, кътаме си ги, глезим си ги, да не помислят за друга... Имаме си някои женски хитрости.
Тези, които с лекота строяват куфари и посочват врати ги изключвам. Там ясно, че няма чувства.
Тези, които с лекота строяват куфари и посочват врати ги изключвам. Там ясно, че няма чувства.
Там често и мъже няма...
Тези, които с лекота строяват куфари и посочват врати ги изключвам. Там ясно, че няма чувства.
Там често и мъже няма...
Anonimen_1795 , ние имаме едно дете, но също преминахме през труден период някъде около 5 година на детето - работех много стресираща, скъпоплатена работа, мъжа ми работеше също много, но вечер се прибираше късно - след 19ч, понякога 20ч, детето постоянно беше болно, правеше асматични пристъпи, не можехме да ползваме болнични, не срещах емоционална подкрепа от никъде, чувствах се ужасна, лоша майка. Мъжът ми се занимава основно с домакинството, и с детето се занимаваше като си е всъщи, но ми липсваше както физически, така и емоционално. За капак, един колега започна да ме ухажва и да ми мъти главата.
Спаси ни това, че и двамата не ни устройваше това положение, поговорихме си, всеки направи компромис, той намали часовете работа, аз напуснах моята, защото имах чувството, че ще превъртя. Мисля, че рецептата е да имате обща цел, всеки да е готов да направи отстъпки и да подаде ръка на другия т.е да има желание да се намери общ път.
При повече деца е друго и е по-трудно да балансираш, сигурна съм. Особено ако са с малка разлика. В момента сме на гости на сестра ми и виждам колко е различно с 2 деца.
Спаси ни това, че и двамата не ни устройваше това положение, поговорихме си, всеки направи компромис, той намали часовете работа, аз напуснах моята, защото имах чувството, че ще превъртя. Мисля, че рецептата е да имате обща цел, всеки да е готов да направи отстъпки и да подаде ръка на другия т.е да има желание да се намери общ път.
При повече деца е друго и е по-трудно да балансираш, сигурна съм. Особено ако са с малка разлика. В момента сме на гости на сестра ми и виждам колко е различно с 2 деца.
Броя на децата не е проблем, проблем е отношението. Имам доста приятелки с по три деца и нямат проблеми в семействата, но и те, и мъжете им са емоционално зрели, отговорни и загрижени един към друг. Не е жената да е боса и бременна пред печката, а мъжа на семинар с колежка.
И аз тъкмо това щях да пиша - всичко е в отношението и възприятието на нещата, които ти се случват и не можеш да контролираш и тези, които сам си случваш по избор. Въпросът е да се познаваме и оценяваме реално и да сси знаем капацитета. Избор е да намерим, разпознаем и задържим подходящия за нас партньор. Ето, примерно аз си знам майчинския капацитет и имам едно дете. Също знам, че мъж, който предпочита да избяга с "важна работа" навън през свободното си време, което би следвало да отдава с желание на семейството си, не е подходящ за мен. Тука са примерно разни риболовци, ловци, ходещи по кръчми и тн. Ама то няма и как да се окажа с такъв, щото възприятията ни за света за коренно различни и не сме на една честота. Таааа, квото сам си привлечеш, това получаваш. Каквото изпращаш към Вселената, тя това ти връща.
Никога не забравяй, че хората се променят 
Може всеки човек да те изненада във всеки момент. Не вярвам в изсечените на камък хора, характери и отношения. Хем съм омъжена за възможно най-семейно ориентирания мъж в момента.
Може всеки човек да те изненада във всеки момент. Не вярвам в изсечените на камък хора, характери и отношения. Хем съм омъжена за възможно най-семейно ориентирания мъж в момента. 
Знаете приказката за тихите води. Емоционално зрял пък кат го чуя, че и за мъж…Моят настоящ го промотираха също като семейно ориентиран и верен като гълъб, ама ….туй последното от едното ми влезе, през другото излезе. Нивга нищо се не знае, и на себе си вяра човек да няма.