Какво би ви накарало да се разведете?

  • 39 141
  • 984
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 963
Грижата е хубаво нещо, но не бива да се объркват приятелски с любовни взаимоотношения. Това може и да докара развод, за мен поне.

# 91
  • София
  • Мнения: 16 048
Грижата е хубаво нещо, но не бива да се объркват приятелски с любовни взаимоотношения. Това може и да докара развод, за мен поне.
Разбира се, че не бива. Нали се пита кое е крайно неприемливо за човек и за мен е това. Неприятно е да си в двойка с някой, който ти е като братче, но още по-неприятно е да ти е враг. Едното може и да е поносимо при определени обстоятелства и за определено време, но другото е тотално неприемливо, поне за мен.

# 92
  • Мнения: 2 579
За мен лафенето по телефона е по-скоро израз на приятелско отношение, ако не си говорим за гаджета, които не се виждат понякога с дни. 
А и както каза Шерилин, ако много ме напъне да си изразя любовта през работно време, ще му пратя сърчица по Вайбъра. Това не изключва обаче, да си звъннем за нещо важно, ако се наложи и да използваме възможността да си кажем нещо мило. Ние имахме един мноого дълъг период, в който му бях заръчала като стигне до работа да ми се обади, защото се притеснявам. Все пак пътува до съседния град.
После като се появи детето, взех за него да се притеснявам повече и реших, че това обаждане, че е пристигнал вече започва да става досадно. Намирам си начин и повод да го проверя как е.

# 93
  • Мнения: 3 379
Мъжът ми е единственият човек, с когото успяхме да се разберем още като бяхме гаджета, че не обичаме телефонни разговори през работно време и двамата нямаме никакво желание да се питаме "какво яде". В същото време понеже той свършва работа половин час преди мен понякога няма търпение да ми звънне и ми звъни още преди да приключа. Липсата на постоянна комуникация на мен ми поддържа пламъка.
Тези разговори през деня винаги са ме натоварвали, въпреки че и аз съм звъняла, защото съм го чувствала като задължение. Най-голямо гукане по телефона беше в една токсична връзка, в която бяхме нещастни и двамата.

# 94
  • Мнения: X
Въпрос “какво яде?” Се преживява… ама драматичния въпрос е “какво ще ядем?” Това е изпитанието на всяка връзка при хората, които са хоум офис. 🤣🤣🤣

# 95
  • Мнения: 8 114
Аз няма как да се разведа, защото не сме сключвали брак. Но бих се разделила по стандартните причини - тормоз, грубо отношение, игнориране, липса на уважение и доверие, лошо отношение към детето. И да, липса на любов е в основата на тези прояви. Аз любовта не я разбирам като пеперудите в корема и тн. , а любов към човека такъв, какъвто е и такъв, какъвто те кара теб да бъдеш. Смисъл да се развиваме заедно,да градим, да си помагаме, да сме екип и да си гледаме детето в мир и разбирателство.

# 96
  • Мнения: 10 320
На моята възраст, скоро ще навърша 59 години, разводът изобщо не е опция при никакви обстоятелства. Измислила съм си начин да живея отделно, ако дойде момент да не понасям вече мъжко присъствие. Купих си свой апартамент и ще живея сама. Няма нужда от официализиране на решението ми.

# 97
  • Мнения: 1 381
Ние създадохме две деца,а аз ги отгледах,и продължавам да ги отглеждам.Не се справи с тежестта на родителството и залитна към алкохола.Залитането доведе до отчуждение,скандали, уволнение, безпаричие.В състояние на опиянение до обиди, унижение, психически тормоз.В момента,в който се почувствах по-добре без него, реших че просто няма смисъл да си губим времето.Сега съм много по-щастлива, децата също, което е най-важното!

# 98
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 290
Това е, което би ме накарало да се разведа- алкохол, побои, тормоз. Изневяра... не знам, може и да съм склонна да простя, зависи от много фактори.
От почти 30 години сме заедно, бях ученичка. Заедно пораснахме и минахме през огън и пепел. Няма да е лесно да се прекрати подобна връзка.

# 99
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Много често чета  за липсата на любов. Може ли да ми обясните какво точно е тази вечна любов и как трябва да се разбира?
Ето как разбирам вечната любов. Да се вълнувам, като видя ММ, да се чудя след толкова години от къде този късмет да го срещна и да се съберем, да го докосвам ей така, без причина, а той да ми се усмихва... Такива едни неща. Това не са пеперуди, но е любов. Не обич като към брат ми.
М, да такива едни неща.Чудесно си го написала.

# 100
  • Мнения: 25 061
Не съм се омъжвала, че да с еразвеждам.
Но така де.
Разделяла съм се и пак бих поради липса на емпатия, поради липса на взаимност, липса на физическо привличане и духовна връзка.
Извън това – тотално разместване и изместване на собственото ми усещане за динамика във връзката, обсебване, ревност, агресия и разлика в нивата на осъзнатост.

# 101
  • София
  • Мнения: 4 243
За да се реша на развод значи нещата тотално са се прецакали и няма връщане назад. Физически, психически тормоз, липса на уважение, изневяра, тормоз над детето, разминаване в очакванията за бъдещето, зависимости. За никой никога няма гаранция, но се надявам да не се стигат нещата до там (не е такъв човек, не е възпитан така, няма такива наклонности).

Лудата любов е в началото само. После идва това да го чакаш да си прибере от работа, да му сготвиш нещо любимо, да нямаш търпение да си отделите дори едни 15мин спокойно да си пиете кафе (в тишина, дори без разговори), да искаш да му споделиш първо на него нещо важно за теб. Не очаквам след 10г пеперудите да са толкова колкото в първия месец срещи. Но очаквам още да сме нетърпеливи да се видим след работа, да нямаме нуждата постоянно да сме с други хора (достатъчни сме си), да пътуваме и да изследваме, да се радваме на успехите на другия и да си лягаме с желание един до друг. Малките неща правят голямото. Ако тях ги няма, ако те напрягат, няма смисъл да стоите двамата.

# 102
  • София
  • Мнения: 38 424
Лудата любов точно 8 г ме държа. И това беше началото…

# 103
  • Мнения: 1 922
Благодаря ви за мненията! По броя на хората, счели за полезен поста ми, в който изреждам примерите за опърничавост на моя мъж, разбирам, че навярно и в други семейства е така. Също така, разбрах, че никой не би се развел само заради това, ако всичко друго е наред.
Аз се поуспокоих. Може би трябва да сменя цялостната си настройка спрямо "що е това брака" и да гледам the big picture. Иначе, ще има да ги сменям като Елизабет Тейлър и все изненадана ще оставам Simple Smile

# 104
  • Paris, France
  • Мнения: 17 792
Моят мъж също е опърничав за някои неща, но абсолютно пасивен за други. Дразни ме леко това, че има широки пръсти, никога нищо не пази и не поправя, а купува ново. Също е импулсивен.

Повечето млади мъже, но и жени са импулсивни. С възрастта при някои има успокояване, при други не.

Опърничавостта може би върви в тандем с други качества, които привличат определена жена и затова на такава и е трудно да намери мъж, който да не е опърничав и да и харесва. Trade off определено има.

Всичко зависи от индивидуалния толеранс.

Общи условия

Активация на акаунт